Изпълнявайки своето обещание, на 28 октомври в интервю последният президент на Планински Карабах Самвел Шахраманян говори за събитията, довели до краха на републиката. Разговорът започна с един важен и интересен въпрос: защо е променил решението си да говори по Обществената телевизия на Армения? „Сред моите цели бе да дам своето първо интервю именно по Обществената телевизия на Арцах (която практически вече не съществува, бел. ред.). Но отчитайки факта, че лицата, поканени в студиото на Հ1, дадоха лъжлива и неправдива информация, поисках да я опровергая и да уточня тази информация именно в него. Дори дадох указания да организираме такова интервю. Дълго време обаче не получихме отговор. И аз отказах да правя интервюта във въпросното. Затова днес даваме интервю за обществената телевизия Арцах“.
Започна с това, че е невярна и лъжлива тезата, че идеята за нападението над Арцах от Азербайджан е породена през последните дни и е свързана със състоялите се президентски избори, след като държавният глава дотогава Араик Арутюнян подаде оставката си. „Искам да ви уверя, че азербайджанската страна не взема под внимание какви процеси протичат в Арцах и е очевидно, че планът за тези военни действия не е разработен след моето избиране. Това е било предварително планирано, подготвено и знаете, че девет месеца бяхме в блокада, а последните четири месеца – в обсада. През последните месеци като секретар на Съвета за сигурност постоянно получавах тази информация.
Ние редовно обсъждахме на заседанията на Съвета за сигурност какво съсредоточаване на азербайджанските въоръжени сили има по нашата линия на съприкосновение. Също така тежка техника, артилерия и доста голям брой личен състав, включително и специален, бяха разположени много близо до нашите населени места. Да се говори, че тази идея е възникнала през последните дни и че боевете са свързани с изборите, е некоректна и невярна теза”, каза той. Опроверга и разпространяването на една друга теза: че кандидатурата му за президентския пост е била издигната в резултат на някакви провалени договорености. Подчерта, че това е лъжлив дневен ред и не отговаря на действителността: „Всъщност става въпрос за следното: четири от петте политически сили в Народното събрание на Арцах се обърнаха към мен и имахме дълги дискусии, след което те решиха да ме номинират за поста президент на републиката. Спомняте си, че на изборите през 2020 г. имахме 14 кандидати, но в тази тежка ситуация на практика нямаше желаещи да поемат това бреме. Моята личност се появи като кандидат, а доколкото ми е известно и както се оказа по-късно, Самвел Бабаян също е бил кандидат.
Що се отнася до това защо моята кандидатура беше избрана, искам да дам прост отговор: моят път, който изминах, годините, които живях в Арцах, вероятно позволиха на силите, които ме номинираха, да вземат предвид факта, че нямам криминално минало, по време на работата ми срещу мен не са водени наказателни дела за присвояване, ощетяване на държавата или други морални проблеми. Може би затова имаше консенсус между тези политически сили“, уточни Шахраманян. Допълни, че той е разбирал каква огромна отговорност ляга върху него и съзнателно е предприел тази стъпка, „отчитайки, че не се готвя да напусна Арцах, моето семейство винаги е живяло в Арцах, моят син продължи да служи в армията на Арцах“. „Всичко това ме убеди, че е необходимо да поема върху себе си тази отговорност и да се постарая да изляза от сложната ситуация“, посочи експрезидентът.
„Късно вечерта на 19 септември ми позвъни Хайг Ханумян и ми съобщи, че Самвел Бабаян е готов да вземе властта, да спре военните действия и да започне преговори с азербайджанската страна.
Казах, че не съм против, нека да дойде, да представи своята програма, своето виждане. И ако всичко това бъде приемливо за нас, то аз съм готов да тръгна и на определени стъпки. Той обаче каза: не, властта трябва да се предаде на него и той ще извърши останалите процеси.
Честно казано, това предложение ми се стори странно и въпреки факта, че знаейки какъв ефект може да има този разговор в бъдеще и как може да бъде тълкуван, вечерта на 19 септември се свързах с отговорника, работещ с нас от азербайджанска страна и се опитах да изясни с него дали има друг кандидат в Арцах, с когото са готови да преговарят и по време на който би било възможно по-бързо да спрат военните действия и да се преговаря по-лесно, тъй като в Арцах имаше дискусии, че е възможно Самвел Бабаян и Виталий Баласанян да са по-приемливи кандидати като преговарящи“, сподели в интервюто си политикът.
