От 30 август до 9 септември в Италия ще се проведе юбилейният 80-и Венециански кинофестивал. Организаторите му обявиха филмите, които са включени в секцията „Венецианска класика“. Сред тях са работите на Андрей Тарковски „Андрей Рубльов“, на Лукино Висконти „Най-красивата“, на А. Варда „Създание“ и други. Общо 20 работи. И още култовият филм на Сергей Параджанов „Сенките на забравените предци“. Ще се проведат и ред прояви, посветени на легендарната италианска актриса Джина Лолобриджида, която почина през януари, както и на френската актриса и певица Джейн Биркин. Зрителите ще видят две ленти с тяхно участие – „Парижката Света Богородица“ и „Басейн“.
Шедьовърът на Параджанов „Сенките на забравените предци“ не само прославя Маестрото, но става и последният в неговия украински цикъл. Дълго време се смята, че именно след тази негова работа започват патилата на режисьора – арест, четири тежки години в затвор… „Ако на планетата Земя бъде предложено да се изпрати едно-единствено произведение в друга цивилизация, то аз бих предложил това да е „Сенките…“, казва френският артист и режисьор Роберт Хосейн (първият съпруг на Марина Влади, която след това се омъжва за Владимир Висоцки).
Лентата излиза на екран през 1965 г. и се превръща в сензация, започва да се говори за гения на Параджанов. Това е филм за любовта и смъртта, за старата вражда между два рода, за това как паметта за пролятата кръв застава между двама влюбени – Иван и Маричка. Тази пронизителна история завладява зрителя дори и без наличието на ярки, многословни диалози. За „Сенките…“ великият Федерико Фелини казва: „Филмът беше напоен с дихание, със звуците на природата. И човекът бе неотменна част от нея. Всичко беше слято в едно – очарователните звуци на удивителния хуцулски диалект, стонът на падащо дърво, миризмата на трева и гъби. Това е поема“.
Кинокритикът и заслужилият деятел на изкуството на Русия Кора Церетели отбеляза, че феноменът на Сергей Параджанов и неговото многостранно полифонично изкуство, всеки контакт с което – независимо дали става въпрос за филми, колажи, сглобки или за не по-малко необичайната проза на сценариите, предизвиква усещане за магията. Възникнала от дълбините на вековете, започва да звучи наситеният с първична енергия слог на нашите предци. Всичко разумно, системно в света на Параджанов е преобърнато от неговата интуиция. „В „Сенките на забравените предци“ светът се появява пред нас в езическото одухотворяване на природата: Вода ... Огън ... Вятър ... Дърво ..., - казва той. – Трагичната любов на героите, преплетените съдби и страстите човешки са част от неделимия свят, в който мистичните сили на природата се оказват по-мъдри от човека, който не знае как навреме да разпознае предупредителните й знаци. Всичките му филми са метафори. В навечерието на битката Свещеният орел отказва да кълве димящия черен дроб, изтръгнат от корема на жертвен бик – предзнаменование за голямо нещастие („Ара Прекрасни“). Персийска стрела се забива в иконата на Ахталанската Божия Майка („Саят-Нова“). Иконата издава скръбен стон и лицето на Божията майка внезапно се разпада. Нашествието на Ага Мохамеданът превръща цъфтящата земя в пустиня. Образи-светкавици, пронизващи и силни, като мълнии. „Киното е изкуството на светкавиците“, - казваше Серьожа. Тези мълнии могат да узреят и да се родят само в мощен поток от абсолютно рисково, незамъглено от стереотипи въображение. Параджанов е преди всичко художник - каквото и да правеше, каквото и да създаваше...
Всеки феномен обаче има свое начало, свой източник. В уникалността на такова многостранно явление като Параджанов важна роля изиграват неговите корени. Това трябва да се разбира както в буквалния, така и в разширен смисъл, тъй като генотипът на режисьора се формира благодарение на щастливото наследяване на характеристиките на етническата група, към която принадлежи. Параджанов е коренен жител на Тбилиси. За хората, живеещи в Кавказ, това говори много. Той расте в един от онези стари многонационални кътчета на грузинската столица, където на кръстопътя на три култури (грузинска, арменска, тюркска) и три религии (православна, армено-григорианска и мюсюлманска) се развива особен етнически феномен. Но Серьожа е арменец до мозъка на костите си“.
„Сенките на забравените предци“ печели 39 международни награди, 28 приза от кинофестивали (24 от които са Гран-при) в 21 страни, влиза в Книгата за рекорди „Гинес“. И още един отличителен щрих – нито едно от тези отличия Параджанов не успява да приеме лично.