В парижкия храм „Сент Шапел“ започнаха реставрационни работи, в които участват и арменски специалисти. За това съобщи архитектът реставратор Шахен Мурадян.
Каква е връзката между стария и забележителен френски католически храм и арменските експерти?
Онези, които са имали възможност да гостуват на Париж за по-дълго време, навярно са посетили един от най-известните паметници на готическата архитектура във Франция, построен през 1243-1248 г. Той съдържа най-пълния ансамбъл от стъклописи от XIII век и се смята за една от най-красивите готически църкви на френската столица. Храмът е замислен от император Людвик като място за съхранение на свещени реликви, донесени от кръстоносците от Константинопол по време на кръстоносния поход. Най-главната сред тях е „Тръненият венец, обагрен с кръвта Христова“. Притежаването му е трябвало да засили влиянието на френското кралство в християнския свят. През август 1239 г. венецът пристига в Париж, където по-късно са доставени частици от Светия кръст, копието на Лонгин и други предмети, описани в Стария и Новия завет.
За светини от такъв ранг се изисква достойна архитектурна рамка и на мястото на стария кралски параклис „Св. Николай“ е построена нова църква и то за рекордно кратко време (от 1242 до 1248 г.), вероятно под ръководството на Пиер от Монтрьой – един от най-великите готически архитекти. За модел е взет Светият параклис към замъка Сен Жермен, който става временно място за съхранение на реликви до освещаването на Сент Шапел. През многовековната си история църквата претърпява няколко реставрации. По-специално, по време на работата през XV век, шпилът на параклиса и кръглият витраж от западната страна са заменени.
Основната реставрация на сградата започва през 1837 г. под ръководството на архитектите Виоле-ле-Дюк, Феликс Луи-Жак Дюбан и Ласус. Капелата и останалите витражи от XIII век са напълно реставрирани и е издигната нова дървена кула, която е точно копие на тази от XV век.
Разбира се, култовата сграда е най-известна с удивително красивите си витражи. Но вниманието на арменските историци е привлечено не толкова от тях, а от барелефите на западната фасада, издълбани на стената вляво от входа на открития портик на втория етаж. Те донякъде стават обект на научни спорове. Барелефът изобразява историята на Потопа, Ноевия ковчег и е тристепенна структура с форма на ротонда. За първи път за тези барелефи пише през 1959 г. архитектът Тигран Марутян, според когото сред релефите, представящи библейската легенда, свързана с името на Ной, изобразената църковна сграда е репродукция на храма Зъвартноц, намиращ се в Араратската долина.
„Храмът Зъвартноц е уникално архитектурно съоръжение, което предизвиква интерес и възхищение сред известните арменски и чуждестранни специалисти и изследователи на своето време“, казва архитектът и изкуствоведът Ш. Мурадян. Той въплъщава в себе си богатото наследство на арменската архитектура, събирайки в себе си многовековен опит и знания. Величественият арменски средновековен храм Зъвартноц е построен през 640-650 г. по времето на католикос Нерсес III Строител. Според сведенията на арменския историк Степанос Таронаци, който живее в края на Х-и и началото от XI век, Зъвартноц вече е разрушен, вероятно в резултат на земетресение. През 2000 г. руините на Зъвартноц бяха включени в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство.
Арменският храм върху барелефа на Сент Шапел е изобразен в три варианта: при единия синовете на Ной играят на неговия фон, на другия са изобразени качените в Ковчега зверове, а в третия Завъртноц е изобразен в самия Ноев ковчег като символ на спасението“.
Катедралата Звартноц има значителен принос в изкуството на църковното строителство не само с уникалната си триетажна структура и невиждани преди това планови и конструктивни решения, но и с разкошното си художествено оформление както извън, така и вътре в храма. Орнаментите се отличават с богатството от различни изображения: растения, животни, геометрични елементи, както и светски и духовни символи. Сред всички детайли на Зъвартноц заслужават специално внимание скулптурните капители, които изобразяват орли, украсяващи четирите колони. Те се явяват уникално произведение на изкуството от ранното средновековие. Орелът символизира власт, смелост, сила и свобода. И четирите изображения на орли са добре запазени, като интересното е, че всяко от тях е уникално и различно от останалите. Те са изобразени с разперени криле, готови за полет, а главите ми са обърнати в различни посоки, сякаш се наблюдават и пазят храма. През 2009 г. една от скулптурите на орел от Зъвартноц беше изложена в Лувъра като част от Дните на Армения във Франция.
Изследователите са на мнение, че храмът Зъвартноц и френската църква Сент Шапел имат удивителна и мистериозна връзка. Църквата, построена във френски готически стил през XIII век, т.е. шест века след издигането на арменската катедрала, впечатлява с невероятната си красота и декор. „Реставрационните работи ще продължат една година и до лятото на следващата година парижани и гостите на френската столица отново ще могат да видят една от перлите на готическата архитектура“, твърди Ш. Мурадян.