В категорията „Най-добър пълнометражен филм“ на кинофестивала „Уудсток“ за победител бе избрана работата на режисьора Майкъл Гюрджян „Американец“. А операторът на лентата Хасем Абрахамян победи в категорията „Най-добра операторска работа“.
А на Хамбургския кинофестивал, където бяха представени повече от 100 филма, наградата „Зрителски симпатии“ пак отиде при творбата на Гюрджян.
„Американец“ разказва житейската история на Чарли
– арменско момче, преживяло Геноцида над арменците и имигрирало в САЩ. В годините на извършеното в Османската империя престъпление той губи семейството си. Мечтите му са свързани с Армения и през 1947 г. той заминава за страната, която чувства като своя родина. Там обаче се сблъсква със суровата действителност на съветския комунизъм. И като много репатрирали попада в затвора.
Филмът е дело на продуцентската компания People Of Ar Productions, а негови продуценти са Арман Нъшанян, Сол Трион, Патрик Малхасян и Ани Восканян. Сред актьорския екип се открояват Ховик Кючкерян, Михаил Тухин, Нели Уварова, Жан-Пиер Нишанян.
Майкъл Гюрджян е фигура в киното.
Той стартира кариерата си като актьор, печели наградата „Еми“ за най-добра мъжка роля във филм на Мат Дейвид, както и „Златен глобус“ за ролята си в сериала“Парти за петима“. Когато се заема да режисира, признанието идва с първия му голям независим филм „Илюзия“ (2004 г.), където работи с холивудската легенда Кърк Дъглас в главната роля. Снимал се е в ред холивудски ленти с такива звезди като Крисчън Бел, Робърт Дауни-младши, Мел Гибсън, Морган Фриман и други.
Майкъл е наполовина арменец. Баща му Питър Гюрджян е физик, а майка му Сара има шотландски корени. Предците му се оказват в САЩ преди 1915 г., успяват да се спасят преди да започнат масовите кланета над арменците. Дядото на бъдещия режисьор е родом от село Балу, а баба му – от Ерзерум. Но двамата се запознават в Детройт, където се ражда бащата на Майкъл. По-късно семейството се мести в Сан Франциско.
Живеейки в Сан Франциско и Окланд младият Гюрджян посещава театрални занимания, след това се записва в театралния факултет на колежа UCLA и започва да участва в различни телевизионни кастинги. Така стига до първата си филмова роля в „Продавач на новини“, където се изявява като танцьор. Впоследствие лентата се превръща в култова и е адаптирана за шоу на Бродуей. Участието му в този филм дава добър старт на Майкъл и той започва да получава разни предложения – снима се в сериала „Парти за петима“, откъдето става още по-узнаваем. А ролята му в „Майката на Дейвид“ му донася престижната награда „Еми“.
Днес Гюрджян има много филми зад гърба си, в които е или актьор, или сценарист, или режисьор. Последната му работа „Американецът“ обаче сякаш му даде нов тласък. И го доближава до бащините корени. Самият той признава, че когато се заема със сценария на този филм,
първоначално той няма нищо общо с арменците.
Решава да разкаже истинската история за един затворник, за която научава от свой приятел. Постепенно обаче гледната точка се измества и той решава, че използвайки като база споделената му реална история, ще може да представи различни аспекти на арменската култура, включително неща, свързани с храната и танците. И тези неща, показани през очите на един затворник, дават представа според него на широката публика по недидактичен начин. „Научих за репатрирането в Армения и за този период от историята, което пасна на историята“, твърди режисьорът. Но добавя, че този период от съвременната арменска история, която не е особено известна, е повече опаковка на филма, а душата на лентата е нещо различно. Пише сценария бързо, но следват много редакции, а в работата му помагат и арменци, и неарменци. „Едно от притесненията ми беше, че не исках да представя погрешно случилото се, по начин, който да обиди хората, засегнати от тези процеси. Мисля, че затова филмът не е чист реализъм“, казва Гюрджян.
С други думи, като сценарист той
не се опитва да пресъздаде миналото,
а въвежда сюрреалистични елементи: „Колкото и да се разказва за случили се неща, това е по-скоро метафора. Става въпрос за същността, а не за възпроизвеждането на живота на този човек”. И освобождаването от историчността му позволява да смеси части от различни истории и места. Когато главният герой, репатрирал от Америка в Армения, се оказва зад решетките, в затвора среща пазача Тигран, който се оказва художник, порицан от комунистическата партия заради това, че е рисувал църкви. Този епизод се основава на реална история, сполетяла дядото на един от продуцентите на филма.
