Картината „Овъглена любима I“ на американския художник от арменски произход и един от основоположниците на абстрактния експресионизъм Аршил Горки ще бъде продадена на търг в Christie's през ноември. На уебсайта на известна лондонска аукционна къща новината за излагането на платното е поднесена така: „Най-красивият феникс: как Аршил Горки се издигна от пепелта и създаде шедьовър“. Творчеството на художника до голяма степен е свързано с преживяванията му по време на Геноцида над арменците и емиграцията в Съединените щати, отбелязват експертите на Christie’s. „Самата „Овъглена любима I“ е изпълнена с това усещане – както за загуба, така и за вкопчване в избледняващите, тънки нишки от спомени отпреди десетилетия, когато стопяващите се, безплътни форми остават умишлено неосезаеми“, се казва в описанието на картината в уебсайта.
Тази работа на Горки е една от петте картини, създадени от художника в повратен момент от кариерата му. В Кънектикът ателието на твореца, където той съхранява стативи, книги, снимки, рисунки и картини, натрупани в продължение на много години, изгаря до основи. Това за него е огромен удар. Скоро след това е диагностициран с рак на дебелото черво и се налага спешна и рискована операция. Животът му е спасен на косъм, но лекарите му поставят „анус претер“, без да е предупреден за драстичната физиологична промяна. Така се засилва и без това обзелата го тежка депресия. Картината „Овъглена любима I" е нарисувана от художника през 1946 г., в краткия период от няколко седмици между тези две бедствия.
От 1993 г. това платно на Горки е част от колекцията на американския бизнесмен и продуцент Дейвид Гефен. Наддаването за него ще започне на 10 ноември, стойността му се оценява на няколко десетки милиони долари, дори се съобщава, че цената на кратината е над 20 млн. долара.
Истинското име на Аршил Горки е Востаник Адоян (1904-1948). Нарежда се сред най-значимите американски художници на ХХ век. Своя артистичен псевдоним избира след като се установява в САЩ. В чест на писателя Максим Горки избира неговото име като своя фамилия. Ражда се в пределите на Западна Армения (в село около езерото Ван) и като дете става свидетел на организираното над арменците безжалостно клане. От Геноцида оцеляват той, сестра му и майка му. След труден, изнурителен път – извървяват пеш 150 км, те стигат до Ереван и се хващат на работа.
Всъщност бащата изоставя семейството си рано, решава да замине за Америка и повече не се сеща за жена си и децата си. Години по-късно Горки ще се срещне с него, но не за дълго, защото за него това е напълно чужд човек, който той смята за предател. Майката Шушаниг с оскъдни средства трябва да се грижи за децата си. Така че Манук (това е рожденото име на художника, само че майка му винаги го е наричала Востаник) е изключително привързан към нея и тази връзка оставя дълбок отпечатък не само в съзнанието му, но и в творчеството му. До края на дните си той живее с нейния образ, който боготвори, който го изпълва с дълбока любов и тъга.
Животът в онези години в Армения е тежък. Братът и сестрата работят, но се справят едвам. Междувременно турците блокират Ереван и настъпва глад. Шушаник линее от ден на ден и в крайна сметка умира от недояждане. След смъртта на майка им Манук и Вартуш, останали напълно без никакви пари, решават да се завърнат в родината си и през Тифлис и Батуми стигат до Константинопол. Там остават шест месеца, през които с помощта на една богата жена - лекар, успяват да уредят документите си, да се качат на параход, който ги отвежда в Америка. Година е 1920-а. Там бъдещият художник твърде решава да смени името си - в знак на новото начало.
„Винаги мечтая за това, сякаш някаква древна арменска същност вътре в мен движи ръката ми, да създам, толкова далеч от моята родина, онези форми на природата, които обичахме в парковете, житните полета и градините на нашето семейство Адоян в Хорком. .. Ще възкреся Армения с четката си, за да я види целият свят“, ще напише Горки години по-късно.
В САЩ започва да посещава художественото училище в щата Род-Айлънд, после преподава в Ню Йорк – в училището по рисуване и в централното художествено училище. Започва и сам да изобразява върху платното своите усещания, видения, чувства. Докато търси своя стил, в течение на години се увлича по маниера на рисуване на Сезан, Пикасо, Кандински. Дори е обвиняван, че ги копира.
В края на живота си Аршил Горки казва, че той е раждането на три идеи: Първата е Чистотата, втората е Страданието и третата е Зрелостта. „Като артист минах през три изпитателни периода. Първият е период на яснота и чистота. Вторият е период на заблуда и объркване, породени от търсенето на истината. Последното е достигане на изключителна сложност. Това беше зрелостта“, казва той. Периодът на яснота и чистота завършва към края на двадесетте години. Тридесетте години са белязани от Страданието и търсенето на Истината. Зрелостта идва при Аршил Горки едва в началото на четиридесетте години. Така, развивайки принципите на сюрреализма, той става един от най-значимите майстори на абстрактния експресионизъм. Поредицата „Градината в Сочи“ (1940–1942) се превръща в преход от фигуративността към абстракцията.
Горки започва да рисува цветни платна, често съзнателно мистериозни в названията си, с нестабилни форми, които грубо се открояват на цветен фон, наподобяващи фрагменти от конвулсивно пулсиращ организъм. Понякога в тези фантасмагории могат да се видят – под формата на спомени от детството, признаци на традиционния селски живот.
Житейският и творчески път на този гениален майстор на четката е белязан с изключителни трудности и това се отразява върху характера му. След като през 1946 г. много от работите му потъват в пламъците на пожара в ателието му, идва ред на тежкото заболяване, което го превръща в човек, с когото е трудно да се живее. Настроенията му често се променят, става избухлив, несдържан, нахвърля се върху съпругата си и накрая тя не издържа, взима двете им дъщери и го напуска. А после идва ред и на тежката автомобилна катастрофа, в резултат на която получава трайни травми. Най-кошмарната за художника е парализата на дясната ръка. Всичко това би се отразило трагично на всеки човек, а Аршил Горки и без това е лесно раним, цял живот преследван от драматични събития. И за да се освободи от тази своя ужасна карма, той взима крайно решение – да се самоубие.