
Армения вече преживя една революция в най-новата си история - слава на Бога, безкръвна. Това се случи през 2018 г., когато започна масово народно недоволство от управлението на властите, начело с президента Серж Саркисян, който се опита да се кандидатира за министър-председател и така да продължи да държи руля в ръцете си. Начело на митингите се нареди Никол Пашинян. Явно преценявайки нажежената ситуация и за да не се стигне до кръвопролития, Саркисян подаде оставката си, оттегли се и оттогава насетне конците в държавата ги дърпа Никол с верноподаниците си. През 2021 г. се проведоха извънредни избори, начело на които излезе партията на Пашинян и тя има мандат до 2026 г.
Сега обаче страната е изправена пред поредни протести и недоволството на народа расте, а лидерът на движението „Тавуш в името на Родината“ архиепископ Баграт Галстанян провежда ежедневно срещи с различни слоеве от населението, разговаря с тях, отговаря на въпросите им, мотивира ги да подкрепят акциите, споделя вижданията и безпокойствата на онези, които тръгнаха пеша от Тавуш към Ереван. При почти всяка от разговорите се задава един и същи въпрос: какво следва, какво ще се предприеме, кой ще поеме поста на премиер и т.н. Вече стана публично достояние двойното гражданство на архиепископа – арменско и канадско, което не му дава възможност да стане министър-председател, макар че мнозина виждат именно него в тази роля. Поне в началото.

Още на първия митинг Баграт Галстанян заяви, че ще се направи опит за внасяне на вот на недоверие към Пашинян в парламента, т.е. ще се търсят законови форми за смяна на правителството. Парламентарната опозиция поднася този вариант като основен аргумент за запазване на своите мандати. Според нея това ѝ е нужно, за да може в подходящия момент да се заяви недоверие към премиера и да се осъществи смяната на властта. И в това има определена логика, стига развоят на събитията да доведе до внасянето на такъв вот под народния натиск. Тогава опозицията ще може да изпълни ролята си.

Член 115 от Конституцията на .Армения гласи: „1. Проект за решение на Народното събрание за изразяване на недоверие на министър-председателя може да бъде внесен от най-малко една трета от общия брой на народните представители, само ако в проекта за решение се предлага едновременно и кандидатурата на нов министър-председател.
2. Проектът за решение на Народното събрание за изразяване на недоверие на министър-председателя се подлага на гласуване не по-рано от четиридесет и осем и не по-късно от седемдесет и два часа от внасянето му. Решението се приема с мнозинство от общия брой на народните представители – поименно. Ако решението бъде прието, ще се счита, че министър-председателят е подал оставка“.
Това означава, че под инициативата за изразяване на вот на недоверие към Пашинян трябва да се подпишат минимум 36 депутати и това е минималното необходимо условие. И ако се приеме, че при опозиционните парламентарни групи „Армения“ и „Имам чест“ всичко е наред, то техните гласове са 35. Има един независим, който напусна редиците на блока „Имам чест“ – Ишхан Закарян. Той уж е обещал да подкрепи колегите си от опозицията и така ще бъдат събрани необходимите 36 гласа.

Така че, един от сценариите за отстраняването на Никол Пашинян е да се гласува вот на недоверие в парламента с подписите на 36 депутати, но след това ще бъдат нужни гласовете на още 54 народни избраници, за да се следва процедурата. Т.е. поне 18 парламентаристи трябва да се оттеглят от „Граждански договор” и да се изправят срещу Пашинян. Това означава, че революцията/смяната на властта в този сценарий, или по-скоро нейното начало, зависи от един човек и той е... Ишхан Закарян.
Въпросът е накъде ще поеме Движението, ако не успее да убеди достатъчен брой пашинянови депутати да се откажат от своя лидер и да преминат на другата страна. Защото това е много по-вероятно от обратното, повечето от народните представители в „Граждански договор“ са в една или друга степен зависими от премиера или от някои от най-близкото му обкръжение. Може да се допусне, че протестиращите и настояващите за оставката на правителството са обмислили и други възможни варианти. Все пак около тях има достатъчно политически грамотни хора. Така че скоро времето ще покаже. А може би съвсем скоро ще научим за тях, все пак се готви голям митинг на 26 май и архиепископ Баграт обещава на него да озвучи следващите стъпки.