Днес Турция, която продължава яростно да следва своята политика на отричане на Геноцида над арменците, като един от най-силните аргументи за тезата си, че нищо подобно не се е случило, изтъква фактът, че много арменци са заемали високи постове в империята. Парадоксът е там, че и двете са истина: както извършеното поголовно избиване на арменското население, така и поставянето на много от добре образованите арменци на значими държавни постове. Всъщност между двете обстоятелства има известна взаимовръзка. В онези години империята, която е силно разклатена, се нуждае от хора с качества и знания, каквито няма достатъчно сред мюсюлманите. А арменците винаги са обръщали голямо внимание на образованието и онези от тях, имащи възможност, са изпращали децата им да учат в престижни университети по света. След връщането им, турските власти са се възползвали от качествата им. Само че тези образовани млади хора, живели зад граница, успяват да попият от средата, в която се учат и да осъзнаят тежкото положение на сънародниците си в Османската империя. А това неминуемо води и до тяхното проглеждане, което никак не съответства на потисническите амбиции на управляващите. И така, меко казано, се стига до колизия…
Впечатляващо много са арменците, на които османците поверяват важни постове. Сред тях се нарежда и бъдещият виден държавен деятел Каприел Норадунгян. Той се ражда в Константинопол през 1852 г. в семейството на пекаря Крикор Норадунгян. Средното си образование получава в родния си град, а след това продължава обучението си в юридическото училище „Свети Йосиф” в Париж. И докато е във френската столица младежът завършва и курсовете на Школата по политически науки към Сорбоната.
След завръщането си в Константинопол започва кариерата си в министерството на външните работи в Турция, където заема различни високи длъжности. Все пак владее освен арменски и турски, още английски, френски и италиански езици. През 1875 г. по указание на министъра на външните работи Рашид паша работи като секретар по правните въпроси във ведомството. За кратък период от време Каприел Норадунгян успява да демонстрира своите умения като законодател и дипломат, в онези сложни години успешно решава различни трудни проблеми. След Руско-турската война от 1877-1878 г. участва като първи секретар в работата на международната комисия за определяне на руско-турската граница. През 1883 г. заема длъжността юрисконсулт на Високата порта.
Паралелно с това е активен и в живота на арменската общност, дори през 1894 г. Каприел ефенди оглавява Арменското национално събрание, вярва, че чрез дипломация и преговори положението на арменците ще се промени. Не губи тази вяра и след младотурския преврат през 1908 г. Той влиза в състава на правителството, оглавявайки министерството на търговията. Дори става член на комитета "Единение и прогрес". По онова време в лицето на младотурците арменците виждат онези прогресивни представители на страната, които обещават да я реформират, да я променят и да дадат по-голяма свобода на националните малцинства.
През 1912-1913 г. на поста министър на външните работи на Турция бива назначен Каприел Норадункян. По време на Балканските войни от 1912-1913 г., живеейки още с илюзиите си, той дори се противопоставя на инициирането на „Арменския въпрос“ и настоява Арменското народно събрание да се ограничи по тази тема до преговори с турското правителство.
В онези години османската държава е в много тежко положение. И дипломатът-арменец показва дипломатическа тънкост, полага всички усилия да спаси страната от опасностите. Като законодател той се радва на международна репутация. Публикува на френски четири тома сборник с международни договори „Recueil d'actes internationaux de l'Empire Ottoman”, подписани от началото на Османската империя с чужди държави. Този монументален труд донася на Каприел Норадунгян признание сред научните кръгове в Европа, прави го член на редица френско-германски научни дружества.
Само че всичките му надежди и очаквания рухват през 1915 г., когато започват гоненията и депортациите над арменците. Като човек с влияние и възможности, той успява да напусне Турция и да се установи в Европа, където застава начело на Арменския национален комитет, представящ интересите на арменците в Лозана. На конференцията, организирана там (1922-23 г.),заедно с друг виден арменец – Бохос Нубар паша се опитват да защитят интересите на сънародниците си, оцелели след турските престъпления. След като последният се оттегля, дипломатът застава начело на арменската делегация, само че тя така и не получава официално право да участва в Лозанската конференция. А искането й за създаването в Турция на „Арменско национално огнище“ не е удовлетворено.
Каприел Норадунгян е ярък привърженик на идеята за създаване на
независима арменска държава в Анадола, но тъй като разбира, че мечтата му няма никакъв шанс да се осъществи, след подписването на Лозанския договор през 1923 г. той се установява в Париж. Там оглавява различни арменски структури, които оказват помощ на сънародниците си. А след време става зам. председател на Общоарменския благотворителен съюз (АBGU).
До края на дните си живее във Франция. Умира през 1936 г.
Арменският политик и дипломат е толкова ярка фигура, че през 2015 г. изследователят Чингиз Мутлу издаде книгата си, разказваща за живота и делата му. Проучването му е може би в някаква степен е резултат от стремежа на Турция да покаже колко е била толерантна към друговерците и е оценявала качествата им, независимо от различията в религията и етническия произход.