Има учени, чиято съдба така се подрежда, че някак си техните постижения, макар и забележителни, не успяват да достигнат висотите, които заслужават. Сред тях се нарежда големият учен, мислителят, легендарният математик, геофизикът и програмистът Ервант Гохпедлянц (Кохбетлянц).
Ервант Кеворкович се ражда на 21 февруари 1888 г. в Нахичеван на Дон (южна Русия). Сред основателите на града, чийто основи се полагат през 1779 г. с указ на императрица Екатерина II, е и прадядото на бъдещия учен. Семейството му е сред най-заможните и авторитетни в региона, а баща му се нарежда сред видните индустриалци. Кеворк Мелконянович заедно с братята си притежава рудници и шахти в Ростовска област и Донбас, занимава се с търговията, има плавателни съдове в Азовско и Черно море, ангажиран е и със строителство на сгради, пристанища и ж.п. линии. Майката на Ервант Ехине Аковпян пък е дъщеря на търговец от първа гилдия и член на Нахичеванския градски съвет.
Завършвайки през 1906 г. със сребърен медал гимназията в Ростов на Дон, младият Ервант се отправя към Франция и записва математика в Сорбоната. Но учи само една година и е принуден да прекъсне, тъй като заможното му семейство е ударено от тежката икономическа криза, обхванала руския Юг. Налага му се да се върне в Русия, където продължава образованието си в математическия отдел на физико-математическия факултет на Московския университет. И за да спести пари на родителите си, живее при една от многобройните си лели (майка му има множество братя и сестри). Там среща и момичето, което става негова съпруга през 1911 г. – Евгения Красилникова. Година по-късно им се ражда момиченце – Елеонора. Същата година Ервант завършва учението си и тъй като в университета забелязват таланта му, той е оставен във вуза, за да се готви за професорска дейност.
Заема се със самостоятелни изследвания,
бързо става магистър, а от 1915 г. започва да преподава в Московския вуз вече като доцент. Първата си научна статия публикува още през 1913 г. и бързо след това негови работи систематично започват да се появяват във водещи европейски издания. Голяма част от тях са представяни за публикация от един от ръководителите в Сорбоната, видния математик и механик Пол Емил Апел.
Революцията от 1917 г., обхванала Русия и разтърсила живота на целия народ, се отразява и върху даровития учен, роден в богато семейство. Той напуска Москва, връща се в родния град, известно време работи в Донския университет, а през 1919 г. е назначен като доцент в Кубанския политехнически институт. Но скоро започналата гражданска война го принуждава да напусне и той се отправя към Армения. Така през 1920 г. Ервант започва да работи като професор в Ереванския вуз, но и там не намира покой. В младата страна се установява съветската власт, след това се извършва контрареволюционен преврат, който бива потушен и Гохпедлянц взима крайно решение – да емигрира във Франция със семейството си.
От 1921 г. се установява в Париж,
заема се с научна работа под ръководството на известния математик Емил Борел – ученик и зет на Пол Апел, като я съвместява с преподаването на математика в курсовете, организирани от Руския народен университет. По това време френската столица е пълна с руски емигранти, избягали от родината си след установяването на съветската власт. Две години по-късно ученият защитава в Парижкия университет дисертацията си „Аналогия между тригонометричните и сферични редове от гледна точка на тяхното средноаритметично сумиране“ и става доктор на науките.
Теорията за редовете за дълго време остава в центъра на научната дейност на математика, активно работи над изследването на дивергентни редове и интеграли и публикува няколко десетки статии във връзка с това, като става признат специалист. Струва си да се отбележи, че в общността на математиците мнозина се отнасят предпазливо към подобни редове.
Паралелно с това арменецът започва да се увлича и от геофизика и през 1926 г. дебютира като
изобретател на нов тип торсионни везни,
предназначени да измерват вторите производни сили на гравитационния потенциал, които той патентова във Франция, Германия, Великобритания и Съединените щати. В процеса на работа върху изобретението Ервант стига до заключението, че торсионните везни могат да се използват за лабораторен експеримент за определяне скоростта на разпространение на гравитацията. Той, както всички учени по онова време, следи отблизо произведенията на Алберт Айнщайн и се стреми към тяхното дълбоко разбиране. Тъй като в пресата редовно се появяват статии с експериментални резултати, които съдържат твърдения за непълната валидност на общата теория на относителността, Гохпедлянц решава да внесе своя принос в продължаващата дискусия и това му отнема повече от 20 години.
