Миналата година, по време на гостуването ми в Армения, имах възможност да посетя за първи път Гюмри. Това е вторият по големина град в страната. Той е изключително впечатляващ с няколко факта. Там живеят предимно арменци католици и затова в самия му център се издигат два прекрасни католически храма. Единият по време на земетресението през декември 1988 г. беше напълно разрушен, а сега вече е изцяло възстановен и въпреки че имаше още малко довършителни работи, той вече функционираше. А в другия пък се подготвяха за църковна церемония – сватба, която впечатляваше с пищността и украсата си.
В Гюмри има доста интересни старинни и знакови сгради, разположени в старата част на града, чиято архитектура прави впечатление. Сред тях е и една къща – доста порутена, видимо изоставена, но пък и много известна, тъй като там през 1984 г. е сниман малък епизод на един от най-обичаните съветски филми. Така че, когато идват туристи, повечето, разхождайки се по пешеходната улица, почти задължително стигат и до нея, за да я увековечат с фотоапарата си. Аз също не пропуснах да я снимам.
Днес един човек в Гюмри от близо десет дни е в гладна стачка. Той е поставил маса пред тази къща, където преди 30 години е заснета лентата „Тангото на нашето детство“ на режисьора Алберт Мъкъртичян. Събира подписи в името на възстановяването на този станал легендарен дом. В тетрадката пред него има вече записано над 6500 имена.
„Основната цел е да спася живота на сградата, поне да я сложат в железни калъпи, докато се опитат да я възстановят след години. Резултат има, но той не е осезаем. Има повече внимание от страна на хората, които се включват. Това е по-важно от реакцията на властите. Рано или късно ще се случи да реагират”, казва Артур Адамян.
Известната съветска филмова сграда се руши от 2009 г. и протестиращият смята за оправдано решението за екстремна гладна стачка, за да се предотврати пълната ѝ разруха. „Гладната стачка е неограничена, мога да я продължа дълго време. Нека моето дете също да каже: баща ми умря за тази сграда“, сподели той пред журналисти. „Гледайки тази стена и тази сграда в частност, виждам една много велика история, която започва в Александропол през 1879 г., когато Хачатур Абовенц построява своето имение. А през 1984 г. филмът „Тангото от нашето детство“ е заснет от Алберт Мъкъртичян и тази сграда става известна“, продължава Артур Адамян.
Изразът „Варем-марем” („включвам-изключвам“) се превърна в лозунг от този балкон. Затова точно срещу него художникът-реставратор Микаел Вардпаронян създава работилницата си „Варем-марем” и също преживява за съдбата на къщата и знаковия ѝ балкон. „Първоначално сградата е направена от черен туф, но когато цар Николай пристига в Александропол, той вижда, че градът е черен и тъжен, не е в съответствие с руската архитектура, и нарежда да бъдат боядисани фасадите на всички тези сгради в различни цветове. Този слой боя, който остава, е нацепен, износен“, разказва той. Но проблемът не е само във външния вид, обяснява Микаел. Сградата е една от визитните картички на Гюмри, лидер в списъка на най-посещаваните места и наистина се нуждае от реставрация.
„Къщата е в извънредно тежко състояние. При всеки силен вятър и проливен дъжд тя се разрушава допълнително и търпи необратими щети. Реконструкцията на сградата определено ще бъде полезна не само за мен, но и за цял Гюмри. Сградата е включена в списъка на музея на резервата Кумайри, така че промяната на външния й вид е неприемлива, тя трябва да бъде реконструирана и реставрирана“, твърди Артур Адамян. За него това не е личен каприз, а въпрос на кауза. И когато го питат защо рискува живота си за една сграда, той вместо отговор също задава въпрос: А какъв отговор трябва да дам на детето си утре?
В "Тангото на нашето детство", където главните роли се изпълняват от Фрунзик Мъкъртичян (брат на режисьора на лентата) и Галя Новенц, въпросната къща е избрана като локация само за един кратък епизод. Но той е толкова забележителен, че оставя трайна следа и досега в съзнанието и на зрителите, и на гюмрийци, наред с легендарния израз "марем-варем".
Още през 2017 г. архитектите Гаяне Назлуханян и Манук Сохомян станаха автори на проекта за реставрация на старата къща на стойност 1 100 000 евро. Автор на 3D моделирането е архитект Ашот Казарян. Тогава Министерството на културата информира, че програмата е логична част от политиката, приета от правителството на Армения за възстановяване на историческата част на "Кумайри". С финансовата подкрепа на Службата на ООН в Армения, правителствата на Италия и Армения преди години започна ремонтът на част от сградата. От 2012 г. в обновената част работи Регионалната библиотека на област Ширак.
Пак преди седем години служител в Министерството на културата говори за културно-приложната значимост на проекта за ремонт на другата част на сградата. Идеята беше дворната площадка да бъде пригодена за всякакви събития, а вътре да се създаде филиал на Националната галерия, да има филмови и фотографски лаборатории, реставрационни лаборатории за образци на изкуството, музей за историята на сградата и др. Разбира се, всичко това остана само на хартия, а къщата е пред пълна разруха.