Когато се заема със сценария на „Америкаци“ Майкъл първоначално не смята да изпълнява главната роля. Но добавя: „Просто се оказа, че това е най-добрият начин филмът да стане“. Останалият екип обаче е изцяло арменски. Такава е била идеята на самия режисьор – да бъде полезен на Армения, да създаде работни места за местните. За разлика от някои режисьори, които довеждат свои собствени екипи от чужбина в Армения, целият снимачен екип с изключение на Гюрджиян, оператора и първия асистент-режисьор, всички са от страната, както и композиторът Андраник Берберян. Участие има и Арменската филхармония.
Редица арменци от диаспората също се включват.
Така например един сънародник го запознава с Нели Уварова – руска актриса с баща арменец, която играе Сона във филма. Режисьорът Карен Ованесян го свързва с известния музикант Серж Танкян, който става продуцент на филма и на свой ред го свързва с други сънародници. „Този човек е страхотен! Той помогна да се намери таристът Микаел Восканян и написа няколко от фолклорните мелодии във филма. По някакъв начин контролираше музиката, но също и като продуцент, той не просто е добър в отварянето на вратите, но наистина е мил. По какъвто и да е начин, по който можеше да помогне, той помогна“, разказва за контактите си с него Майкъл.
По време на снимачните дни в Армения
Гюрджян се сблъсква и с ред трудности.
Преди да замине за страната, арменецът от САЩ е предупреден от друг свой колега, че ще трябва да доведе екип за озвучаването, защото в републиката не се записва звук на снимачната площадка – реликва, останала от съветската епоха, когато актьорите след заснемането на сцените правят дублаж. Оказва се обаче, че все пак могат да се намерят и местни експерти, които да се справят със звука. Освен това, когато започват работа, има само една прилична камера ARRI в Армения, а когато я напуска, те вече са три. Част от договорката с арменската страна е и ремонтът на покрива на звуковото студио. Гюрджян донася и някои други технически средства, които липсват. Те остават в републиката и ще могат да се използват за бъдещи продукции.
Но най-голямата трудност идва, когато започва епидемията от Ковид. Снимките са спрени, актьорът, изпълняващ ролята на Тигран, се връща в Мадрид, където живее, преди да завърши сцените си, руските актьори също се връщат в Русия. Следва и забраната за пътуване. А след около два месеца пълна изолация, когато се възобновява снимачният процес, правителството на Армения дава разрешение да бъдат заснети само сцените, с участието на един човек – на самия Гюрджян в ролята на главния герой Чарли Бахчиян, докато е сам в затворническата килия. Това изисква присъствието само на шепа хора. За този момент режисьорът си спомня: „Честно казано, от всичките ми години на работа, този първи ден, когато трябваше да се върнем на снимачната площадка, беше един от най-добрите снимачни дни, които съм преживявал. Всички бяха толкова щастливи, че могат да работят“.
Гюрджян работи по сценария на филма си по време на „кадифената революция“ в Армения през 2018 г. „Духът на Армения преди пандемията и преди войната беше чувство на еуфория и надежда, което е основното послание на моя филм. Въпреки всички тези ужасни неща, които се случиха и са се случвали на арменците, все още има надежда те да процъфтяват в този свят“, вярва творецът. Но твърди, че работата му няма политическо послание:
„Искахме специално да направим филм, който да няма политически ъгъл.
Ако не друго, има просто призив към човечеството, особено към арменците, да имат вяра. Оригиналното заглавие, което имах предвид в началото, не беше страхотно, но беше „Новият арменец“. То е от цитата на Уилям Сароян за изграждането на нова Армения всеки път, когато двама арменци се съберат. За мен това са Чарли и Тигран. Просто трябва да се върнем към тази основа на човечността между двама арменци“.
Когато през 2020 г. избухва войната, работата по филма продължава. Гюрджян разказва, че тогава става още по-трудно, защото има актьори и арменци от снимачния екип, които се озовават на предната линия. „Това не съм изпитвал никога преди в Холивуд. Мисля, че случващото се направи за мен изживяването на филма малко по-различно, тъй като кой знае какво ще се случи по отношение на Армения“.
Не на последно място творецът казва: „Опитах се да направя филм, който всеки арменец може да почувства като свой“. И допълва, че всеки арменец в диаспората може да каже: „Хей, искаш ли да научиш за моята култура? Ето, гледай този филм!“.
Снимки: The armenian mirror spectator