В Първопрестолния Свети Ечмиадзин се пазят изключително ценни духовни реликви и артефакти. Голяма част от тях могат да се видят изложени в музея към духовната обител. Те имат изключително значение не само за древността на Арменската апостолическа църква, но и за нейното присъствие в християнския свят и за значението ѝ за съхраняването на арменската идентичност през вековете. Духовните ни отци – католикоси, епископи, свещенослужители, са пазителите на тези уникални и удивителни ценности, опазени от посегателства и унищожение.
В Ечмиадзин се пазят още и даряваните през годините на католикосите най-разнообразни дарения, сред които също има много интересни и ценни придобивки. Сред тях се нареждат две изключителни произведения на изкуството, които се съхраняват в специални сейфове и не се показват много често на обикновените посетители. Лично аз имах възможността да ги видя в цялото им великолепие през 1984 г., когато с група от България посетихме Първопрестолния Св. Ечмиадзин и се срещнахме с тогавашния духовен водач на арменците – католикос Вазген Първи. Той не само ни прие в резиденцията си, но и лично разпореди да се отворят двата сейфа, за да ни бъдат показани въпросните две съкровища.
Мнозина са чували разкази за тях, но наистина малцина са имали честта да ги видят. Става дума за творбите „Арменска азбука“ и „Арменски кръст“. Те са изработени с ювелирно изящество от злато и скъпоценни камъни и наистина са великолепни образци на изкуството. Творбите са направени по инициатива на католикос Вазген Първи и зад тяхната поява стои една необикновена история.
В Майчиния престол е обикновен ден. И както винаги, има много вярващи, поклонници, дошли от различни краища на света, които искат да се докоснат до духовника и да му целунат десницата. Сред народа стои и една жена, която с нищо не привлича внимание. За случката лично Вехапара разказва след време на поетесата Силва Капутикян. „Един ден в манастира дойде една възрастна женица. Разказа, че в годините на преселването е напуснала родния си дом и преминавайки през много трудности и препятствия е стигнала от другата страна на река Аракс. В продължение на 50-60 години е пазила единственото си богатство – златото, останало от баща й и от фамилията, което сега, в залеза на дните си иска да го дари на църквата. А след това изпод роклята си извади една носна кърпа, в която бяха събрани скъпоценните за нея неща – златни монети, златни пръстени, верижки, златен часовник с верижка. Всичко това тя сложи на масата. Бях много развълнуван от постъпката ѝ. Приех с благодарност дарението, но не знаех как да се разпоредя с тях. Знаех, че има и други подобни неща в съкровищницата. И в този миг ми хрумна идеята да събера цялото дарено злато и да излея от тях арменските букви. Това е символично, нали?“. Това споделя с известната поетеса католикос Вазген Първи.
Разбира се, идеята е не само символична, а изключителна. Със светкавична бързина тя се разпространява не само из цяла Армения, а и извън пределите на страната. Хората започват да донасят в Първопрестолния Ечмиадзин своите бижута и да ги даряват за намерението, изразено от Вехапара. Особено активни в начинанието са арменците от диаспората. Така се събират около 23 кг злато. Но както е известно, нито едно добро нещо не се дава лесно. И в този случай действа същото правило.
Реализирането на желанието носи със себе си многобройни очаквани и непредвидими трудности. Никога преди не е извършвана подобна работа и не е ясно как ще трябва да изглеждат буквите от арменската азбука. А това на свой ред ражда грижи, от които на първо място на кого да се довери изработването на ювелирното изделие. Времето и постигнатият резултат показва, че по този въпрос католикосът прави перфектния избор. Известният архитект Бахдасар Арзуманян, който има безспорен принос за реставрацията и опазването на арменските архитектурни паметници, остава много изненадан, когато един ден е поканен в Патриаршията и Вазген I му предлага да се заеме с изготвянето на „Арменската азбука". „Ваше Високопреосвещенство, аз не съм бижутер, аз съм човек на камъка", обяснява с недоумение архитектът. Духовникът обаче прекрасно знае на кого и какво нарежда. Задачата на архитекта е да представи скици на стилизираните букви, оставайки верен на вековните традиции на арменската орнаментика и художествените решения, използвани през средновековния разцвет.
