В центъра на Лисабон – столицата на Португалия, има огромен красив парк. В него се разполага голяма сграда – впрочем не особено впечатляваща с външния си вид, но забележителна с това, което тя съдържа. В нея се разполагат музей на историята на изкуствата, център за съвременно изкуство, библиотека, научно-изследователски център, има магазини, кафене и заведение за бързо хранене, компютърни зали, офиси. В парка, който е впечатляващ с красотата си, има и открит амфитеатър. А когато човек влезе вътре в зданието, вижда как най-старият корпус на комплекса, издигнат през 60-те години, започва да се развива и разширява, да се осъвременява и преобразява.
Оригиналната сграда на Центъра за модерно изкуство е проектирана от британския архитект Лесли Мартин. Но мястото генерално променя пространството след капиталната реконструкция, която започва през 20-те години на настоящия век и завършва в края на 2024 г., а стойността на реновацията възлиза на 53 млн. евро.
Ако досега не сте се досетили, става дума за
Фондация „Калуст Гюлбенкян“.
Когото и да попитате в Португалия, знае това име и ще ви насочи как да стигнете до мястото. А там ще са нужни часове, за да разгледате всичко, което се предлага и е достъпно за посетителите. В стария корпус се намира музейната част, където се подреждат артефакти от богатата колекция на видния арменски милиардер, който е бил отличен познавач на изкуството и изкупувал предмети от цял свят. За жалост е невъзможно да се види цялата му уникална сбирка, тъй като тя съдържа десетки хиляди изделия и творби на изкуството, така че периодично в залите се показват ту един, ту други неща от колекцията на богатия ни сънародник. Въпрос на късмет е какво точно ще бъде изложено, ако решите да отидете до музея. А посещението му е повече от задължително, защото си заслужава да се преживее това удоволствие.
Реконструкция и осъвременяване
Става дума не само за колекцията на Калуст Гюлбенкян, но и за всичко останало, което предлага Фондацията. Особено сега, след сериозните промени, направени при последния ремонт. През 2019 г. фондацията провежда конкурс за разширяване и по-добро свързване на сградата на музея с градината, проектирана от Антонио Виана Барето и Гонсало Рибейро Телес. Вместо да се увеличава размера на сградата, което би „изяло“ цялото градинско пространство, Кенго Кума предлага да се изгради нов покрив-навес, който да покрива и пешеходна галерия по протежение на сградата. Новият вход е преместен на другата фасада на музея, отваряйки го към площада.
Реновираната сграда открива гледка както към старата, така и към новата градина за посетителите. Централният елемент на ремонта е енгавата – 100-метров навес, обхващащ цялата ширина на сградата. С ясенови дъски и акценти, облицовани с бели португалски плочки, тази „вълна“ върху колони, които Кенго Кума описва като борови иглички, предпазва пешеходната зона от лошото време.
Цялото това съвременно и изключително впечатляващо решение е дело на японския архитект Кенго Кума, който се сътрудничи с ландшафния архитект Владимир Джурувич, благодарение на което се постига идеална интеграция между архитектура и природа. Японският специалист изцяло преосмисля зданието, проектирано от Лесли Мартин и открито през 1983 г. Дизайнът съчетава модерни структури и традиционни елементи, създавайки хармонично сливане с околните градини на фондация „Гюлбенкян“. Сградата се отличава с големи стъклени фасади, които заливат интериора с естествена светлина, предлагайки на посетителите незабравимо преживяване. Разпределението е просторно и приветливо, с отворени пространства, които улесняват потока от посетители и наблягат на устойчивостта, използвайки екологично чисти материали и иновативни енергоспестяващи системи.
Колекцията на Калуст Гюлбенкян – минало и настояще
Но да се върнем към впечатляващата сбирка на Калуст Гюлбенкян и да разкажем как е той и защо именно в Португалия се озовава цялото му богатство. Преди това обаче ще споделя, че тази година с приятели посетихме Лисабон и решихме да отделим един ден на фондацията, основана от нашия сънародник. Честно казано, времето не ни стигна да разгледаме всичко, да обърнем внимание на всеки от детайлите, но затова пък изживяването си заслужаваше.
