Есента на 2020 г. поднесе нов ужасяващ удар върху арменците – в Арцах, в Армения, по света. Непризнатата република бе атакувана неочаквано и започна трудна, неравностойна, унищожителна война, провокирана от Азербайджан и осъществена с огромната подкрепа на Турция и участието на стотици наемници.
Резултатът от тази кървава разправа, продължила 44 дни, бе пагубен за арменската страна. Тя доведе до смъртта на близо 5000 арменски войници; до пленени военни и цивилни, които продължават да лежат из бакинските затвори; до нова вълна бежанци и хора, оставени без дом; до десетки деца, станали сираци; до майки в черно; до унищожена инфраструктура…
Днес тази война продължава – с други методи, с различен подход, но не по-малко недопустим и нехуманен. Близо 90 дни Арцах се намира в пълна изолация и блокада. Затворен е жизненоважният за народа на малката държава Лачински коридор. От десетки дни подаването на електричество е спряно, газта ту се пуска, ту се спира, продоволствията са повече от оскъдни, въведена е купонна система, хуманитарната помощ през барикадата се пропуска рядко. Арцах бедства и опитите на международната общност да разреши дълбоката криза не постигат никакви резултати.
Затова филмът „Невидимата република“ е важен и трябва да се види. Той разкрива една тежка, печална картина от дните на войната, уловена от младата журналистка и фотографка Лика Закарян, която снима и записва случващото се в своя дневник. Далеч не с идеята да се прави филм, а просто като хроника на събития, случващи се в наши дни и водещи до разрушаването на живота на невинни, невъоръжени, обикновени жени, деца, старци…
Лентата бе създадена през 2022 г. Нейни продуценти са знакови в света на изкуството лица: Ерик Исраелян, Серж Танкян, Карин Ованисян и Алек Мухибян. Асоцииран продуцент се явява Ануш Тер-Хачатрян, а автори на сценария са Лика Закарян и Карин Ованисян. Музиката е дело на Ван Саркисян. Филмът преминава с участието на самата Лика, на Левон Аршакян, Артак Бегларян и други.
Когато в Арцах започва войната, Лика Закарян си намира сигурно убежище и започва да пише, без дори да подозира, че дневникът е ще се превърне в пълна и многослойна историография на 44-дневната война. Когато лентата бе готова, нейната премиера се състоя в рамките на 19-ото издание на Ереванския международен кинофестивал „Златна кайсия“, а след това продължи своето пътува и из други подобни кинофестивали по света. „Гордеем се, че с прожекцията на „Невидимата република“ на Ереванския кинофестивал той ще започне своята мисия, заключаваща се в това, да се направи историята на нашата родина и народа й по-видима за света!“, казва Лика Закарян.
След като премина премиерата,
бе предприета кампания – информационно-образователна за Арцах, който днес живее в условията на продължаваща хуманитарна криза. Нейни мотори станаха AGBU и Creative Armenia. Те направиха лентата достъпна в цифров формат за всички страни по света. Така че, спечелилият ред награди филм, вдъхновен от емоционалния дневник на Лика, може да се види във виртуалното пространство. Организирани бяха и офлайн прожекции на документалната работа за правителствени групи, правозащитни организации, образователни ведомства в Лондон, Париж, Мадрид, Берлин, Цюрих и още много градове.
Сега той пътува и
из България и могат да се организират онлайн-прожекции. А най-мащабната акция се състоя на 24 януари т.г., като след показването му в Лос Анжелис, Ню Йорк и Париж, зрителите чрез приложението ZOOM имаха възможност да се „срещнат“ за въпроси със сценариста Лика Закарян, режисьора Карин Ованесян, продуцентите Серж Танкян и Алек Мухибян. Събитието протече на английски език, с едновременен превод на три езика – арменски, руски и френски.
„Това не е просто филм за мен, споделя Лика, която благодарение на блокада на Арцах днес, е откъсната от семейството си дни наред. Това е историята и трагедията на моето семейство, на моите приятели, на моя народ. И за съжаление, това не е краят. С нетърпение очаквам да се срещна с вас, за да говорим за историята на Арцах, за онова, което става там сега и какво можем да направим, за да предотвратим още един геноцид над арменския народ“.
