Обръщение към международната общност отправиха над 120 партии, неправителствени организации, лидери на органи на местното самоуправление и медии на Арцах
Повече от 120 партии, обществени организации, медии и ръководители на местните органи на управление на Република Арцах (Република Планински Карабах) подписаха Обръщение към международната общност по случай Деня на референдума за независимостта на Република Арцах, Конституцията на Република Арцах и 75-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека. Тяхното послание бе адресирано до Генералния секретар на ООН, Съвета за сигурност на на ООН, Действащия председател на ОССЕ, Съпредседателите на Минската група в ОССЕ, Съвета на Европа (Генерален секретар, Председател на ПАСЕ, Председател на Съвета на министрите), Президента на Съвета на Евросъюза, Председателя на Европейския парламент, Генералния секретар на ОНД и на ОДКБ, както и до Генералния секретар на НАТО. Посланието е отворено и за допълнителни подписи, ако има желаещи да се присъединят към неговия апел на електронен адрес Artsakh.December10@gmail.com.
В обръщението на политическите и граждански сили на Арцах са казва: „Нито един свободен народ не може да се откаже от своите суверенни права и да се подчини на господството на чужда за него държава, още повече такав, където от дълги години управлява авторитарен, корупционен и расистки режим, опиянен от своята безнаказаност.
Доказателство за целия свят, че за народа на Арцах свободата е най-висшата ценност е нашето общо решение да напуснем родината си – Република Арцах, нашите домове, да оставим мощите на Кръстителя, нашите арменски църкви и гробовете на нашите предци, които сме защитавали с векове. Принудителното решение беше взето в контекста на продължаващите геноцидни действия и надвисналите сериозни екзистенциални заплахи.
Взехме това решение, защото онези, които се наричат поборници и защитници на свободата и човешките права, решиха, за да постигнат въображаем мир между Армения и Азербайджан и в името на собствените си геополитически интереси, да ни откажат правото да живеем достойно в нашата родина и правото на самоопределение.
Тръгнахме си, защото само така можехме да гарантираме безопасността си и да съхраним човешкото и националното си достойнство и нашия генофонд, да разобличим голямата лъжа, върху която се гради политическата идея за едностранно и силово разрешаване на конфликта по пътя на принудата за нас и нашите деца да вземат гражданство и да положат клетва за вярност към режима, който ни унищожава и мрази.
Повече от три десетилетия защитаваме с всички сили правото на нашите деца на мир и свободно развитие. Противопоставихме се на политическите сделки, които ни се предлагаха за сметка на суверенното ни право да живеем в родината си, извоювано с цената на животи и огромните жертви на много поколения през дългите векове на борба за запазване на националното ни достойнство и идентичност. И тази борба не е приключила. Уверени сме, че със силата на истината и правдата ще си върнем Родината.
За онези, които смятат, че светът може да се управлява от лъжи и груба сила, повтаряме:
Република Планински Карабах е провъзгласена на 2 септември 1991 г. от законните власти на Карабахската автономна област и Шахумянския район на Азербайджанската ССР, когато нейните власти обявяват решението си да се отделят от СССР. Политическата декларация за провъзгласяването на РПК се основава на правната норма на действащото по това време съюзно право и волята на народа на Арцах, изразена на национален референдум.
Правото ни на самоопределение беше признато дори от властите на Съветска Русия и Азербайджан през 1920 г., то формира основата за създаването на автономната област Планински Карабах през 1923 г., беше залегнало в конституцията на СССР, в конституцията на Азербайджанската съветска социалистическа република и Закона на АзССР „За Карабахската автономна област“ и бе съхранено от федералния закон „За реда за решаване на въпроси, свързани с излизането на съюзна република от СССР“ от 3 април 1990 г. и е също въз основа на Хартата на ООН и Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.
Референдумът от 10 декември 1991 г. потвърди, че абсолютното мнозинство от гласоподавателите подкрепят решението за обявяване на независимостта на нашата република. Легитимният парламент, избран по демократични стандарти и в условията на геноцидна обсада и въоръжена агресия, прие на 6 януари 1992 г. Декларацията за независимост на Република Планински Карабах. Хиляди наши сънародници платиха този избор с живота си.
През 1992 г. всички държави-членки на ОССЕ признаха правото на избраните представители на Карабах да участват в международната конференция на ОССЕ, имаща мандат за разрешаване на конфликта в републиката.
На референдум през 2006 г. нашият народ одобри Конституцията на републиката, която определя процедурата за избиране на законни представители на Планински Карабах и техните правомощия; през 2017 г., отново на референдум, хората одобриха нова Конституция. Тя беше и остава единственият основен документ, от който гражданите на нашата република се ръководят и се подчиняват по собствена свободна воля.
Ние, гражданите на Република Арцах, в стремежа си да защитим нашите законни права и правото да запазим субективността на нашата република, потвърждаваме, че самоопределилият се Планински Карабах не е участвал във формирането на конституцията и властите на самопровъзгласилата се Република Азербайджан и, напротив, обяви за своята независимост. Новосъздаденият Азербайджан обаче не скри неоснователните си претенции към Планински Карабах.