Въпреки напрегнатата научна работа, математикът не спира да участва активно в обществения живот на руските емигранти, става един от основателите на Руския академичен съюз в Париж, влиза в управителния му съвет, избран е за член на Съвета на Парижкото научно-философско общество, сътрудничи на Обществото на руските химици, преподава и руски език във физико-математическия факултет на Сорбоната. С една дума, активно е зает с научна и обществена дейност.
През 1931 г. Ервант Кеворкович и неколцина негови съседи по вила влизат в масонската ложа „Свободна Русия“, която през септември същата година се основава от членовете на ложата „Северна Звезда“ като дъщерна работилница. Гохпедлянц е посветен за масон на 14 декември 1931 г. След шест месеца е повдигнат във втора степен, а през юни 1933 г. – в трета. Но през декември излиза в оставка, тъй като
решава да се премести на работа в Персия.
Там в продължение на шест години работи като професор по математически анализи и астрономия в току-що открития Техеранския университет. А през 1936 г. като член на иранската делегация взима участие в работата на Конгреса на математиците в Осло и изнася доклад по гравиметрия. В него той сравнява точността на измерване на различни торсионни тежести, въз основа на което се твърди, че предложената система с три маси е теоретично по-точна. Заради своите трудове ученият е награден с иранския орден за заслуги в науката.
Фактът, че се заема да преподава астрономия, разширява допълнително кръга на интересите на изследователя. През 1937 г. в Техеран той изнася поредния си доклад, който този път е посветен на влиянието на слънчевите петна върху човечеството.
Когато през 1939 г. се връща във Франция, започва работа в Националния център за научни изследвания, доброволец е и в артилерийския технически отдел на френската армия, но след претърпяното поражение на френските войски във войната, е принуден да помисли за поредната смяна на страната, в която да живее.
Насочва се към САЩ
и това съвсем не е спонтанно решение, а е предшествано от сериозна подготовка с помощта на фонда на Рокфелер. През септември 1941 г. в. „Черно и бяло“, издаван от частния Лехайски университет в американския град Петлехем, публикува кратка бележка, в която президентът на вуза съобщава, че са поканени ред нови преподаватели. Сред тях се нарежда и името на арменеца.
Стигането на учения и семейството му до Щатите никак не е лесно. Налага се през неутралната територия на Португалия да се качат на „кораба за бежанци“, наречен „Серпа Пинту“ и след дълго пътуване на 25 юни 1942 г. фамилията стига до Ню Йорк. След изчистването на подробностите около документите, тъй като има договореност с вуза, Ервант и съпругата му директно продължават към Петлехем, където започват първите години от новия им американски живот. Дъщеря им Елеонора, която е вече омъжена, успява също да стигне до Америка със съпруга си Марсел и двугодишния им син Жан-Пиер, чак след края на войната, през декември 1945 г. Най-сетне всички се събират на едно място.
Докторът на науките започва да преподава отново математика, чете и два семестъра курс за математическите методи в геофизиката. Но не се ограничава само с това, продължава да участва в научни симпозиуми, да изнася доклади. Пише и за списание „Геофизика“. В една от статиите си разглежда количествената интерпретация на магнитните и гравитационни аномалии. Тя привлича вниманието на американските геофизици и през 1945 г. арменецът е поканен като консултант по геофизика от корпорацията „Стандарт ойл“. Така Гохпедлянц се мести в Ню Йорк и работи две години за нея. Там продължава и с преподавателската дейност – в Новата школа за социални изследвания и в Свободната школа със занимания от повишен тип, а от следващата година е вече професор в Колумбийския университет. Две години по-късно получава американско гражданство. И точно тогава, през 1948 г., патентова своята оригинална оптико-механична система за измерване на компонента на магнитното поле и неговите градиенти.
1952 година донася на учения световна слава като изобретател на триизмерния шахмат.
Всъщност опити да бъде създаден такъв има още от XVIII век, когато от това се заинтересува знаменитият френски математик, химик и музикант Александър-Теофил Вандермонд. По-късно с проблема упорито се заема известният шахматист Лионел Кизерецки. Но така или иначе не се постига някакъв успех, тъй като изобретателите не успяват да измислят как да поставят в мат царя, който може да се мести из всяко от пространствените направления. Със задачата не се справя и немският окултист и акушер д-р Фердинанд Маак, който от 1907 г. толкова активно работи над триизмерния шах, че влиза в историята с прозвището Raumschach (космически шахмати, от немски).