Според заявеното от Шахраманян, на този свой въпрос той е получил отрицателен отговор от страна на Баку. „Разбрах, че всичко това е авантюра и трябва да продължа преговорите по посока на прекратяването на военните действия“, подчерта той. И продължи: „На практика ние нямахме никаква възможност да напуснем Арцах без война и жертви“.
На въпрос дали при създалата се ситуация би могло да се излезе без война и жертви, Шахраманян отговори: „Това е риторичен въпрос. Но всъщност ние нямахме такава възможност и аз не виждах такава възможност, която да накара хората в Арцах да повярват в своето ръководство и да напуснат родината ни без никаква съпротива. Разбира се, след атаката всички ние се изправихме в защита на нашата родина и като взехме предвид всички обстоятелства, стигнахме до извода, че е правилно да спрем и да спасим животи“, поясни той. Каза още, че нито един народ няма да напусне родината си без съпротива, но след началото на военните действия той е разбрал, „че ние сме сами срещу азербайджанската агресия“.
На въпроса дали като президент е знаел, че Арцах е сам и дали при възникналата ситуация е имало някакви реални предложения или обещания, и ако да, от кого, отговорът на Шахраманян бе следният: „На 19 септември сутринта посетих командващия руските миротворчески войски. Първият сигнал, че военните действия могат да започнат, беше, когато азербайджанският опорен пункт, разположен под Шуши, се приближи до руския опорен пункт, разположен на същото място, и предупреди, че руснаците трябва да скрият своя личен състав, тъй като скоро артилерията ще започне да стреля. Представихме този факт на руските миротворци, те също знаеха за него и след уточнения този факт беше потвърден. И ми стана ясно, че след някакво време могат да започнат военни действия.
Дълго време нашите въоръжени сили и силови структури бяха изведени на високо бойно ниво, бяха дадени съответните заповеди. Половин час след като влязох в кабинета си, започнаха военните действия. Почти всички райони бяха под интензивен обстрел и ние трябваше да противодействаме на това. След избухването на военните действия разбрах, че сме сами срещу азербайджанската агресия.
Руската страна, може да се каже, имаше статут на наблюдател и ние трябваше самостоятелно да решаваме проблемите си. Армията за отбрана, други силови органи на реда и нашето население - всички заедно започнахме да предприемаме ответни действия. Благодарение на тях стана възможно да започнат преговори с Азербайджан, които продължиха 12 часа“, разказа Шахраманян.
Според него за Арцах е било повече от ясно, че военните действия трябва да бъдат прекратени, тъй като силите са несравними. „Целта ми като президент на Арцах беше да спра войната възможно най-скоро, за да избегна още по-големи жертви. Бях принуден да се свържа с високопоставени представители на Азербайджан, които познавах и преди това имаха контакт с Араик Арутюнян. Започнахме преговори около въпроса за прекратяване на военните действия. Първото нещо, което азербайджанците ми казаха, беше, че няма да ги спрат, докато не постигнат крайната цел. А тя беше ясна – напълно да се превземе Арцах.
Като се има предвид фактът, че и Азербайджан имаше значителни загуби, и нашите райони бяха под блокада, частите на специалните сили докараха военна техника по-близо до Степанакерт, близо до квартал Къркжан. При тази ситуация нямахме друг избор, освен да направим големи отстъпки. И затова им предложих да изпратят писмено исканията си за незабавно прекратяване на военните действия.
Разбираемо е, че първият документ не беше приет от нас и ние в разширен състав постоянно обсъждахме нещо, внасяхме промени и информирахме за това азербайджанската страна“, разясни пред зрителите говорещият каква е била атмосферата. Шахраманян обаче не пожела да говори за първия документ, с който не са били съгласни, но отбеляза, че това е бил документ за капитулация. „В резултат на преговорите приехме документ, който предвиждаше прекратяване на военните действия по всички направления на 20 октомври в 13:00 часа, втората точка беше свързана с разпускането на Армията за отбрана, изтеглянето на остатъците от Въоръжените сили на Република Армения. Беше необходимо тежката военна техника да бъде предадена за по-нататъшна утилизация“, подчерта той.