Именно в такива условия международната общност отчете факта, че има разногласия относно статута на Карабах, признавайки спорния характер на тази територия. След това Армения и Азербайджан станаха страни-участнички в СССЕ/ОССЕ при условие, че признаят съществуването на разногласия по въпроса за Планински Карабах и се съгласиха бъдещият му статут да бъде определен на мирна конференция под егидата на СССЕ/ОССЕ. И двете държави поеха международно задължение да разрешат въпроса изключително по мирен път.
Въпреки това, като стана участник в СССЕ/ОССЕ, Азербайджан незабавно наруши международното си задължение за мирно разрешаване на спорове. Официален Баку използва незаконно сила по отношение на РПК като спорна територия, за да попречи на провеждането на международната конференция за определяне на статута на Планински Карабах. В сегашните условия народът на Карабах упражни правото си на самоотбрана. Въоръжената агресия на Азербайджан през 1992-1994 г. доведе до поражение за тази страна със значителни териториални загуби. Важно е да се подчертае, че линията на контакт между РПК и Азербайджан е международно призната.
Въпреки това, през трите десетилетия на конфликт, нито един държавник, политик или международен правен авторитет не е отговорил на простия въпрос: защо Азербайджан и други държави, които юридически признаха задължението да следват върховенството на закона като основен принцип на тяхната държавност, могат да не изпълняват произтичащото от този принцип задължение за зачитане на правото на самоопределение на народа на Планински Карабах и принципа за неизползване на сила?
Това обстоятелство позволи на Азербайджан да запази в своя политически арсенал стратегията за анексиране на Планински Карабах чрез насилствено прогонване на коренното му население. Агресивната политика на тази страна никога не е получавала заслужено международно осъждане. Международните участници, противно на своите международни задължения да носят отговорност за защита на населението от геноцид (Responsibility to Protect), за съжаление, не обърнаха необходимото внимание на предупрежденията, съдържащи се в Посланието на парламента на Арцах от 27 юли 2023 г. за най-сериозните екзистенциални заплахи, пред които е изправено населението на Арцах, не попречиха на престъпните действия на Азербайджан, който извърши поредната военна агресия срещу РПК през септември 2023 г. и напълно изгони коренното арменско население на Арцах от историческата му родина.
Припомняме, че след сключването на примирието на 9 ноември 2020 г. президентът на Азербайджан заяви, че проблемът с Планински Карабах вече не съществува и всички трябва да се примирят с резултатите от Втората карабахска война. В опит да промени същността на конфликта, Азербайджан въведе в дипломатическия речник на страната си фалшив разказ за „арменска окупация на азербайджански земи“, чрез който се опитва да заглуши законните претенции към неговата агресивна геноцидна политика.
Ние не възнамеряваме да компрометираме нашите принципи, убеждения и нашите права по отношение на собствената ни родина, нито пред лицето на силата, нито пред лицето на заплахата от унищожение, нито в изгнание, нито при други политически обстоятелства.
Целият цивилизован свят днес е изправен пред избор – или да възстанови международния ред в Планински Карабах, основан на зачитането на правото на самоопределение и други права и свободи на народите и хората, или да се съгласи, че блокадата, въоръжената агресия, геноцидът и окупацията са легитимни начини за разрешаване на конфликти.
Днес лидерите на много държави говорят за необходимостта от връщане на арменците в Карабах. Вярваме обаче, че за мирното, безопасно и достойно завръщане и живот на нашия народ в родината са необходими следните безспорни условия:
Първо, изключваме връщането на гражданите на Република Арцах под юрисдикцията на Азербайджан. Азербайджанските въоръжени сили, полиция и администрация трябва да бъдат напълно изтеглени от територията на Република Арцах, включително района на Шахумян, където Азербайджан носи пълна отговорност за извършването на етническо прочистване през 1992 г.
На второ място, трябва да се разположат многонационални международни мироопазващи сили на ООН по цялата граница на Република Арцах и да се създаде демилитаризирана зона.
Трето, международно признатият коридор Лачин трябва изцяло да бъде прехвърлен под контрола и управлението на ООН.
Четвърто, територията на Република Арцах трябва да бъде прехвърлена под управлението на ООН, за да се осигурят условия за завръщането на всички бежанци, създаването на демократични и правни институции и възстановяването на икономиката. Всички бежанци трябва да имат равен статут, равни права и да се подчиняват на общите правила на преходния период до провеждането на референдум, който ще потвърди окончателния политически статут на Карабах, резултатът от който ще бъде юридически признат от всички държави.
Пето, трябва напълно да се изключи възможността за наказателно преследване от Азербайджан на граждани на Република Арцах по каквито и да е обвинения за целия период на конфликта. Всички арменци, арестувани и вече осъдени в Азербайджан, трябва незабавно да бъдат освободени. Ние сме готови да признаем компетентността на международния трибунал да разследва всяко военно престъпление, за което са обвинени наши граждани, при условие че по подобен начин този трибунал ще разглежда и всички военни престъпления, извършени от граждани на Азербайджан и неговите наемници.
Ние сме готови да направим всичко възможно, за да допринесем за постигането на мирно решение на конфликта, което ще се основава на пълно зачитане на правото на самоопределение и другите международно признати права и свободи на човека и народите."