През последните години актьорът Анди Серкис сякаш повече предпочита да се изявява като режисьор и продуцент, отколкото да се снима във филми. Паралелно с другите си проекти, над които работи от миналата година насам – анимационната адаптация на романа на Джордж Оруел „Фермата на животните“ за Netflix и екранизацията на романа на Елизабет Маккракън „Къщата на великаните“, творецът се е заел с още една интригуваща задача. Идеята му е да стане режисьор, сценарист и продуцент на първия сериал за една изключително интересна и интригуваща историческа фигура. Става дума за Мария Тюсо – впечатляваща бизнесдама, живяла през XVIII век и създала знаменития музей на восъчните фигури в Лондон, който днес продължава да се попълва с нови произведения и да привлича вниманието на туристите.
Биографичният сериал „Мадам!“ ще разкаже историята на френската скулпторка, която започва в Париж от епохата на Просвещението, ще засегне Френската революция, бягството на Тюсо във Великобритания и разбира се пътят на изграждането на забележителния музей през 1835 г. Анди Серкис обещава поредицата да не бъде само историческа драма, а една „но „забавно-луда, анархична, пънк история“.
„Мари ясно е разбрала едно нещо: ако ще разказвате историята на живота си, направете я интересна (дори и да трябва да я измисляте). И, каквото и да се случи, изрежете скучните части!“, твърди Серкис. Авторите на проекта подчертават, че образът на Мария Тюсо е особено актуален днес: тя е силна, далновидна и независима жена, която въпреки реалностите на XVIII век успява да изгради своя собствена империя, заради която й се налага да жертва отношенията си с всички, които са й били скъпи.
Засега не се изнасят детайли за актьорския екип, както и на коя актриса ще бъде поверена ролята на мадам Тюсо. Вероятно кастингът тепърва предстои. Няма данни и за датата на премиера, нито колко епизода ще съдържа сериалът.
Мария Тюсо се смята за швейцарски скулптор от френски произход.
Тя се ражда в Старсбург на 1 декември 1761 г. Само два месеца преди появата й на бял свят баща й загива по време на Седемгодишната война, в която участва като войник. Майка й решава да замине за Берн, където започва да работи като иконом в дома на д-р Филипе Курциус. Така получава швейцарско гражданство.
Курциус е лекар, който притежава вещи умения във восъчното моделиране и които му служат, за да илюстрира човешката анатомия. По-късно започва да изработва и портрети. През 1765 г. се премества в Париж и се заема със своето хоби, като работи по подготовката на военна изложба. През същата година изработва восъчна фигура на мадам Дю Бари – последната официална метреса на крал Луи XV. Две години по-късно малката Мари и майка ѝ също отиват да живеят в Париж при него, така че момичето, което след години ще се прочуе, получава първите си уроци по работа с восък от д-р Кюртиюс, когото с любов нарича "чичо". Първата си собствена восъчна творба създава през 1778 г. и е на Жан-Жак Русо. Тогава е само на 17 години. По-късно се заема с направата и на други известни личности като Волтер и Бенджамин Франклин.
Благодарение на контактите на своя благодетел, бъдещата мадам Тюсо се запознава с голяма част от френската аристокрация, дори бива ангажирана да изработи восъчната фигура на сестрата на крал Луи XVI Елизабет, което пък я сближава с кралското семейство. Но това й изиграва лоша шега, защото след революцията и заради нескритите й симпатии към кралската власт, е арестувана и дори се очаква да бъде екзекутирана. Спасява се благодарение на влиятелни застъпници и почитатели на изкуството й. Те твърдят, че може да има полза от таланта й. Донякъде се оказват прави, защото когато започва Френската революция (1789 г.), Мария получава специална поръчка – да изработи посмъртните маски на представителите на кралската фамилия или по-точно - на отрязаните с гилотина глави. Така младата жена изработва маските на крал Луи XVI, на Мария Антоанета, на Робеспиер и още ред неудобни за революцията фигури, които биват екзекутирани.
Когато наставникът й д-р Филипе Курциус умира през 1795 г., цялата му колекция става притежание на Мария Тюсо. По това време тя се омъжва за Франсоа Тюсо, от когото има двама сина. Само че този брак се оказва твърде неудачен и в началото на 1800-ата година е разтрогнат. За да бъде далеч от бившия си съпруг, смелата швейцарка поема на път, обикаля из Европа, докато не решава да се установи във Великобритания. Тъй като военните действия между Обединеното кралство и Франция продължават, Мария не може да се върне в Париж и остава в Лондон. Започва да излага експонати от восък – своите и на д-р Курциус. А през 1835 г., вече като гражданин на Англия, тя организира и първата си стационарна експозиция в Лондон.
Първите стъпки са трудни, не получава пълните приходи от тези свои изяви, но упоритата и талантлива дама не се отказва. Дори продължава да работи с палачите, за да създава фигурите на хора, нарушили закона, но оставили своята следа в историята. Така на бял свят се появява стаята на ужасите. Нещо повече, лично мадам Тюсо води екскурзиите на посетителите и разказва за хората, които увековечава от восък и чиито изкривени от ужас лица е пресъздала с впечатляваща реалност.Официално Музеят на восъчните фигури се открива през 1835 г. на ул. Бейкър, но мадам Тюсо напуска този свят през април 1850 г., така че успява да се радва само 15 години на своя успех.
След нейната смърт, създадената от нея уникална институция продължава своя забележителен път, създава нова история. Принос за това има нейният внук и наследник. Наетото от баба му помещение в един момент започва да струва изключително скъпо. Решава да премести музея. И до днес той се помещава там. Някои от восъчните изделия, изработени от успешната и талантлива дама, са запазени и до сега. Някога фигурите са били около 400, само че голяма част от тях са унищожени при пожар през 1925 г. Други пък завинаги са загубени за света след бомбардировки по време на Втората световна война. Но тъй като част от основите на восъчните статуи все пак оцеляват, те са възстановени и продължават да радват посетителите на музея в Лондон.
С времето колекцията се попълва с нови и нови фигури. Така всеки, който прекрачи прага на сътвореното от мадам Тюсо преди близо два века, може да се снима с известни актьори, политици, спортисти, певци, исторически персонажи, дори кралски особи. Защото музеят продължава да пази духа на своя създател, за който ще разказва филмовата поредица на Анди Серкис „Мадам!“.