Видният полски творец написа през 2015 г. произведение, посветено на Геноцида над арменците
Фестивалът на композиторското изкуство „Класици на съвремеността“, организиран от Държавния симфоничен оркестър на Армения, вече ще носи името на световноизвестния полски композитор Кщищоф Пендерецки. В рамките на събитието ще има концерти, на които ще звучат най-добрите съчинения на съвременни композитори, ще се изявят на една сцена известни арменски оркестри и световни знаменитости. Събитието ще се проведе с подкрепата на Министерството на ккултурата, образованието, науката и спорта.
„Ние сме уверени, че носейки името на легендарния композитор, Фестивалът ще придобие още по-голямо символично значение и международно признание, съхранявайки паметта за топлото отношение на Пендерецки към Армения“, написаха организаторите на музикалното събитие, чието откриване ще бъде на 9 юли в концертната зала „Арам Хачатурян“.
Крупната проява ще започне с изпълнение на произведения на Арво Пярт, Кайя Саариахо и Себастиян Фагерлунд от Държавния филхармоничен оркестър на Армения под диригентството на финския музикант Хану Линту. Следващият концерт от фестивалната програма ще бъде на 16 юли, когато ще бъдат изпълнени произведения на самия Пендерецки, а симфоничният оркестър на страната домакин ще следи диригентската палка на Сергей Съмбатян. Солист ще бъде цигуларката Летиция Морено.
Фестивалът, носещ името на именития полски композитор, ще бъде закрит на 19 юли с концерта „Молитва“. Ще има две премиери на творби на съвременни автори. Ще прозвучат Девета симфония на Валентин Силвестров и Хорови паскалии на Карл Дженкинс. Последното произведение е посветено на паметта на жертвите от 44-дневната война в Арцах. Ще бъде поднесено на публиката и творението на съвременния арменски композитор Тигран Мансурян „Изповядвам с вяра“. То ще бъде изпълнено от баритона Аксел Давеян под съпровода на оркестъра на Армения с диригент Сергей Съмбатян и Националната академична хорова капела на републиката с художествен ръководител и диригент Ованес Чекиджян.
А сега нека да обърнем поглед към Кщищоф Пендерецки, който почина преди две години на 85-годишна възраст в Краков.
Няма да разкрием особена тайна с факта, че у този композитор, който приживе се определяше като най-великия полски творец, тече и арменска кръв. Той гостува на Армения няколко пъти – около четири поне, както твърди съпругата му Елжбета. Още първия път, когато стъпи на арменска земя, той сподели, че има арменски корени по майчина линия и затова изпитва някаква особена привързаност към страната. Връзките на композитора с Армения се засилиха в късните години от живота му благодарение на близкото му сътрудничество с Държавния симфоничен оркестър.
Пендерецки е от хората, които не само са надарени свише, но и късметът ги следва неотменно. Още като млад музикант специалистите го определят като гений. През пълноценния си и дълъг творчески живот този изключителен музикант печели десетки звания и награди, той е почетен доктор на ред университети, както и член на множество академии. Специализираните издания определят родената от него музика като ярка, завладяваща, експресивна, новаторска, а стилът му на композиране като нетревиален, изобретателен и в същото време фундаментален.
Две години преди Пендерецки да напусне този свят, той даде просторно интервю на арменския журналист Марк Григорян, в което сам разказа за своите арменски корени, за това, че е роден в многонационално семейство и за арменската си баба, за която твърди, че са били в близки отношения. Дядо му по майчина линия е бил немец, а в детството си е расъл в градче, където близо 70% от хората са били евреи.
Пендерецки се ражда в малко градче, разположено недалеч от Краков. Дембица се намира в югоизточната част на Полша и наистина е многонационален град с около 50 000 жители.
„Бащата на баба ми е бил арменец, а в дома й всичко бе устроено по арменските традиции, макар тя самата да не говореше арменски. Тя е родена в източна Полша, в град Станиславов“, разказва музикантът на журналиста.
До началото на Втората световна война градът се нарича Станиславов, но след като през септември 1939 г. съветските войски завземат източната част на Полша, той е преименуван на Станислав, а от 1962 г. се нарича Ивано-Франковск. Основан е през далечната 1662 г. и голяма арменска колония живее там от тези времена. Известно е, че първата сграда (дървена) на арменската католическа църква „Непорочното зачатие на Пресвета Дева Мария“ е построена през 1669 г. През XIX век броят на арменците достига десет процента от населението на града.
Композиторът споделя, че добре помни баба си, че тя е била забележителна и много топла, сърдечна, грижовна. Дори на 95 години, преди да почине, „тя изглеждаше прекрасно и беше удивително добра“. През последните години на живота си тя живее в град Забеже, в Силезия. Като дълбоко вярваща католичка Евгения Шилкевич редовно посещава в неделните и празнични дни арменската църква в Краков, за да се помоли и причести.
„Чувствам, че част от мен се намира там, в Армения. Но заедно с това и в Германия, и в града, където живееше моята баба, където се е родил баща ми. Всичко това у мен се е смесило“ – така усеща нещата композиторът.
Пендерецки признава, че като млад е търсил своите корени, за да ги изрази в изкуството си, но по-късно не, създава си свой стил. Това обаче не му пречи при една от визитите си в Армения да поиска партитура на арменската литургия. И макар че не я използва, той написа произведение за Геноцида над арменците, посветено на 100-годишнината от арменската трагедия. Творбата е акапела и в нея се чувства влиянието на арменската музика. Тя бе озаглавена „Трети псалом“ и за първи път прозвуча в изпълнение на хор „Ховер“ през май 2015 г. в залата на Карнеги хол в Ню Йорк, на концерт, организиран специално по повод вековната история на геноцида. В нея има трагичен призив към Бог и молба за помощ.