По света има много забележителни арменки-учени, оставили трайна и незаличима следа в науката. Много от тях са непознати и не се знае за постиженията им. Такъв учен е видният историк Нина Гарсоян, която има огромен принос в сферата на историографията, в частност – арменската.
Нина Гарсоян се ражда през 1923 г. в Париж. Тя е само на 10 години, когато семейството ѝ се преселва в Ню Йорк. Малкото момиче обича музиката, свири на пиано и смята да стане пианистка. Но в крайна сметка свързва професионалния си път с историята. През 1943 г. завършва колежа Брин-Мар и получава бакалавърска степен по антична археология. Три години по-късно е вече магистър, а от 1958 г. и доктор на Колумбийския университет, а нейна специалност става историята на Византия, Близкия изток и Армения. Нина Гарсоян успява да спечели и стипендията „Фулбрайт“, благодарение на което получава възможност да се обучава в манастира на мъхитаристите на остров Сен Лазар край Венеция. Според доклад, публикуван през 1958 г. от д-р Армен Джереджян - тогавашен ръководител на катедрата по арменски изследвания в Колумбийския университет, докторската работа на Гарсоян върху павликянската ерес е „първият път, когато подобен научен труд, основан на арменски източници, е приет като докторска дисертация“ от Колумбийския университет.
Ученият е почетен професор по арменска история и цивилизация на Колумбийския университет, член-кореспондент на Британската академия и действителен член на Американската академия по медиевистика. Наред с това е професор в колежа „Смит“, била е декан на Принстънския университет и два пъти оглавява фондация „Форд“. А през 1979 г. основава катедрата по арменистика при Колумбийския университет. Земният ѝ път завършва на 99-годишна възраст в Ню Йорк (14 август 2022 г.). За своите постижения е отличена с медалите „Анания Ширакаци“ и „Месроб Мащоц“.
Трудовете на Гарсоян са предимно посветени на историята на древна и средновековна Армения, на изтокознанието, византийско-сасанидските отношения, както и на движението на павликяните. Била е зам.редактор на „Encyclopedia of the Middle Ages“, автор на статии в енциклопедия „Iranica“, както и в „Оксфордския речник на Византия“. Била е главен редактор на списанието за арменистика „Revue des Études Arméniennes“, издавано в Париж. Ученият се смята за духовна ученичка на друга жена-арменовед – Сирарпи Тер-Нерсесян.
В течение на дълги години Нина Гарсоян оглавява катедрата по арменистика в Колумбийския университет. Трябва да подчертаем, че тя става първата жена-историк, която получава постоянен пост в този вуз през 1969 г., а по-късно става и първата завеждаща катедрата по арменска история и цивилизации в учебното заведение. Освен това (през 1977 г.) е първата жена-декан на Висшата школа на Принстънския университет. Трудовете на Гарсоян обхващат още Арменската църква, културата, отношенията на Армения с Византия и Персия, както и формирането на арменската национална идентичност.
Тя превежда на английски „История на Армения“ от Павстос Бузанд, „Армения в епохата на Юстиниан“ от Никохайос Адонц, „За търговията и градовете на Армения“ от Акоп Манандян и други произведения. Нина Гарсоян изнася лекции в няколко страни, включително Армения. Професорът е водещ учен в областта на арменските и византийските изследвания и представител на поколението учени, които интегрират арменските изследвания във висшите кръгове на американските академични среди. През 1975 г. става първият президент на Обществото на арменоведите (Society for Armenian Studies).
Нина Гарсоян има огромен, изключително ценен принос за развитието на арменските и византийските изследвания не само чрез публикациите си, но и чрез обучението на ново поколение учени. Нейната работа е високо оценена от международната научна общност.