Както посочихме, филмът е заснет на основата на личните дневници на младата арцахска журналистка, превърнали се в своеобразно огледало на войната от 2020 г. Всички 44 военни дни Лика прекарва в Степанакерт – ту криейки се в бункер, ту излизайки навън в опит да разбере какво става. Всичко видяно, чуто, почувствано и осмислено в тези кошмарни дни, тя изразява на страниците на дневника си, разказва истината за войната и за въвлечените в нея мирни жители на страната. Практически ежедневно появявайки се в онлайн ефир, момичето споделя за видяното, за ужасите, за жените и децата, за възрастните хора, спотаили дъх в бункера. Предава техните разговори, размисли, мечтите им за победа, за свободен, независим и признат Арцах.
През 2021 г. дневникът на Закарян бе публикуван от фонд Creative Armenia под заглавието „44 дни: дневник от зоната на невидимата война“. Това породи широк резонанс и привлича вниманието на режисьора Карин Ованисян, а след това и на още ред видни арменци от диаспората. Повествованието в лентата се води от самата Лика и нейния колега, режисьор, а след края на войната и съпруг Левон Аршакян.
„Дневникът продължи своя живот и след войната. Хората не знаеха как да живеят нататък, къде са разположени сега арцахските граници и се появи необходимост да се проучи новата реалност, да се споделя информация с арцахци и други заинтересовани от съдбата на страната лица“, разказва авторът на сценария. И продължава: „С Левон живяхме още година след военните действия в Арцах, след това се оженихме и решихме малко да попътуваме, тъй като случилото се ни показа, че животът е твърде кратък и променлив. Заради работата си паралелно живеехме и в Ереван, и в Степанакерт, заминахме за САЩ за прожекцията на „Невидимата република“, върнахме се в Армения с намерението да продължим към Арцах, но не успяхме заради блокадата.
Днешната ситуация около Арцах е нова глава на катастрофалната война, продължение на 27 септември 2020 г. Оказахме се сред онези арцахци, които и досега нямат възможност да се видят с роднините си. По време на блокадата мама и дядо понесоха тежки операции, но аз не можех да съм до тях в тези трудни минути“.
По време на световната премиера на филма се проведе през януари т.г. уебинар с участието на част от екипа на „Невидимата република“. На нея Серж Танкян отбеляза, че днес светът е обхванат от множество войни и сякаш в тази въртележка събитията в малкия Арцах остават незабелязани от световната общественост, а за самото съществуване на републиката мълчат като цяло. „Но тази тишина постепенно се нарушава, подчерта изтъкнатият вокалист на рокгрупата „Систем оф а даун“. На международно равнище се чуват все повече гласове в защита на Арцах, появяват се статии в задграничната преса, има изказвания по телевизии и радиа. Хората постепенно научават за блокадата и хуманитарната криза.
Много мащабни международни организации като ООН и държави изискват от Азербайджан да отблокира единствения път, водещ от Армения към Арцах. Но за съжаление тези думи не са подкрепени с действия. Никой не въвежда санкции против Баку, не потвърждават думите си с дела и това вълнува всички нас, които сме загрижени за съдбата на Арцах. За Алиев са безразлични празните думи, а ние – световното арменство, трябва да се стремим на дипломатическо ниво да постигнем въвеждането на санкции срещу Азербайджан. Това е единственото, което може да даде резултат“, подчерта още музикантът.
„Филмът „Невидимата република е част от арцахския въпрос и е призван да съдейства за правилното му разрешаване. Като произведение на изкуството той може да въздейства на ума и чувствата на хората, да създава връзки между нас и Арцах, да преследва целта да се направи историята на страната и народа й видима за целия свят“, каза от своя страна Алек Мухибян на уебинара.
Ще бъде ли възможно постигането на признаването на независимостта на „невидимата република“? На този екзистенциален въпрос Лика Закарян отговаря така: „Днес не виждам движение по този проблем. За мен най-доброто решение е съединяването на Арцах с Армения, макар и в близките 5-10 години. Та нали от самото начало на карабахското движение от края на 80-те години на ХХ век, арменският народ, викайки на митингите „Миацум!“, настояваше за обединението на Арцах с Армения, а не за признаване на неговата независимост. Този въпрос днес зависи от геополитическата ситуация в региона и света, но как ще се промени тя, ние не знаем. Затова сега е важно да запазим Арцах без война, да го избавим от блокадата, за да може този проблем да се разреши окончателно.
Днес арцахци здраво стоят на своята земя, независимо от ежеминутната заплаха от възобновяване на войната, блокадата, хуманитарната криза. И нашата задача е да го подкрепяме, да направим всичко по силите си, за да си остане Арцах арменски“.