Като се има предвид колко са сложни отношенията и колко е неясна ситуацията между Ереван и Баку, е добре да се погледне и как разсъждава другата страна. Не става дума за мисленото на политиците, а на анализаторите. Затова ще представим гледната точка на азербайджанския конфлитолог Ариф Юнусов. Според него военните действия на Азербайджан в Карабах от 19-20 септември „въобще не са били някакъв шок за Запада, той просто за пореден път бе неприятно изненадан“.
В интервю за радио „Свобода“ наблюдателят заяви, че отношението на западните партньори към карабахските събитие е било естествено. В този случай според Юнусов те са се придържали към виждането, че бойните действия преминават на територията на Азербайджан. Но проникването на азерските въоръжени сили на територията на Армения може да се разгледа от западните сили като „червена линия“. „Ако за Карабах може да се каже, че са вървели боеве на територията на Азербайджан, че юридически това е азербайджанска територия, то в случай че това се случи, да кажем, около „Зангезурския коридор“, не е важно къде и как, то вече ще бъде агресия от страна на Баку против Ереван. Ето тогава, може би, подчертавам, че не съм много уверен, но може би по отношение на Азербайджан могат да се предприемат по-действени стъпки. Действията са въпрос на санкции“, каза той.
Ариф Юнусов е експерт по карабахския въпрос, бивш политически затворник, който бе обвинен от азерските власти в шпионаж в полза на арменците. През 2016 г. той потърси политическо убежище в Нидерландия и оттогава не живее в родината си.
Продължавайки с разсъжденията си, експертът изрази виждането, че ако има атака от Азербайджан над Армения, то реакцията далеч няма да е толкова сериозна, каквото имаше в началото на войната между Русия и Украйна. И не трябва да се очаква, че „срещу Баку ще бъде изпратена войска или нещо по-сериозно“, както видяхме в случая с Киев и реакциите против Русия. "Възможно е французите да започнат да помагат на Армения с военна техника или в областта на разузнаването. Но засега това е повече на ниво думи“, уточни конфлитологът. Според него в момента може да се разчита на укрепване на арменско-азербайджанската граница поради значителното разширяване на състава на наблюдателната мисия на Европейския съюз. Освен това Юнусов смята, че върху Алиев се оказва прикрит натиск, така че той „да не продължи да служи като инструмент в ръцете на Путин“.
Експертът изрази пред радио „Свобода“ виждането, че програмата за реинтеграция на Баку не е за арменците или за вътрешната му аудитория, а най-вече за Запада. „Алиев не може открито да каже, че на мен ми е нужен Карабах без арменците. Затова ще започнат игри с плана за реинтеграция на арменците, когато те вече не са там. Кого ще интегрират не е ясно“, коментира азербайджанецът. Пак според него този ход е нужен на Азербайджан, за да може да каже, когато прозвучат критики по негов адрес, че „те сами избягаха, докато ние тъкмо обратното – дори ги молехме да останат, давахме им храна, искаме да ги върнем, дори имаме специална комисия, която да се занимава със социално-икономическите проблеми на карабахските арменци“. Юнусов оцени тази реинтеграционна програма като пропаганден ход, с чиято помощ Бащу се опитва да покаже на Запада, че „прави всичко за връщането на арменците“. Но в действителност връщането им в Карабах е „нереално без твърди гаранции за сигурност“.
Пред Юнусов бе повдигнат и един друг въпрос: след като практически цялото население на Карабах напусна, кого сега ще защитават дислоцираните там руските миротворци. Експертът допусна възможността, че Баку и Москва просто търсят причина те да бъдат съхранени там. „Тези дни дори Алиев каза, че някакви арменски партизани все още бродят по горите и затова руските войски ще останат там“, припомни той. Позволи си да коментира, че никой не знае какви са тези арменци из планините, но ги представят като някакви страшни хора и твърдят, че именно заради тях руската армия трябва да остане в региона.
„Нашият конфликт и регион не са приоритет“, убеден е Юнусов. Той смята, че позицията на Запада спрямо Южен Кавказ се базира най-вече на противопоставянето на Русия и задачата е да се изтласка тя от региона. „В Европа съществува понятието realpolitik. Т.е. симпатия или неприязън – това е едно, а реалните интереси са друго. И реалните интереси диктуват, че сега главното е да се решат проблемите, свързани с Русия, защото по същество, когато говорим за нашия регион, говорим за тандема Алиев-Путин“. Обобщавайки, конфлитологът подчерта в интервюто си, че сред световните приоритети до Русия и Украйна се нареждат Близкият изток, Иран, сега вече и Палестина. Видимо обаче не и Южен Кавказ.