Една случайност дава след 40 години втори живот на уникална сбирка от снимки
Той е увековечил с фотообектива си звезди на поп-музиката, рока, джаза, френския шансон през 60-те години на миналия век. Запечатал е в снимки младите и тепърва прохождащи в музикалния бизнес Бийтълс, Джони Холидей, Ролинг Стонус, Серж Гинсбург, Шарл Азнавур, Едит Пиаф, Жак Брел, Мик Джагър, Франсоаз Харди, Жак Дютрон и много други… Без Джими Хендрикс и Боб Дилън, които той така и не успява да „улови“ с фотоапарата си, за което съжалява дълги години. Негови снимки – от черно-бели до цветни, се появяват по страниците на младежки списания и звукозаписни компании, действащи по времето, в което той е активен. Днес тях ги няма, но неговите работи стоят, родени за втори живот и разказват интересната история на един фотограф.
Роже Каспарян не може да се похвали с известността на Ара Гюлер или на Юсуф Карш – фотографи с арменски корени и със световно присъствие, но със сигурност заема свое специално място във фотоизуството. Този парижанин още като много млад решава да обърне гръб на младежките развлечения и поема студиото на баща си в Монтрьо. Баща му е онези, които оцеляват от турските кланета над арменците в началото на ХХ век и намират спасение във Франция. Там започва да работи в едно фотостудио, а след време открива свое. И когато синът му взима в ръце фотоапарата, само за 10 години успява да улови една ключова епоха за Париж, каквито са 60-те години и да увековечи куп френски и световни икони, някои от тях дори преди да станат известни.
Негови близки твърдят, че Роже винаги се е гордял с арменските си корени – потвърждава го фактът, че през последните 30 години, отделя централно място в работата си на Армения и арменския народ. През своя живот е документирал стотици епизоди от историята на арменската общност, бил е неотменим участник и уникален хроникьор на всички важни арменски събития във Франция. Въпреки напредналата си възраст, след разразената през есента на 2020 г. война от Азербайджан, заедно с дъщеря си Лидия, която върви по неговия път, той посещава Арцах, документирайки както богатото арменско историческо и културно наследство, така и живота на хората, техните преживявания.
Тези негови фотоси намират своето уникално място в много фотоизложби. Последната, която прави заедно с дъщеря си и е озаглавена „Прекрасната Армения“, се открива на 1 февруари, буквално дни преди Каспарян да напусне този свят. Подредената в Лил експозиция ще продължи до края на този месец.
През последните години фотографът, отново заедно с дъщеря си, се стреми да документира в снимките си живота, бита, историческото и културно наследство на пръснатия из целия свят арменски народ. Воден от това свое начинание, без да подозира, че това са последните му дни, той заминава за Ахалалак с Лидия и внука си Норван. На 15 февруари 86-годишният Роже намира смъртта си в този край на Грузия, населен с обичаните от него арменци, повален от вирус, който не успява да пребори, тъй като организмът му е слаб заради рака, който го изтощава, но не успява да спре ентусиазма му.
Професионалната кариера на роденият през 1938 г. в Париж Роже Каспарян е доста интересна, дори неочаквана, защото е изпълнена с обрати. Повратната точка в живота му несъмнено е срещата му през 1962 г. с независимия фотограф Жан-Доминик Кифър-Туриан, работещ за „Paris-Jour“, който търси фотограф, но преди всичко такъв с транспорт, който може да отиде навсякъде. Сътрудничеството им обаче не продължава дълго, на следващата година арменецът решава да се заеме самостоятелно със снимането и да бъде независим.
Започва да работи във време, когато тъкмо започват да се появяват на сцената все още неизвестните и все още достъпните творци. Почти веднага след като е уволнен от армията, където служи три години по време на войната в Алжир, той се заема да документира ранните дни на една музикална арена, за която се казва, че е разделена между революцията, известна като „Yéyé“, рок лудостта и джаз вълната. „Преживях една епоха, без наистина да го осъзнавам“, ще сподели години по-късно вече 84-годишният арменец. Ще каже още: „Нямах средства и правех снимки в движение, без позиране. Това, което ме интересуваше, не бяха концертните сцени, защото всички фотографи ги отразяваха, а по-скоро исках да уловя как живеят и се развиват звездите. Следвах ги, доколкото можех“.
