Цяла политическа епоха в историята на САЩ бележи яркото присъствие на фамилия Кенеди. Не е тайна, че това влиятелно семейство в течение на дълго време подкрепя своята историческа родина Ирландия, но малцина знаят, че помнещи се и досега политически фигури, произлизащи от него, поддържат арменската диаспора в Щатите, имат своите трайни връзки с нея. Не са мнозина и онези, които са запознати с тяхната роля по отношение на работата за признаване на Геноцида над арменците от страна на Америка. Така че нека да прехвърлим назад страниците от миналото и да припомним каква бе ролята на фамилия Кенеди в този процес.
И днес арменската диаспора в Калифорния разполага с влияние и с внушителен ресурс. Но така беше и през 50-те до 70-те години в щата, където в този времеви период живеят около 600 000 арменци – в голямата си част оцелели от Геноцида над арменците и техните потомци. Още оттогава представители на тази диаспора играят една от ключовите роли в политическия и икономическия живот на Калифорния. Това е времето, когато на хоризонта изгряват проспериращи арменски бизнесмени от ранга на Кърк Крикорян, Алекс Емениджян и Роберт Ардзивян. Но е факт, че запознанството между фамилия Кенеди и видни представители на арменците става не в тази щат, а в Масачузетс.
Патриархът на голямото и станало известно семейството Джозеф Патрик Кенеди е роден в Бостън, щата Масачузетс. Именно там се появяват първите арменски общности, църкви и училища. Като бизнесмен той добре познава едно от влиятелните арменски семейства там – това на Мъгарян (бивши Мъгърдичян). И до днес членовете му се нареждат сред най-преуспяващите бизнес-фамилии в САЩ. Мъгарянови и лидерите на арменските организации застават зад кандидатурата на младия тогава Джон Кенеди, който се бори на изборите за място в Палатата на представителите на щата Масачузетс. Негов близък приятел, който му помага в предизборната му кампания – вече за Сената, е и известният арменски адвокат от Бостън Ричард Ован.
Още тогава – през 1951 г., новоизлюпеният конгресмен става инициатор за приемането на един от първите документи, отнасящи се до Геноцида над арменците. Той е подготвен от група конгресмени начело с Джон Кенеди и е изпратен в международния съд през май същата година. В него се отбелязва: „Документът за геноцида е резултат от нечовешките и варварски действия, извършени в някои страни преди и по време на Втората световна война, когато цели групи от религиозни, расови и национални малцинства бяха заплашени от умишлено унищожение и изтребление. Феноменът геноцид е съществувал през цялата човешка история. Преследването на християни от римляните, погромите над арменци от турците, клането на милиони евреи и поляци от нацистите са ярки примери за престъплението геноцид“.Приемането на този документ с право може да се счита за първия голям успех в международното признаване на факта на Геноцида над арменците. Като сенатор от Масачузетс Джон Кенеди участва в откриването на паметна плоча в Бостън в памет на жертвите от избиването на арменците в пределите на Османската империя (мемориалният комплекс е открит доста по-късно, през 2012 г.).
В този период Демократическата партия на САЩ издига кандидатурата на сенатор Кенеди за поста президент. Предстои му да води тежка битка с основния си опонент – ветерана от Виетнамската война Ричард Никсън. По това време арменското лоби е разделено на две – голямата част от арменската политическа интелигенция поддържа републиканците, а и щатът Калифорния традиционно подкрепя именно представителите на тази политическа сила. Но това не става пречка арменската диаспора да не застане зад младия сенатор от Бостън, който вече е показал на дело, че подкрепя арменската страна и симпатизира на сънародниците ни.
