Едва ли има човек в бившето съветско пространство, който да не е чувал поне един анекдот, обозначен със знака "Попитали радио Ереван". Някога тези вицове бяха изключително популярни, злободневни и дори забранени, така че често звучаха под сурдинка. А тяхната същина се състоеше в задаването на обикновен, понякога дори наивен или абсурден въпрос, на който радиото отговаря лаконично, изтънчено и рязко, както го умеят истинските арменци. В училищата и университетите на Съветския съюз се отпечатват листовки с анекдоти от тази серия. Постепенно те напуска пределите на СССР и стигат дори в ГДР, Чехия, Полша, Франция. В България също бяха изключително популярни.
Една от характерните особености на тези вицове бе и е, че в тях няма много персонажи. Всъщност налице е самото радио Ереван, което отговаря, понякога дори едносрично и задаващият въпроса, който по правило е анонимен.
Откъде обаче тръгва самото "арменско радио", което така откровено се надсмиваше на реалностите от времето на застоя в Съветския съюз? По въпроса има няколко любопитни виждания, мнозина изследователи са се опитвали да открият първоизточника или първопричината, които така и не стигат до единно мнение и най-вече сочат, че е трудно да се даде ясен отговор. Но ние ще се опитаме да поднесем една от най-достоверните истории и това е версията, свързана със западните арменци.
По покана на съветското правителство в Арменска ССР през 40-50-те години на миналия век репатрират множество етнически арменци, установили се след Геноцида от 1915 г. в различни краища по света, но живеещи с мечтата да се върнат в Отечеството, макар това да не е тяхната истинска родина. Но е единствената арменска земя, която имат. За тези жители на Франция, Сирия, Ливан, САЩ, България и т.н. не са били известни типичните реалности на съветския живот. Тези хора са нямали почти никаква представа какво да очакват, водени единствено от родолюбието си и от желанието да живеят сред себеподобни. И затова те често се обръщат за разяснение с помощта на писма най-вече към радиостанциите. За репатриантите в радиото на Арменска ССР уж бива създадена специална програма за "въпроси-отговори", където дикторите отговарят на простичките и често наивни питания на новите си сънародници. Например, къде да се намерят някакви дефицитни стоки или как да общуват с полицията. Радиоводещите се опитват да отговарят сериозно, но понякога се чува и лек кикот в ефира. Впоследствие всички тези въпроси-отговори, както се казва, стигат до народа, превръщат се в тема за смях, като постепенно се появява и персонажът на анекдотите – "арменското радио".
Така че първите вицове се раждат не къде да е, а именно в Армения, защото са свързани с чисто арменски реалии. Дори се твърди, че началният тласък на анекдотите дава един от говорителите, който в ефир казва, че в „капиталистическите страни човекът експлоатира човека, а в социалистическите е точно обратното“. И тази действително истинска констатация веднага се разнася из народа.
Разбира се с времето "Радио Ереван" напуска пределите не само на родината си, но и заживява друг живот. Хора с остроумно мислене започват да се вписват в стилистиката на въпросите и отговорите на арменското радио, осъвременяват тематиката, адаптират я към настоящата действителност. По особен начин пътят на "Попитали…" продължава и до днес в България, от време на време се появяват анекдоти, свързани с днешните реалности в страната, най-вече в политически план. Така че в тях могат да се срещнат персонажи като Бойко Борисов и дори главния прокурор Гешев. И докато арменското радио продължава да битува в българския арсенал от вицове, какво е положението в самата Армения?
Днес радио Ереван като че ли замлъкна! А вицовете му са позабравени. Може би, защото новите технологии изместват всичко старо. Промениха се и времената. Но все пак току се ражда сред народа и нов анекдот. И тук е мястото да припомним вица: "Попитали радио Ереван защо вече не работи. Отговорът бил: уволниха евреина, който отговаряше на въпросите".
Някога предаването "Арменско радио" на FM-вълни е водено и от момчетата от прочутия тим на арменското КВН "Новите арменци". Подобно предаване преди години се води и от актьора Армен Джигарханян. А иначе радиото в Ереван си съществува, от 1926 г. то излъчва на 15 езика.