За да придружава в работата Арзуманян и за да се даде живот на неговите скици е отправена покана към известния в онези години бижутер Жирайр Чулоян – главен художник на художествения комбинат. Говори се, че двамата работят в неделните дни, директно при Вехапара. Скицата на всяка буква от азбуката трябва да бъде одобрена от Католикоса. Виждането е буквите да бъдат с дължина 15 сантиметра и те биват монтирани върху изработена от оникс плоча с размери 80 x 130 см. Ето какво разказва в спомените си Паргев Шахбазян – научен секретар и преводач на Католикоса: „Когато скиците на буквите бяха готови, Негово Светейшество извика златаря, даде му излятото злато и му каза да ги изработи както са нарисувани“. Работата по създаването на азбуката е толкова успешна, че въодушевеният от това католикос решава да реализира следващата идея: да се направи светия кръст от злато и диаманти.
Скоро става известно, че едно богато арменско семейство от Франция е готово да поеме всички разходи, т.е. да осигури необходимото количество злато. Такова голямо дарение може значително да улесни осъществяването на идеята. Но се оказва точно обратното. В съветската страна, където се проповядва атеизъм, инициативата на католикоса не можеше да се посрещне с възхита. От друга страна, властите биха намерили за неприемливо и дори за обидно, че църквата ще използва даренията на капиталистите в СССР. Подобно явление би могло да има последствия не само за изпълнението на проекта, но и за отношенията между държавата и църквата като цяло. Трябва да се търси такова решение, което ще позволи не само да се доведе работата до край, но и да се избегнат неприятностите от всякакъв род.
И е намерено гениално решение. Страните постигат взаимно споразумение, след което златните кюлчета са разделени на множество малки парчета във Франция. От тях са изработени различни бижута и раздадени на туристи, които планират да пътуват до Армения. Хората идват до съветската република, посещават Св. Ечмиадзин и остават в духовната обител донесените гривни, пръстени, верижки… Според наличните данни златото, дарено от френски арменци от Ван, е пренесено до Ечмиадзин с помощта на над 70 туристи. За да се изработи кръста, са били необходими около 20 килограма злато и около 200 скъпоценни камъка.
Годината е 1979-а. Работата е почти на привършване, когато докладват на шефа на Националната сигурност в Армения за необичайната активност, забелязана около Майчиния престол. Чекистите фиксират не само странното и „щедро“ поведение на чуждестранните туристи, но и разбират за многобройните срещи между духовници и бижутери. А периодичните посещения на Арзуманян и Чулоян придават нов оттенък на подозренията им. От самото начало достигналата до тях информация им дава основание да предположат, че се случва нещо „нечисто“ и че духовниците се занимават с контрабанда на скъпоценни метали и камъни. И за да проверят ситуацията неколцина служители на КГБ отиват в Ечмиадзин, за да проверят нещата на място. Това, което установяват на място, надминава всички очаквания.
Тайната е разкрита. Над главата на Църквата и най-вече над Негово Светейшество се струпват облаци. Но каква би могла да бъде следващата стъпка на органите на сигурността и на властите? Кой от тях би се осмелил да повдигне някакви обвинения срещу Католикоса на всички арменци? И докато властите обмислят какво да предприемат, най-гениалният изход от задънената улица е намерен пак в Майчин престол. Вазген Първи казва, че е взето решение да се изработи от злато и държавният герб на арменската ССР. Предложението се харесва на властите и всички си поемат глътка въздух с облекчение.
През 1982 г. „златната“ тройка е допълнена в герба на Армения. Тогава католикосът ще каже: „Нека това бъде моят подарък за арменския народ“. Дълго време ключовете от тези пожароустойчиви сейфове са пазени от него и той отваря вратата на съкровищницата с гордост, показвайки трите съвършени творби на изкуството на почетните гости. Тези врати остават затворени за обикновените смъртни, не по искането на Католикоса, а на властите. Едва след 1991 г. хората имаха възможност да видят и оценят една от най-ценните тайни на църквата
„Какво струват тези три изделия?“, ще попитат някои. Струват няколко десетки килограми злато, няколко десетки диаманти, множество различни скъпоценни и полускъпоценни камъни, отлични – шедьоври, превъзходни художествени произведения. Никой не се е опитал да изчисли стойността на тези съкровища, защото са национална ценност. Защото са неотделима част от културната и духовна съкровищница на нашия народ и това богатство не може да има цена.