Е, Ервант Кеворкович решава проблема още през 1917 г. в Москва, където обучава много свои колеги на новата игра. През есента на 1925 г., когато е в Париж, той решава да патентова своя шах и след година получава патентен номер FR 608196. Само че изобретеното стига до широката общественост едва след като в няколко американски списания и в много вестници се появяват кратки бележки за триизмерния шах. В броя на сп. „Лайф“ от 9 юни 1952 г. има кратка информация, съпроводена с чудесна снимка на Гохпедлянц с неговата шахматна конструкция. Фотографията е направена от един от най-известните тогава фоторепортери на изданието Йейл Джоел. И до днес тя се възпроизвежда и представя в множество издания като пример за класика в изкуството на фотографията.
Триизмерните шахмати на арменеца се състоят от осем шахматни дъски, изработени от прозрачно стъкло и разположени една над друга. Така, вместо 64 клетки (8×8) шахматистите могат да разполагат с 512 позиции (8×8×8), между които фигурите могат да се придвижват и нагоре, и надолу. За разлика от предшествениците си, наред със стандартните шахматни фигури, математикът включва още няколко нови фигури – фаворит, хипогриф и архиепископ, благодарение на което става възможно царят да бъде поставен в мат.
Що се отнася до програмирането, Гохпедлянц има своя неоспорим принос и в тази сфера. Появата на първите масови лампови компютри води до необходимостта да се разработи математическо обезпечаване на тяхното функциониране. През юни 1952 г. компанията IBM го кани на работа като математик-консултант в Нюйоркския център за обработка на данни. Пред него са поставени две задачи: интерпретация на гравитационните и магнитни аномалии на компютрите и оптимално компютърно изчисление на значението на стандартните математически функции. Най-мащабното и известно научно постижение от този период за учения е разработването на алгоритъм за диагонализация на матриците в процеса на тяхното сингулярно разлагане, който и досега е
известен на специалистите като „метода на Гохпедлянц“.
Благодарение на тези негови разработки ученият съвсем справедливо се смята за един от патриарсите на програмирането.
В края на 50-те години на миналия век сред научните проблеми, които интересуват учения, на преден план излиза изчисляването на прости числа, особено на комплексните. През същия период той работи усилено и върху учебниците по математика. Последните години от живота на учения в САЩ минават основно в университета Рокфелер в Ню Йорк, а в края на 60-те години той се пенсионира и се завръща със съпругата си в Париж. Малко се знае за последния парижки период от живота му, но очевидно той отново се заема с хобито си –
създаването на екзотични игри,
по-специално разработва шах за трима играчи в компания със световния шампион Робърт Фишер. Както преди почти половин век, когато е патентована нова версия на тениса, изобретателят се интересува живо от игрите за трима играчи. И през февруари 1973 г. оформя заявка за поредния си патент под названието „Игра на шестоъгълен шах и хексагонално го“. Всъщност, най-старата стратегическа игра, известна на Запад под японското име „го“, традиционно се играе, подобно на шаха, на игрални дъски, разчертани с хоризонтални и вертикални линии. Целта на играта е, като се поставят един по един чип на възлите на пресечната точка на линиите, в резултат играчът да оградите с чипове върху дъската по-голяма територия от тази на своя противник. Предложението за промяна на вида на симетрията на дъските, разбира се, коренно променя играта. Патентът FR 2216769 за това изобретение с описание на предлаганите ходове на шахматните фигури, е издаден през август 1974 г. Това е последното му патентовано изобретение. Три месеца по-късно, на 5 ноември, на 86-годишна възраст той умира от рак в болницата Ларибоазиер в Париж. Тялото му е кремирано, а пепелта е поставена в колумбариума на гробището Пер-Лашез.
Животът на Ервант Кеворкович е труден и бурен, но и изпълнен с много творчество, с впечатляващо креативно мислене и със забележителни постижения.
Източник: Ю. Блох, „Ервант Кохбетлянц на шахматната дъска на ХХ век", „Геофизическо списание“ № 2, 2013 г.