Ще си кажете, че е бил като днешните папараци, но ще сгрешите. Роже Каспарян е дискретен, внимателен, за него е важно да улови момента – все пак говорим за едно време, когато с фотоапарата си фотографът не може да щракне за 30 секунди десетина кадъра, а само един. Той снима бъдещите знаменитости в естествената им обстановка. „Мотаех се около музикантите, търсейки идеи… Поех по този път, защото те бяха на моята възраст. И имаха нужда от снимки, а аз имах нужда от обекти за снимане“, разказва той. Това му позволява да улови мигове в движение, да проследи изпълнителите, когато са на улицата, в ресторанта, в хотела, в бара, зад кулисите. „Бях в пряк контакт с артистите, звукозаписните компании, пресагентите. По онова време в това нямаше нищо официално“, продължава да споделя той и през смях допълва: „Вестниците не се интересуваха много от тези неща. Смятаха, че вълната „йе-йе“ няма да издържи, нито Джони Холидей“.
Роже има тънък нюх и бързо разбира, че трябва да си пробие път с „Бийтълс“, когато в средата на 60-те години музикантите пристигнат на турне във Франция и да направи най-добрите кадри с тях. „Взех ги от летище Бурже и ги последвах до хотел „Джордж Пети“. Чаках дълго време, за да направя по-интимни снимки на терасата на хотела“, продължава със спомените фотографът.
Що се отнася до джаз-сцената, Каспарян почти не пропуска възможност и заснема легендите веднага, щом пристигнат на френска земя. Така във фотоарсенала му попадат Джон Колтрейн, „уловен“ на летището, Телониъс Монк и съпругата му Нели, Рей Чарлз със семейството му, Дюк Елингтън в хотелската му стая и т.н.
Но най-доходоносният кадър на Роже остава този на Роми Шнайдер с Ален Делон. В този знаменателен ден арменецът заедно с апарата си се озовава в американската болница в Ньой. Дори не помни защо попада там, сигурно е съдба… До него се приближава един човек и го пита дали той е фотографът на „Франция вечер“. Не го поправя и в следващите минути се оказва в стая с прикованата на легло актриса и с Делон до нея. „Казах си, че съм отишъл твърде далеч. Но тогава актьорът ме попита: „Какво да правя?“. Бях забелязал кутия с шоколадови бонбони на нощното шкафче и последвах интуицията си: „Дайте й малко шоколад!“, връща се назад във времето Каспарян. Прави 12 снимки, като през цялото време се тревожи да не се появи колегата му от вестника. Прибира се в дома си и за свое успокоение се обажда в изданието да им предложи направените фотоси. Обработва ги, промива си и ги занася в редакцията. „Там един човек, подпрял краката си на бюрото, ги погледна и без да ги докосва, попита: „Колко искаш?“. Промърморих: „50 франка“. „Остави ги“, каза той и на следващия ден снимката ми се появи на първа страница. Почувствах, сякаш току-що са ме измамили. Затова се обадих на човека и той ми предложи 200 франка. Европейските вестници се свързаха с мен, за да искат снимки. Погрижих се оттук насетне да повишавам хонорара си всеки път“, тази история фотографът ще разказва развеселен много пъти.
През 70-те години обаче Роже Каспарян решава да изостави предстоящата му тепърва кариера. Вече е семеен и предпочита да се заеме с изработването на портрети и сватбени снимки в студиото, наследено от баща му. Убеден е, че това е пътят за един млад мъж, който трябва да мисли за семейството си и следва взетото решение, оставяйки заснетите от него вече звездни музиканти назад, в архива си. И така цели 40 години…, до 2011-а, преди събраното от него съкровище да излезе отново наяве. Случва се напълно случайно, благодарение на среща с един колекционер на винилни плочи – Александър Станиславлевич. „Бях на парижкия битпазар и видях двама млади мъже да купуват плочи. Отидох при тях, за да им предложа някои от старите си винили. Отидохме до фотостудиото ми, където те видяха снимки, висящи по стените. Останалото е история“, продължава разказа си арменецът.