Фондация „Калуст Гюлбенкян“ е основана през 1956 г. и е наречена в чест на своя основател – нефтен магнат и пристрастен колекционер. На следващата година институцията пуска първия си отчет, в който се отбелязва, че се създава специален бюджет за покупката на до 12 произведения на изкуството всяка години. Така сбирката с предмети на изкуството ежегодно се попълва и обогатява. Днес тя включва около 12 000 работи на различни художници, като най-голямо внимание се отделя на британското изкуство от 50-те и 60-те години на ХХ век, на френските художници от 20-те години на миналия век, както и на португалски майстори на четката като Мария Хелена Виейра да Силва и нейния съпруг Арпад Сянес. Фондацията подкрепя португалските творци през 60-те години, като им помага да излизат зад граница. В този период тя придобива над 1100 произведения на 171 португалски художници. В колекцията има и 31 работи на иракски творци, придобити от фонда през 60-те години. В нея се пази и една картина на изключителния арменски автор Аршил Горки, който твори в САЩ, има и две негови рисунки.
Колекцията, събрана от самия Калуст Гюлбенкян притежава предмети на древното египетско, месопотамско, гръцко, римско и персийско изкуство. В нея има уникални вещи – гръцки вази, египетски мумии, редки персийски украшения. Милиардерът не подминава и европейското изкуство – картини, скулптури, резби, декоративни предмети, средновековни артефакти и книги, манускрипти, мебели… Гюлбенкян успява да купи платна на Рембранд, Рубенс, ван Ейк, на Търнър и Гейнсъро (английска живопис), на импресионисти – Клод Моне, Ренуар, Дега. Разбира се, в колекцията има е огромно количество работи на по-малко именити живописци. Интерес представляват също купищата златни и сребърни предмети – от ювелирни и декоративни, до такива за домашно ползване.
Специално внимание Гюлбенкян отделя на колекцията си, отнасяща се до арменското и близкоизточното изкуство, където събира основно предмети от средните векове.
Има и много изделия, изработени в стил арт-деко (ар деко или ар нуово), което е разбираемо, тъй като милионерът е живял именно по това време. Той е купувал в този стил ювелирни изделия, стъкло, декоративни предмети, както и много произведения на известния Лалик. С една дума, трудно е да се изброят всички експонати, сред които могат да се видят още часовници, монети, посуда, исторически рядкости. „Само най-доброто“ е била максимата, която арменецът следва при търсенето и купуването на редките изделия. Просто е имал изключително тънък усет и подчертана чувствителност към арт-изделията.
Какво купува Гюлбенкян от Ермитажа?
Не трябва да подминем и още един факт. Когато правителството на Сталин започва да продава произведения от Ермитажа, Гюлбенкян е от първите, проявили интерес към тях. Така че в колекцията му има и такива творби.
През 1928 г. Гулбенкян помага на Съветския петролен синдикат да реализира продажбата на евтин суров петрол на световния пазар. Той също така предлага на съветските чиновници да закупи картини на стойност 10 милиона рубли и представя списък с 20-те най-добри произведения на Ермитажа. Това са времена, когато страната крайно се нуждае от свежи пари. Списъкът на арменеца включва „Мадона Алба“ на Рафаело, „Юдит“ на Джорджоне, „Блудният син“ на Рембранд и други световноизвестни западноевропейски шедьоври. Първоначално е решено да се изберат пет картини, чието премахване би било по-малко катастрофално, но също се смята, че продажбата на картините от списъка би причинила огромни щети на основните колекции на Ермитажа. В него са включени още „Благовещение“ на Дирк Бутс, „Момиче с цветя“ и „Портрет на стара жена“ на Рембранд, „Портрет на стара жена“ на Рубенс и „Смущаващо предложение“ на Вато. Първата картина на стойност 50 000 долара, е освободена от Ермитажа на 10 април 1929 г. Гюлбенкян закупува и две картини на Юбер Робер от Аничковия дворец, които първоначално не са включени в поръчката. В допълнение към картините, петролният магнат придобива бюрото на Жан-Анри Ризенер – дърворезбар от XVIII век, който е от апартамента на Мария-Антоанета в Марли, и 24 френски сребърни изделия от XVIII век.
За цялата тази покупка Гюлбенкян плаща 54 000 паунда, плюс 150 паунда за разходи по доставката им. Продажбата е законно обработена в Ленинград, но стоките са предадени в Берлин, след договореното плащане с банкови чекове в британски лири.
Втората покупка, която се извършва през февруари 1930 г., включва „Портрет на Елена Фурман“ от Рубенс, закупен от императрица Екатерина II като част от колекцията на Уолпол и 15 френски сребърни изделия, включително два супника от известния парижки сервиз, поръчани от Елизабет Петровна в работилницата на Ф.Т. Жермен.
Третата покупка на Гюлбенкян, направена през май 1930 г., включва пет шедьовъра от картинната галерия „Ермитаж“: „Портрет на Тит“ и „Атина Палада“ на Рембранд, „Мецетин“ на Вато, „Урок по музика“ на Тер Борх, „Къпещите се“ на Ликра и известната „Диана“ на Худон. От петте закупени картини милионерът запазва само „Атина Палада“ на Рембранд, а останалите четири продава. „Мецетин“ на Вато впоследствие е придобит от музея „Метрополитън“ в Ню Йорк.
