Днес кафето е сред напитките, без които огромна част от света не може да си представи своя ден. Обичащите тази гореща и ароматна напитка не могат да стартират сутринта си, без да са си приготвили от нея и да са отпили поне няколко глътки. Начинът за приготвянето й предлага различни възможности, а видовете са толкова многообразни, че е трудно човек да ги запомни. Но обикновено кофи-феновете си избират един-два десена и рядко им изневеряват.
За арменците кафето е нещо повече от напитка, а пиенето му е почи равно на ритуала при японците с чая – всекидневно, неотменно съпътстващо битието. В Армения има най-различни кафенета и навсякъде напитката ухае, има богат каймак, а и може да предскаже бъдещето.
Ако по цял свят кафето има дума, която навсякъде звучи почти еднакво, то за арменците не е така. Те са си изковали своя думичка – „сурдж“. Та сурдж в Армения се пие и от млади, и от стари, почти винаги чисто, леко сладичко, сърбайки или не, но винаги с удоволствие, оставяйки като количество на консумация далеч назад страните, където се отглеждат и събират зеленикавите зрънца от храста, който ги ражда. И си го варят по своему…
Историците свидетелстват, че
кафето се появява в Европа през XVI век, внесено от арменски търговци. Има и легенди, свръзани с него. Така например една разказва за човека, спасил Виена от турските набези през далечната 1683 г., когато е втората голяма обсада на града. Той се казва Ованес Аствадзадур и се ражда през 1640 г. в Константинопол. По време на тези събития, той се намира в европейския град. Като човек, владеещ няколко езика и отличен разузнавач, успява по някакъв начин да разкрие османските планове, да ги предаде на обединените християнски армии и през септември 1683 г. те разбиват противника и категорично го отблъскват. Когато император Леополд I го пита какво иска в награда, историята разказва, че единственото, което този арменец пожелава, е да получи чувалите с непознати кафеникави зърна, които се намират в корабите на мюсюлманите. Ако за двора не е било ясно какво представляват ароматните зрънца, то за него съвсем не е било така. Ованес отлично е знаел за какво се използват. Така през 1685 г. арменецът, познат в Австрия с името Йоханес Диодато, получава изключителната привилегия и монополното право в продължение на 20 години да продава кафе. Използвайки тази възможност той открива първото кафене във Виена в собствения си дом, което съществува и до днес. Дори през 2004 г. се откри парк на негово име.
Всъщност тази история не е
легенда, в нея има доказана достоверност, потвърдена от ред документи и изследователи на кафето, на неговата поява и разпространение в Европа. Както не е мит и другото твърдение – първото кафене в Париж отваря врати пак благодарение на арменец. Това се случва през втората половина на XVII век и името на арменския търговец е Харутюн. Скоро модата да се пие кафе се разпростира из различни европейски градове.
Затова не е нито случайно, нито неочаквано, че неотдавна в арменската столица се откри изложбата „Арменската следа в развитието на културата на кафето“ в музея на Ованес Туманян. Тя ще посреща посетители до 15 юни т.г. Експозицията включва повече от 100 експонати, посветени на арменските кафеени традиции и обхващащи периода от XVIII до XX век.
За първи път към един проект се присъединиха 32 музея и частни колекции – ярка проява на мащабно сътрудничество между арменските музейни институции. Благодарение на него посетителите могат да видят и да се запознаят с различни факти, разказващи за ролята на арменците в развитието на културата на кафето. До края на експозицията всеки петък ще има беседи-обсъждания, разбира се отново посветени на кафето и великите арменци, на етнографията и историята.
Организаторите на проявата твърдят, че начинанието им е изключително интересно и детайлно разказва за разпространението на кафето в различни страни по света, за историята на употребата на кафето в етнографията и бита на арменците – и в Източна, и в Западна Армения. В частност са събрани интересни факти за бита на арменците в Муш, Ван, Измир, Константинопол, Малатия и други местности. Забележително е например, че в края на XVIII и началото на XIX века в Кутин 22-ма майстори, заедно със семействата си, изработват само чаши за кафе. Няколко образци от тях се съхраняват в арменски музеи, а една от тях се превърна във визитна картичка на изложбата за арменската следа в развитието на културата на кафето.
Освен с всичко останало,
с което запознава експозицията, нейните посетители ще научат и за любовта, която са изпитвали към напитката такива велики арменци като Мардирос Сарян, Аршил Горки, Ервант Кочар, Ованес Туманян, Аведик Исахакян, Уилям Сароян, Хевонт Алишан, Храчя Аджарян и други. Поднасят се и удивителни истории от живота им, свързани с кафето. Цитират се и различни упоменавания за ароматното питие, намерили отражение в ред литературни произведения – предимно на западно-арменски писатели, както и в платна на художници.
Благодарение на запазени архивни материали и снимки може да се научи и за кафенетата, основани в Ереван и Александропол (днес Гюмри), смятани за кафеени градове в Източна Армения, започвайки от XVII век до 60-те години на ХХ век.
Експозицията представя и още един важен аспект в развитието на културата за пиене на кафе в Армения, който хвърля светлина върху ролята, която изиграват арменските репатрианти, превръщайки напитката в продукт за масово потребление. Като основа за подреждането на тази толкова различна изложба са послужили не само арменски източници и колекции в арменски музеи, но и изследвания на ред учени по света и архивите на различни научни структури.