И ето че работите на младия някога фотограф заживяват нов живот, като архивни документи на една бурна епоха. Признанието идва със закъснение, когато през 2013 г. се организира първата фотоизложба на Роже Каспарян в една галерия в Лондон. След това уловените от него кадри започват да обикалят света. Колекционерите проявяват жив интерес, защото заснетото от арменеца никой повече не може да върне. „Дори аз!“, закачливо казва той, прелиствайки страниците на книгата си, издадена през 2014 г., откъдето гледат лицата на музиканти, които днес са легенди, а мнозина от тях не са вече сред нас, доста са и вече позабравени. Но фотографът помни много забавни истории с някои от тях. Част намират място в книгата му. В нея коментарите му хвърлят светлина върху обстоятелствата около снимките и извън камерата. За Бийтълс през юни 1965 г. той пише: „Когато слязоха от самолета, те започнаха да бягат, но там нямаше фенове и затова спряха, започнаха да се смеят и любезно се върнаха, за да направят снимки“. Така, чрез снимките феновете могат да преоткрият легендарната група – спокойни, усмихнати лица, все още необременени от славата.
Агентът и откривателят на Каспарян – Алекс Станисавлевич, на когото му отнема две години да убеди фотографа да извали на светло работата си от 60-те, твърди, че той пази в кутиите си стотици невиждани досега снимки на Джони Холидей, където той е красив като Бог. Десетината снимки в тази книга са само малък поглед към него. Колкото до бъдещата му съпруга Силви Вартан, тя е увековечена също в нея, във всекидневната на апартамента на родителите си. „Това беше нова среда, не като киното, което вече имаше добре изградена мрежа. Работех на свободна практика за списания като „Bonjour les Amis“ или „Ciné Magazine“. Снимах артистите и след това предлагах работата си на списания и звукозаписни компании. Тъй като нямах медии зад гърба си, а това бяха начинаещи артисти, трябваше да предложа най-добрата снимка, тази, която другите не биха имали, за да се надявам да я продам“, припомня си Каспарян.
Започва да работи първо с фотоапарат „Rolleiflex“, а после си купува „Nikon“ и „Bronica“ 6-6 с обектив, който тежи цял килограм. „Имах три фотоапарата с мен през цялото време. По това време трябваше да правим цветни снимки, защото цветът набираше популярност, списанията започваха да използваха цвят за първите си страници и за някои вътрешни двойни страници заедно с черно-бели работи. Това беше нов процес, така че ми харесваше“, разказва за работата си през 60-те той.
Изложбата „Roger Kasparian: The Sixties“ („Роджър Каспарян: 60-те“) показва много малка част от сниманото от фотографа, но предлага възможност на колекционерите да станат притежатели на уникални кадри. Впрочем черно-белите му фотоси (30 разпечатки всеки) тогава се предлагат на доста сериозна цена: малкият формат струва 750 евро, средният – 1500, а големият – 2500. Буквално след изминалите 40 години тези негови работи изведнъж заживяват своя истински живот и почитателите ги откриват за себе си. Така че след фотоизложбата в Лондон, идва ред на следваща – в Art Club Galerie в Лион, а после и на Velvet Galerie в Париж…
И още един щрих към портрета на Роже Каспарян. През 2022 г. в кметството на 9-ти район на Париж се открива фотоизложба с близо 100 снимки на Азнавур, които не са показвани досега. Сред организаторите на събитието е и фондация „Азнавур“. „През 1960 г. Роже Каспарян има възможност да снима баща ми за първи път по време на концерт, проведен в зала „Алхамбра“ в Париж. От този момент нататък, благодарение на зоркото си око и техническите си умения, той улавя много други ключови моменти от живота и кариерата на Шарл Азнавур по уникален начин. Черно-бяла или цветна, всяка снимка разказва история, предава емоция, документира истината. Позволете си да изпитате вечната красота на тези снимки и се потопите във вселената на Шарл Азнавур, благодарение на талантливото око на Роджер Каспарян“, казва Никола Азнавур по време на събитието като съосновател и председател на „Фондация Азнавур“.
Подготви: Вартануш Топакбашян