За първи път от 300 години насам в своята експозиция
знаменитата виенска галерия на двореца Белведере включи в изложбата си „Световното изкуство в колекцията на Белведере“ работи на художници, които не са австрийци и нямат никакво отношение към австрийското изкуство. Сред общо трите платна, едното бе работата на художника Агоп Овнатанян „Портрет на персийския шах Насър ад-Дин“. Другата творба е на индонезиеца Раден Салех, рисувана през 1870 г. – „Тигри се борят за мъртъв яванец“, а третата – „Размишления над Корана“ (1902), е на турския живописец Осман Хамди бей. Куратор на изложбата бе Маркус Фелингер, който сподели, че тези трима творци са работили както в азиатска, така и в европейска културна среда и включването им в експозицията не е било никак лесно, тъй като произведенията им са нетипични за Белведере.
„Още преди няколко години тези три големи платна бяха единствените, донесене извън пределите на Европа, от бивши императорски колекции. Картините почти никога не са били излагани и през повечето време са стояли в нашия склад“, обясни той. Причината е, че музеят е основан с главната цел да представя австрийски държавни колекции на картини и скулптури, а от 1800 година насам и на творби предимно на немски, френски и италиански художници. Но с времето се оказва, че интересът към творчеството на Овнатанян, Салех и Хамди бей започва да расте, идват заявки от колеги от целия свят. И Фелингер в крайна сметка решава, че е време да бъдат показани и тези съкровища, дълбоко скрити в архива на музея.
Често определят Агоп Овнатанян като авторът на „арменската Джоконда“. Той е бил отличен портретист и много от неговите работи могат да се видят в Арменската национална галерия.
Портретите му са изпълнени с реализъм, изразителност и придават дух на човека, изобразен върху платното. Целият род Овнатанян оставя ярка следа в арменската живопис, но Агоп е считан за един от най-надарените в него. Смята се, че той осъществява прехода към новото изкуство и че може да бъде определен като основател на жанра на арменския портрет. Както обаче често се случва с големите майстори, въпреки забележителния принос на портретиста в арменската култура от средата на XIX век, към края на живота си той се оказва забравен, а работите му – ненужни никому.
При едно от посещенията на големия френски художник с арменски корени Жан Карзу в Националната галерия на Армения, някой му задава въпроса кой най-много е харесал измежду арменските художници. Отговорът на графика е еднозначен: „Медз варбедъ Агоп Овнатанян“ (големият майстор Агоп Овнатанян). „Мястото му е не само в ереванските музеи, но и във всяка европейска галерия“, без колебание казва той.
Някои изкуствоведи сочат Овнатанян като последния художник на Средновековието и първия на Новото време. Вероятно с основание, като се има предвид, че светските тенденции в арменското изкуство започват да се проявяват към края на XVII-и и началото на XVIII век.
Данните за Агоп Овнатанян (1806-1881) са доста оскъдни. Роден е в Тифлис в семейството на художника-портретист и майстор на монументалната живопис Мъгърдум. Но не само той става учител на сина си, а родът му като цяло. Художествените традиции на династия Овнатанян, предавани и усъвършенствани от поколение на поколение, са своеобразен аналог на училищната система. Тази стара семейна култура не може да не повлияе върху формирането на младежа. Изглежда, че цялата даровите фамилия събира златните зърна на майсторството в продължение на много поколения, за да ги дари щедро на Агоп Овнатанян.
Особено значение в творческото изграждане на бъдещия художник без съмнение има живата легенда –неговият прапрадядо Нахаш Овнатан (голяма част от стенописите в катедралния храм „Ечмиадзин“ са негово дело, както и на ред други арменски храмове), познат като ашуг, поет и даровит майстор, както и наследството на дядо му – Овнатан Овнатанян. През 1829 г. Агоп подава молба да бъде приет в Петербургската художествена академия, но получава отказ заради възрастта си. Години по-късно – през 1841 г., той е удостоен с титлата „некласен художник“ от Петербургската художествена академия за портрета на Е. Головин.
„Когато на някой му е бил нужен портрет, той прибягвял до Авнатанов и той удовлетворявал всякакви изисквания“, пише през 1845 г. петербурското списание „Илюстрация“. Действително през 30-е години на XIX век неговите портрети се превръщат в мода сред състоятелните тифлисци. Е, когато в живота на хората започва да навлиза дагеротипа (първият публично достъпен фотографски процес), те постепенно започват да забравят художника.
В края на 60-те години Овнатанян се премества със семейството си в Техеран, където живее и работи до края на живота си. Вниманието към неговите работи се завръща чак след 1920 г.
Сред многобройни творби на художника за шедьоври се смятат рисуваните от него потрети на Натали Теумян (т.нар. "арменска Джоконда"), Карадян, Аствазадур Саркисян и не на последно място – католикос Нерсес Ащаракеци. В своите работи творецът съхранява някои от традиционните черти на арменското изкуство – статичност на фигурите, спокойствие на позата, ювелирно улавяне на детайлите, психологична изразителност на моделите, сдържаност в цветовата гама на основата на изисканото съчетание между топли и студени тонове.
През 1967 г. гениалният режисьор Сергей Параджанов обръща погледа си към позабравения художник и създава документалния си филм „Агоп Овнатанян“ – без думи, картините се въртят една след друга само на фона на музика. Нека да добавим още един щрих – в чест на този творец има кратер, наречен на него, на планетата Меркурий.