След реставрацията и повторното отваряне през декември 2024 г. на катедралата Нотр Дам в Париж, която претърпя пожар през 2019 г., десетки хиляди поклонници и туристи се стичат там всеки ден. Реставрацията включва, наред с други неща, и място за медитация и молитва, специално за източните християни.
На 25 май беше осветен специалният параклис, посветен на източните църкви, включително на Арменската църква. В него всяка църква ще бъде представена от икона. Създаването и изписването на тази на Арменската църква е поверено на художника-живописец и майстор на мозайки Шахе Казан (Казанджян), който е работил върху нея в продължение на няколко месеца.
Проектът се осъществи по инициатива на L'Œuvre d'Orient в сътрудничество с Парижката епархия. Състои се от създаването на осем големи икони, всяка от които представлява историческа люлка на източните християни: апостолическите епархии като Константинопол, Йерусалим и Антиохия, както и по-отдалечени църкви като тези в Етиопия, Индия и Армения. Тези осем творби са създадени от осем различни иконографи - шест художници, базирани във Франция, и двама в Ориента, образуващи разнообразен екип, включващ католици и православни.
Наред с това, за да символизират единството и общите корени на църквата, всички дъски, използвани за поддържане на иконите, са от едно и също бургундско дърво и са изработени от един и същ майстор на мебели, базиран в Шарант. Този проект придобива особено важно измерение в настоящия контекст на Близкия изток, по-специално с участието на иконограф, базиран в Алепо, Сирия.
Отсега нататък поклонниците и посетителите на Нотр Дам ще могат да се възхищават и почитат фигурата на основателя на Арменската църква Свети Григорий Просветител (Крикор Лусаворич), който изцелява и обръща във вярата цар Дъртад и заедно с него целия арменски народ през 301 г. Така Армения става първата, обявяваща християнството за своя държавна религия, много преди известния Милански едикт на Константин Велики за Римската империя през 313 г.
Иконите, включително и тази на Арменската църква, вече ще бъдат неразделна част от парижката "Света Богородица" и ще предават посланието си на бъдещите поколения. По този начин арменското присъствие ще бъде увековечено в една от най-знаковите духовни обители в света.
Не е случайно, че тази деликатна мисия за създаване на иконата на Арменската апостолическа Света църква е поверена на Чахе Казан. Освен солидното си художествено образование, той има и опит в областта. През 1987 г. творецът проектира фреската за купола на църквата „Гроб Господен“ в Йерусалим, която, както знаем, принадлежи на трите християнски общности: гръцката православна, католическата и арменската. Арменската част беше прецизно поверена на Казан.
Ето още няколко думи за този арменски художник.
Шахе Казанджян, известен като Казан, е роден през 1948 г. в Бейрут (Ливан). Завършва ENSBA (École Nationale Supérieure des Beaux-Arts de Paris), работилниците на Gustave Singier (живопис), R. Plin (рисунка), R. Licata (мозайка), Le Norman (фреска), N. Wacker (живописна техника).
През този академичен период участва в различни парижки търговски панаири (Salon des Indépendants, Salon d'Automne и др.) и прави учебни пътувания до Италия. През 1975 г. се завръща в Ливан, където преподава в Академията за изящни изкуства по време на гражданската война, преди да се установи окончателно в Париж през 1978 г.
Получава степен по пластични изкуства, магистърска степен по естетика, следдипломна квалификация по етноестетика и антропология на изкуството и започва докторската си дисертация под ръководството на професор Жан Лод от Сорбоната.
През 1983 г. Казан представлява Ливан на 17-тото Международно биенале на изкуствата в Сао Пауло. Периодично участва в панаира „Нови реалности“, а през 2017 - в 18-то Международно биенале на гравюрата в Сарсел. Първата му самостоятелна изложба е през 1974 г. в CCI: културен център на международния град, а след това организира около тридесет други изложби във Франция и в чужбина. Самостоятелната изложба на арменеца през 2015 г. в Барбизон е посветена на 200-годишнината от рождението на Жан Франсоа Миле. А последната му самостоятелна експозиция в галерия „Мари Алберт“ е през 2019 г.
Шахе Казан е автор на няколко стенописи, мозайки, витражи за обществени и частни сгради, както и на илюстрации към стихосбирки. Негови произведения са представени в колекциите на Музея за изящни изкуства в Ним, Музея за модерно изкуство в Ереван, Сан Лацаро-Венеция, в посолства и частни колекции във Франция, Ливан, САЩ, Лондон, Германия, Аржентина и Бразилия.
Творецът е професор по техника на живопис в Университета на Запада (Анже), член е на журито на различни артистични конкурси и професионални сертификати. И както вече посочихме, през 1987 г. става ръководител на проекта за купола на Гроба Господен в Йерусалим – за арменската част.