
Важно решение в чест на една от най-великите културни и духовни фигури на Армения взе Висшият духовен съвет на Арменската апостолическа църква. Той предприе официални стъпки за канонизацията на Гомидас Вартабет – легендарен духовник, композитор, фолклорист, който бива спасен в годините на Геноцида над арменците от смърт.
Съобщението дойде в края на четиридневната сесия на Съвета (4-7 ноември) на Първопрестолния Свети Ечмиадзин, председателствана от Негово Светейшество Карекин II – върховен патриарх и католикос на всички арменци. По време на заседанието висшите църковни клирици обсъдиха и въпроси, вариращи от правосъдието и правата на човека до защитата на арменското наследство и националната идентичност.
Архимандрит (вартабед) Гомидас (1869–1935) е знакова фигура в арменската история – и светска, и духовна. Той посвещава живота си на запазването на арменската църковна и народна музика, благодарение на него до нас достигат стотици народни творения в негова обработка, които се звучат и досега. Духовникът, който работи и върху усъвършенстването на арменската литургия, сега е в процес на разглеждане за канонизиране за светец. Предложената канонизация би признала официално духовната преданост, културния гений и трайното наследство на Гомидас като символ на арменската устойчивост и вяра, особено като оцелял свидетел на Геноцида.
„Гомидас е не само музикален гений, но и духовен мъченик, чийто живот и страдание отразяват душата на нашата нация“, отбелязаха представители на църквата, подчертавайки, че канонизацията му ще обедини арменците около общ символ на духовна издръжливост и културно прераждане.
Съветът реши да се създаде отделен комитет, който да организира духовни и културни събития, отбелязващи 1700-годишнината от смъртта на Свети Крикор Лусаворич (Григорий Просветител) – основоположникът на Арменската църква и първи Католикос на всички арменци.
Освен историческата стъпка към канонизацията на Комитас, четиридневната сесия на Висшия духовен съвет разгледа и редица правни, културни и национални въпроси. Срещите започнаха с молитви в памет на архиепископ Кисак Мурадян, последвани от дискусии по въпроси, вариращи от правосъдието и правата на човека до опазването на духовното наследство и историческата памет на Армения.
По време на сесията, правният експерт Ара Газарян представи констатации относно текущите съдебни процеси срещу арменските военнопленници и цивилни, държани в Баку, определяйки ги като „подигравка с правосъдието“ и нарушение на международното хуманитарно право. Съветът потвърди отново ангажимента си за осигуряване на освобождаването на арменските пленници чрез сътрудничество със сродни църкви, Европейския съд по правата на човека и Организацията на обединените нации, като нарече тяхното тежко положение траен морален и хуманитарен приоритет.
Членът на Съвета д-р Геворг Даниелян очерта доказателства за държавно ръководената кампания на Азербайджан за заличаване и присвояване на арменското религиозно и културно наследство в Арцах. Църквата осъди тези действия като част от по-широк опит за фалшифициране на историята и премахване на арменската идентичност от региона, призовавайки международните партньори да помогнат за опазването на духовното и културно наследство на Карабах.
Историкът д-р Микаел Малхасян информира Съвета за изопачаванията, появяващи се в арменските учебници по история и образователни програми, предупреждавайки, че погрешното представяне на национални и църковни фигури застрашава приемствеността на арменската идентичност. Църквата изрази дълбока загриженост от подобни тенденции и подчерта мисията си да запази духовните ценности, историческата истина и културната приемственост на нацията.
Съветът разгледа и вътрешните въпроси, като отново осъди това, което определи като несправедливи и политически мотивирани преследвания срещу духовенството и националния благодетел Самвел Карапетян. Висшата църковна структура настоятелно призова властите да поддържат справедливостта и да зачитат независимостта на Църквата. Освен това, апелира за възстановяване на правата на Майчиния престол върху историческия манастир Ованаванк, за да се гарантира защитата на неговия литургичен живот и правото на вярващите на богослужение.
Сесията завърши с благословията и заключителните думи на Негово Светейшество Карекин II, който благодари на членовете на Съвета за тяхната служба и потвърди трайния ангажимент на Църквата към справедливостта, човешкото достойнство и единството на арменския народ както в Армения, така и в цялата диаспора.