Всичко започва от един гълъб – не този, който донася известност на великия Пикасо, а друг. Историята му също е малко по-друга, със сигурност по-печална – за самия гълъб, за този, който го използва уж като „символ на мира“, а и заради повода, довел до онова, което ще ви разкажем.
На втория или третия ден от блокадата на Лачинския или както арменците го наричат – Бердзорския коридор, групата уж екоактивистки от Азербайджан решават да организират шумен митинг и да пуснат към висините красиви бели гълъби. Птицата винаги е възприемана като символ на мира и надеждата, така че и тяхната идея е такава. Впрочем има запис на това „събитие“. Там се вижда как няколко азербайджанки със самодоволни лица, сякаш вършат важна държавна задача, държат чинно в ръце по един гълъб. Такъв стаска и една внушителна тяхна сънародничка – в една си ръка. В другата има мегафон, по който разпалено крещи нещо. Със сигурност против арменците и вероятно произнася не особено ласкави думи. Докато говори с апломб, тя размахва ръката с гълъба, а главата на горката птичка се кандилка ту напред, ту назад. Тя, разбира се, не забелязва, че нещо не е наред, защото е в еуфория и продължава с жар да приказва, след което вероятно издава разпореждане гълъбите да бъдат пуснати „на свобода“. Следвайки заповедта във видеото се вижда как държащите хвъркатите разтварят ръце, „символите на мира“ разперват криле и политат. Въпросната жена с мегафона също подхвърля своя гълъб, но уви… Птичката вероятно така яростно е била стискана от нея по време на речта й, че е предала богу дух. А може би просто не е издържала на пороя, който се излива от устата й.
Картината е потресаваща и е почти като някакъв театър на абсурда. Азербайджанката подхвърля гълъба и очаква той да полети. Но вместо да размаха криле, той пада безжизнен, а тя гледа недоумяващо и не може да разбере в екстаза си какво се случва. Улавя падащото безжизнено животно и пак го подхвърля нагоре, може би с надеждата, че ще се съживи...
Често казано, малко е смешно, но повече е жалко и тъжно, защото горката птичка по-скоро изглежда като символ на смъртта, а не на мира. И някак си е знак за това, на което продължаваме да бъдем свидетели повече от два месеца – Баку така е стиснал Арцах и народа му, че иска да го остави без дъх, безжизнен, подлагайки го на нечовешки изпитания, в очакване той да падне бездиханен… Сякаш случката идва да каже каква е точно представата на Азербайджан за мира!
А сега нека да преминем към един друг разказ, някак си по-оптимистичен и със сигурност по-живописен. Той е за една млада арменска художничка, която е от Ереван, но живее във Венеция и е доста успешна в работата си. Почти веднага след тази карикатурна история с азербайджанския протест, виждайки съдбата на горкия гълъб, тя решава да създаде илюстрация с мъртвия „символ на мира“. За броени дни нейната илюстрация се разпространи широко из социалните медии, превърна се в символ на блокадата и стана част от новините около нея.
Неотдавна илюстраторът от Армения Нъварт Йерканян попадна в шорт-листа на Международната награда в областта на илюстрацията в категория „Изследване“. Тя е номинирана за своя работа от серията, посветена на съветската модерна архитектура в Армения. „Това е ода за архитектурното наследство, което или е изгубено, или несправедливо недооценено. Главната цел на моя проект е да разкрие на публиката красотата и ценността на модерната съветска архитектура чрез магията на цветовете и формите, които подчертават грубите, но завладяващи очертания на тези паметници“, пояснява идеята на творбата си авторът. Номинираната илюстрация изобразява площадката на езерото Севан, предназначена за гледане от посетителите на една от арменските забележителности.
Нъварт споделя и някои неща около илюстрацията си с гълъба, която тя озаглави „Те дойдоха с „мир“. „Бързо реагирах на това абсурдно видео на „еколозите“ с гълъбите, което бързо се разлетя из Интернет. Този образ на жената с бездиханния гълъб бе толкова символичен. Ако не бе така реален, преди това може би никой нямаше да се досети за нещо такова. Но случката беше едновременно и смешна, и тъжна, и абсурдна.
модерната съветска архитектура в Армения
Беше след полунощ, нарисувах тази илюстрация за 15 минути, без изобщо да очаквам, че така ще се разлети по целия свят. Но се радвам, че помогна да се даде гласност на ситуацията в Бердзорския коридор, на хуманитарната катастрофа, която се случва сега. Смятам, че творбите на художниците могат да помогнат да се разпространи информацията, защото малко се говори за това и почти нищо не се пише в световните медии. Изображенията имат силата да проникнат в подсъзнанието и да докоснат сърцата на хората, което не винаги е възможно да се направи с думи“, разказва тя.
Нъварт казва, че е художник и че може да рисува. Тя смята, че днес всеки човек, всеки арменец се опитва да огласи ситуацията в Арцах, защото тя не може да не поражда безпокойство. Първо я публикува в своите социални мрежи и ляга да спи. А когато се събужда, вижда, че вече има хиляди последователи. Илюстрацията дори се появява там, където авторът й няма акаунти, като Reddit, различни уеб-сайтове. „Разбира се, там името ми не се споменаваше, но в онзи момент това малко ме вълнуваше, защото повече от всичко исках всички да научат за ставащото", твърди тя.
Художничката споделя, че тя самата има немалко приятели в Арцах, дори и такива, които продължават да стоят в Армения, тъй като не могат да се върнат в домовете си. „Чувствам гняв, несправедливост и малко объркване, защото не знам какво да правя с всичко това, как да помогна на хората. И не е ясно кога и как ще свърши всичко. Следователно чувствата са смесени, най-вече – на безсилие“, признава Нъварт. Твърди, че по принцип избягва в творчеството си политическите теми и че от 2016 г. е ангажирана с проекта за съветското архитектурно наследство, което според нея не се цени достатъчно, намира се в твърде лошо състояние или от него има останали само руини. Досега е изработила около 30 илюстрации и те скоро ще бъдат отпечатани в книга.