Джон Кенеди печели изборите с малка разлика и така става първия католик, оглавил Съединените щати. Този президентски вот е и последният, на които демократите извоюват победа в щатите на бившата Конфедерация. Забележителен е и фактът, че по време на карибската криза Анастас Микоян води преговорите с президента на САЩ. Посланикът на СССР в Съединените щати Анатолий Добринин в монографията си „Чисто поверително“ разказва, че Микоян и Кенеди бързо намират общ език. Видният съветски политик също отбелязва в мемоарите си, че има лични приятелски отношения с Джон и Робърт Кенеди. В тази връзка не е изненадващо, че Анастас Микоян е единственият представител на Съветския съюз, който участва в церемонията по прощаването с президента Кенеди, след убийството му на 22 ноември 1963 г.
За един от най-близките приятели на арменската диаспора се смята и най-малкия син на фамилия Кенеди – Едуард, по-известен като Тед. По време на цялата си кариера той подкрепя арменското лоби на високо равнище. За сенатор на щата Масачузетс той е избран през ноември 1962 г. А през 1974 г. като такъв той подкрепя първата официална резолюция за признаването на Геноцида над арменците, която – забележете!, е приета от Палатата на представителите. При изслушванията сенаторът заявява: „Дойде моментът да признаем факта на Геноцида на арменския народ и да приемем съответна резолюция. Това е наш дълг като развита демократична държава. Разполагаме с всички необходими документи, потвърждаващи факта на тази ужасна трагедия и ние не можем да я пренебрегнем. Днес в страната ни живеят стотици хиляди арменци, те са потомци на жертвите на геноцида и са граждани на САЩ. Тяхната болка е нашата обща болка“.
След земетресението в Спитак през декември 1988 г. сенатор Едуард Кенеди се обръща към много големи американски компании, за да събере средства за пострадалите. В същото време изпраща писмо до министъра на отбраната на САЩ Ричард Чейни, призовавайки го да разреши въздушния транспорт за хуманитарната помощ до Армения. През 1989 г. сенатор Тед Кенеди направи всичко по силите си, за да прокара резолюция за Геноцида чрез Съдебната комисия на Сената. В този период той работи заедно с действащия вицепрезидент Джо Байдън, който също е сенатор и председател на тази комисия. Едуард Кенеди беше един от ключовите инициатори за приемането и поддържането на санкциите на САЩ срещу Азербайджан, известни като поправка 907 към „Закона за подкрепа на свободата“: „Държава, която извърши акт на агресия срещу цял народ и масово етническото прочистване, не заслужава помощ от Съединените щати“, заяви сенатор Кенеди.
Същата година той организира гала прием за президента на Армения в президентската библиотека на Джон Ф. Кенеди. Говорейки на 21 април 1999 г., в своето годишно послание по случай деня на възпоменание на жертвите от Геноцида над арменците на Капитолийския хълм, сенаторът повтори: „Непризнаването на факта на Геноцида означава отваряне на пряк път към нови подобни трагедии. Доказателство за това са кланетата в бивша Югославия. Трябва да признаем и осъдим факта на Геноцида, няма друг път“. А на 24 април 2000 г., при откриването на новата арменска църква в Бостън, политикът подчерта: „Преследването на арменския народ и зверствата, извършени срещу него, никога няма да бъдат забравени. Арменският народ по света трябва да се обедини”.
Приятелят на арменския народ, който активно защитаваше интересите му през цялата си кариера, почина на 26 август 2009 г. на 77-годишна възраст. „Семейство Кенеди винаги е подкрепяло арменската диаспора. Като доста влиятелен сенатор в Конгреса Едуард Кенеди винаги е помагал на арменците да решават проблеми в различни области. Той винаги е подкрепял законопроекти за признаване на Геноцида над арменците и други проарменски инициативи. Арменците на Америка скърбят и изказват съболезнования на всички роднини и приятели“, се казва в съобщението на Арменската асамблея в Америка (ААА). Затова и арменското лоби подкрепи през 2013 г. начинаещия политик Джоузеф (Джо) Кенеди – внук на Робърт Кенеди, който тогава обяви, че мисли за номинацията си в Конгреса. И до днес той е член на Камарата на представителите от щата Масачузетс от Демократическата партия.