Едва ли има човек, дори без 
да е меломан, който да не слушал „Танц със саби“ – удивителна музикална композиция на именития арменски композитор Арам Хачатурян, донесла му невиждана дотогава забележителна известност. Тя е написана за последното действие на балета „Гаяне“ (1942 г.) и със сигурност е най-известното и узнаваемо произведение на маестрото, съчетаващо в себе си арменската народна музика с джазови елементи. Тази творба оказва голямо влияние върху развитието на музиката в целия свят през миналия век. През 1948-ма композицията се превръща в хит в Америка, популярността ѝ е толкова огромна, че Newsweek предлага годината да бъде наречена „Година на Хачатурян в САЩ“. Първият запис на Чикагския симфоничен оркестър става именно това произведение, което заживява самостоятелен живот. От него са продадени над един милион екземпляра. А Billboard определя „Танц със саби“ като творба „известна на всички естрадни оркестри от всички съществуващи днес“.
Нека да си припомним още истории около появата и живота на това творение на Хачатурян, които не са особено известни на широката аудитория.
Произведението на маестрото, в което той влага цялата сила на своя талант, се отличава с бляскаво майсторство, с дълбочина и истинско народностно, величествено съвършенство. А е написано само за 11 часа и то при видимото нежелание на композитора да добави в последния момент по настояване свише тази финална част към балета си „Гаяне“. И тъй като творецът се отнася не особено дружелюбно към тази своя композиция, го определя като „непокорно и шумно дете“. Именно то обаче се превръща в негова визитна картичка по света и както вече посочихме, заживява напълно самостоятелен живот.
Трябва да припомним, че предшественикът на появата на известния балет на композитора е друго негово произведение, което изиграва важна роля за написването му. В края на 30-те години Арам Хачатурян е вече автор на множество творби и се намира на върха на своята активност. Някъде около година до провеждането на дните на арменската култура в Москва в частен разговор с влиятелния по онова време партиен деец Анастас Микоян бива засегната темата за създаването на първия национален балет. Този разговор не остава без внимание и след време Хачатурян получава поръчка да напише музиката към хореографски спектакъл по сюжет с арменска тематика.
Композиторът се запалва от поставената пред него отговорна задача да създаде произведение, което да пленява с националния си колорит. През 1939 г. бързо отпътува за Армения и потъвайки в света на народната музика, върху основата на либрето на Кеворк Ованесян съчинява своя първи балет – „Щастие“. Само след шест месеца спектакълът първо е поставен в Ереванския театър за опера и балет, а през октомври и в Москва. Публиката остава пленена от музиката на Хачатурян и хореографията на балетмайстора Иля Яхубян, приема топло произведението. Критиката обаче далеч не е така благосклонна и не премълчава недостатъците му, най-вече по отношение на драматургията.
Творецът, който винаги се отнася към работата си твърде отговорно, не е доволен от резултата и когато през 1941 г. ръководството на Кировския театър за опера и балет му предлага да преработи „Щастие“ с ново либрето, той с радост приема. Този път литературната основа за новия спектакъл е написана от известния театрален критик Константин Державин, а главната героиня носи името Гаяне.
Назряващата война не става пречка за творческия колектив и през есента започва работата над новата версия на балета в Ленинград, след което продължава в Перма. Трупата на театър „Киров“ е евакуирана там, а заедно с тях и самият Хачатурян. След половин година партитурата на „Гаяне“ е завършена, но тъй като в новия спектакъл са запазени някои сюжетни линии от балета „Щастие“, композиторът пренася всичко, което смята за най-добро от своето старо произведение в новото. Така всъщност за основа на познатия по цял свят балет служи преобразувания стар.
Премиерата на новия спектакъл е назначена за декември 1942 г. и тъй като датата наближава, репетициите текат активно, без частта с танца със саби. Тя не съществува, не е написана, няма я в партитурата. Появява се буквално в навечерието на представянето на балета и то по поръчка. Директорът на театър привиква Хачатурян и му нарежда да напише музиката към танца, с който трябва да завърши постановката. На композитора идеята не му допада и реагира остро, но след като се успокоява от тази неочаквана намеса в творческия му процес, сяда пред пианото и за 11 часа създава нужната композиция. След това дава партитурата на „Танца на кюрдите“ – така първоначално се нарича тази част, на балетмайстора. Видимо раздразнението не е преминало напълно, защото на първия лист той написва: „Дявол да го вземе, в угода на балета!“.
Балетът „Гаяне“ е сред творбите, които са особено скъпи на Хачатурян, може да се каже, че това е едно от любимите му рожби. Но далеч не таи такива чувства към „Танца със саби“ – него го недолюбва. Дори се дразни от факта, че заради извънредната популярност на композицията в чужбина често го наричат „мистър Сейбърданс“ (т.е. г-н „Танц със саби“). Освен това маестрото е убеден, че тя е изтласкала с лакти и е засенчила другите му произведения.
След като „Гаяне“ излиза на сцена, завладяващата музика на неговия „Танц…“ толкова бързо започва да набира известност, че буквално ежедневно звучи по радиото. Дори се говори под сурдинка, че това се прави, за да се угоди лично на вожда Йосиф Висарионович Сталин, чието настроение се повишава, щом зазвучи музиката на Хачатурян. Казват, че дори започвал да си потропва от удоволствие.
„Танц със саби“, „Приспивна песен“ и „Лезгинка“ в продължение на петдесет години са включени неизменно в танцовия репертоар, представян на дипломните представления на Академията за руски балет „А. Я. Ваханов“.
В средата на 40-те години на миналия век прочутата музика на арменския композитор започва да трупа мълниеносна популярност не само в отечеството си, но и зад граница. Стига чак до Съединените щати и през 1948 г. се превръща в хит, който звучи по американските барове и ресторанти от музикалните автомати. По същото време три симфонични оркестъра представят свои версии на композицията, а резултатите на седмичното американско списание „Billboard“ показват, че тя заема най-горните позиции в класациите на произведенията за класическа музика.
„Танц със саби“ може да се похвали и с това, че е включен в книгата за рекорди Гинес като най-изпълняваното и популярно музикално произведение. Четири такта от средната част на творбата биват изобразени на лицевата страна на арменските купюри от 50 драма, които бяха в обръщение от 1998 до 2004 г. Куп режисьори избират тази музика за саундтраците на своите филми. Те са толкова много, че е трудно да бъдат изброени. Дори в анимации като „Ну, погоди!“, „Семейство Симпсън“ и „Мадагаскар 3“ звучи съчинената от Хачатурян музика.
„Танцът…“ може да бъде чут при озвучаването на различни спортни състезания, най-често е избиран от състезатели по фигурно пързаляни и художествена гимнастика, защото е изключително жив, динамичен и завладяващ. Тази композиция на Арам Илич е обичана много и от хокеистите на „Бъфало Сейбърз“ – професионален клуб от Националната хокейна лига. Както и от известния арменски футболист Хенрих Мъхитарян. Така например, когато играеше за донецкия „Шахтьор“, щом вкараше гол и на стадиона започваше да звучи знаменитият танц.