През октомври 1930 г. арменецът прави четвъртата си и последна покупка – „Портрет на старец“ на Рембранд за 30 000 паунда. Той възнамерява да продаде и тази творба, но в крайна сметка я запазва. Гюлбенкян придобива обща 51 музейни експоната от Ермитажа за общо 258 900 паунда. Две години преди смъртта си, през 1953 г., нефтеният магнат решава да основе португалска фондация за благотворителни, художествени, образователни и научни цели. Неговите картини и други произведения на изкуството, временно съхранявани в Националната художествена галерия във Вашингтон, Националната галерия в Лондон и Париж, са изпратени в тази фондация.
Кой е г-н Пет процента?
Калуст Саркис Гюлбенкян е роден в богато арменско семейство в Османската империя през 1869 г. Основното си образование получава в арменското училище „Арамян-Унджян“, след което учи във френския лицей „Сен Жозеф“ в Константинопол. Успешният бизнес на баща му позволява юношата да получи европейско образование: на петнадесет години той отива в Марсилия, за да усъвършенства френския си език, след което учи нефтено инженерство в Кингс Колидж Лондон – една от най-старите и престижни образователни институции в Англия.
Бащата му е в петролния бизнес и младият Калуст, след като получава университетско образование, влиза в семейния бизнес, въпреки че, както самият той казва много по-късно, винаги е „мечтател да стане писател или художник“ и това ще играе значителна роля в живота му. През 1888 г. младият Гюлбенкян отива да работи в Баку, където семейството му притежава акции в няколко мини. Въпреки че от него се очаква само да продължи бизнеса на баща си, той не загубва влечението си към творчески занимания и в младостта си дори пише книга за пътуванията си из Руската империя, по-специално Северен Кавказ. Макар страстта му към изкуството да е силна, младежът все повече се потапя в семейния бизнес и в крайна сметка го поема от баща си.
Пътуването до Баку довежда до изследване върху историята на разработването и експлоатацията на нефтени находища на Апшеронския полуостров, публикувано от Калуст през 1891 г. в известното френско списание Revue des Deux Mondes („Преглед на два свята“). Османският министър на финансите Акоп Казазян паша проявява интерес към тази публикация, както и към самия Гюлбенкян, и възлага на младия инженер да проучи перспективите за разработване на нефтените находища на Месопотамия. Това бележи началото на разработването на арабските нефтени находища и обширната кариера на младия и умен арменец в нефтения бизнес.
През 1892 г., след като получава 30 000 паунда начален капитал от баща си, Гюлбенкян заминава за Лондон, където започва своя бизнес. Именно там се жени за Нъварт Есаян. В 1896 г. се ражда синът им Нубар Саркис, а четири години по-късно, отново в Лондон и дъщеря им Рита Сирварт.
След поредната вълна от преследването над арменците, извършена от султан Абдул Хамид II (от 1894 до 1896 г.), родителите на Калуст са принудени да напуснат Константинопол и да емигрират в Египет. В Кайро, докато посещава родителите си, Гюлбенкян се запознава с Александър Манташев – водещ руски петролен индустриалец и филантроп, който впоследствие запознава младия човек с редица влиятелни хора, включително английския лорд Евелин Баринг. Негов партньор става именно той – „петролният крал“, един от най-богатите хора в историята на Руската империя. В един момент той притежава приблизително половината от всички доказани петролни запаси на империята. Очевидно фактът, че Манташев също е арменец, им помага да намерят общ език в бизнеса.
Гюлбенкян е един от онези редки наследници на големи състояния, които не пропиляват парите на баща си, а по-скоро ги управляват с изключителен успех. В началото на ХХ век той се превръща във връзката между държавите от Близкия изток и големите западни петролни компании – помага им да осигурят местни концесии и да организират производството, а в замяна получава дял в тези петролни компании, което му печели прякора „Г-н Пет процента“.
Днес е повече от трудно да си представим мащаба на дейността на Калуст Гюлбенкян, още повече като се вземе предвид времето, в което живее и размириците, които поразяват света. Той е първият, който започва да добива нефт в Ирак, и то още когато той е провинция на Месопотамия и част от Османската империя. Става и един от основателите на компанията Royal Dutch Shell и в самото начало на него принадлежат 15% от нейните акции.