Обръщайки се към спорната формулировка относно въоръжените сили на Армения, Шахраманян отбеляза, че, „разбира се, в Арцах нямаше представители на въоръжените сили на Армения, това бе искането на Азербайджан“. „Ясно е, че тази формулировка беше неприемлива за нас, но това беше твърдението на Азербайджан и ние, разбирайки, че като не се подписваме под този документ, не поемаме никаква юридическа отговорност, ги информирахме устно и писмено, че в Арцах няма въоръжени сили на Армения.
Третата точка предвиждаше среща в Евлах на 21 октомври, на която трябваше да бъдат обсъдени интеграционните въпроси, представени от Азербайджан. Тази точка не беше нова за нас, ние се бяхме договорили предварително за срещата в Евлах с цел смекчаване и разреждане на напрежението.
Що се отнася до втората точка, знам, че има много въпроси относно това защо оръжията са предадени и оставени в Арцах? Ние изгубихме възможността да доставим оръжие в Армения, след като азербайджанската страна постави контролен пункт и беше ясно, че няма да можем да напуснем Арцах с тежка техника. Съгласно заявлението, ние предадохме оборудването на руската страна за по-нататъшното му обезвреждане. Според споразумението то трябва да бъде унищожено“, сподели президентът на Арцах.
Шахраманян отбеляза, че единствената цел на решенията, взети от ръководството на Република Арцах и лично от него, е била да спасят живота на арцахци, на армията, войниците и офицерите, което според него те са успели да направят. „След края на войната целият личен състав на Армията за отбрана премина през КПП-то и никой не беше задържан. Това беше резултат от нашето споразумение“, заключи той.
„Ние бяхме в контакт с ръководството на Армения, обсъдихме някои въпроси, някои не можахме да обсъдим, защото нямаше комуникация“, уточни Самвел Шахраманян, отговаряйки на въпроса дали е разговарял с някой представител на арменското правителство или с министър-председателя през този период , поддържал ли е връзка, информирал ли ги е за решението си? „Знаете, че в резултат на войната ние изгубихме възможностите на „Карабах Телеком“, интернетът работеше много лошо, линията за връзка с Армения практически беше прекъсната“, подчерта политикът.
На въпроса Армения била е известена за това какво подписва Арцах, отговорът беше: „Армения беше в курса и ние обсъждахме с арменските власти възможните опасности, свързани с тези документи, но целта ни беше при тази ситуация да се спаси животът на народа на Арцах“. И добави: „Нашата следваща стъпка трябва да бъде да се заемем с въпросите, които ще ни позволят да осигурим завръщането на нашите граждани, разселени от Арцах. Това е един от въпросите на нашия дневен ред и трябва да започнем обсъждания, да търсим решения на този въпрос“.
По отношение на завръщането, на питането за какъв статут става дума, президентът отговори: „Това е въпрос на обсъждания, на преговори. От връщането на населението са заинтересовани различни политически центрове – европейски, руски, американски. Струва ми се, че и Азербайджан е заинтересуван от това, тъй като звучат обвинения, че той е способствал за насилственото преместване на нашето население“.
На въпрос дали самият той би се върнал в несвободен и независим Арцах, Шахраманян отговори: „Имам свои собствени идеи за това какъв трябва да бъде статутът на Арцах и какъв трябва да бъде Арцах, така че и аз, като гражданин на Арцах, и семейството ми може да се върне. Рано е да говорим за това, тъй като ни предстои много работа. Ако в близко бъдеще успеем да създадем такъв формат и да доведем въпроса до етап на обсъждане, ние, разбира се, ще говорим за това с нашата общественост. В момента няма такъв процес. Виждам обаче предпоставки този процес да започне в близко бъдеще”.
Даващият интервюто се обърна с призив към карабахци да живеят и творят в Армения и да не забравят, че Армения е наша Родина. Разговорът водеше известната журналистка Дзовинар Бархударян.