Royal Dutch Shell, сега известна като Shell plc, е голяма световна енергийна и нефтохимическа компания, създадена през 1907 г. чрез сливането на Royal Dutch Petroleum Company и The „Shell“ Transport and Trading Company.
Въпреки всички трудности бизнесменът успява и богатството му нараства. Той поддържа добри отношения с ръководството на Османската империя и редовно получава отстъпки за петрол от тях. След революцията и възхода на младотурците, неукротимият Калуст става финансов съветник на новото правителство. Дори след като Османската империя губи Месопотамия след Първата световна война и нефтените кладенци са разделени между британски, американски и френски компании, „г-н Пет процента“ остава единственият частен акционер, със своите недосегаеми пет процента.
Гюлбенкян остава успешен въпреки преследването на арменци в Турция, въпреки Първата световна война, въпреки разпадането на Османската империя. Годините на най-активната му дейност попадат в много бурно време, но въпреки всичко, до края на 30-те години на миналия век той е един от най-богатите хора на своето време, който живее в имението си в Париж. Въпреки железния си бизнес нюх, той никога не губи интереса си към изкуството и в крайна сметка се превръща в един от най-големите частни колекционери на произведения на изкуството. Нещо повече, именно този негов нюх му помага постепенно да изгради уникалната си колекция.
Какво общо тук има Португалия?
Калуст със семейството си се установява в Париж, където притежава имение. Там той построява отделно крило за своите ценни произведения, макар че най-значимите произведения предава за съхранение на музеи в Лондон и Вашингтон. Само че Втората световна война прекъсва тази идилия. На Гюлбенкян му се налага да бяга от Франция и така през 1942 г. той се озовава в Португалия, в Лисабон. Първоначалното му идея е да остане в тази страна за кратко, докато нещата се успокоят, но на практика остава в нея до края на дните си. В Португалия богаташът започва да планира създаването на собствена фондация и музей, в които да съхранява цялата си колекция, която по това време е разпръсната по света. В края на живота му частната му колекция наброява 6000 експонати.
Арменецът е практичен човек и една от причините фондацията на негово име да бъде създадена в Португалия е, че португалското правителство обещава специални данъчни облекчения, освобождаващи наследството му от данъци, ако то бъде дарено на благотворителна организация, регистрирана в страната. Така през 1956 г., малко след смъртта му, се появява фондация „Гюлбенкян“.
Закупен е голям парцел земя близо до центъра на Лисабон, където с течение на времето се помещават Музеят на изкуствата с оригиналната колекция на милионера, Музеят за съвременно изкуство (който продължава да придобива нови произведения и да разширява колекцията си ежегодно), конферентен център, концертна зала, централният офис на фондацията и красив парк.
Фондацията създава и Научния институт „Гюлбенкян“ в Лисабон, в който понастоящем работят 400 учени. В него се провеждат изследвания в различни области, включително биомедицина, биотехнологии, здравни науки и околна среда. Учените от института осъществяват множество проекти, насочени към решаване на важни проблеми, като борба с инфекциозните заболявания, разработване на нови лекарства, развитие на екологично чисти технологии и много други.
Благотворителната фондация е финансов инструмент, създаден за подкрепа на благотворителни организации, организации с нестопанска цел и други социални проекти. Фондът управлява инвестиции, набрани от дарители и други източници, и използва приходите от тези инвестиции за финансиране на благотворителни програми. Калуст, както споменахме, успява да запази 5% дял в иракската петролна концесия дори след разпадането на Османската империя. Той остава собственост на фондацията до 70-те години на миналия век, когато цялата иракска петролна индустрия е национализирана. Това донякъде нанася сериозен удар върху активите на структурата. Предприемчивият арменец обаче е пионер не само в петролната индустрия, но и в оптимизирането на данъците чрез използване на офшорни компании. Още през 1938 г. Калуст регистрира холдингова компания в Панама, като прехвърля всичките си активи в нея. По-късно тази компания е прехвърлена под управлението на фондацията. Репутацията на Панама като „данъчен рай“ започва още през 1919 г., когато там започват да привличат американски кораби, като им предлагат благоприятни условия за регистрация.
Фондация „Гюлбенкян“ публикува ежегодно годишни отчети, които дават известна представа за това как се управлява и как се стреми да осигури дългосрочно запазване на капитала, въпреки че не разкрива публично пълен списък на своите инвестиции. Последният публикуван отчет за 2021 г. показва, че активите ѝ в момента възлизат на приблизително 3,7 милиарда евро, което я прави една от десетте най-големи частни благотворителни фондации в Европа по размер на средствата. Операционните разходи за същата година възлизат на малко над 100 млн. евро, или около 2,8% от общия капитал.