За късмет или за съжаление – скоро времето ще покаже, мирното споразумение, за което толкова много се говори от повече от година, стана факт. На 8 август във Вашингтон се положиха под него подписите на арменския премиер Никол Пашинян, на азербайджанския президент Илхам Алиев и на американския държавен глава Доналд Тръмп – в качеството му на свидетел и миротворец (за последното пак времето ще покаже). Какво точно е съдържанието на документа продължава да бъде тайна, а и предстои той да се ратифицира.
Част от арменското общество вярва, че този път, по който пое Армения с настоящето правителство, е правилният и е добър за него и страната. Друга, определено по-голяма част, е не само скептично настроена, но и е убедена, че с направената от премиера Пашинян стъпка републиката губи суверенитета си и нищо няма да спечели. Печалбата отива при другите – Азербайджан, САЩ, дори Турция и Израел. Как ще реагират на всичко това другите досегашни съюзници на Ереван – Москва и Техеран, не е още ясно, но със сигурност не са доволни. Засега се отнасят предпазливо към действията на правителството на Пашинян, но вероятно скоро ще се види реакцията им.
Пашинян и сие твърдят, че с подписването на документите във Вашингтон едва ли не Армения ще просперира икономически, ще потекат американски инвестиции, ще разчитат на протекции от страна на Щатите, ще има някаква защита при евентуална опасност от агресия и т.н. Всичко това на този етап е твърде хипотетично, особено ако се вземе предвид, че днес начело на Америка е Тръмп със своята администрация и с образа на миротворец, устремен към Нобеловата награда за мир. Но картината след четири години може да се промени и тогава…
Нека обаче да видим как се възприема „историческата крачка“ от хора, познаващи региона на Южен Кавказ, експерти, имащи по-реален поглед. В случая ви представяме гледната точка на Вахе Давтян – експерт по енергийната сигурност. Според него делегирането на „коридор“ през арменския Сюник към Вашингтон е проект с изключително ниска икономическа ефективност. „Смисълът му не е в логистиката като такава, а в желанието за интегриране на арменската територия в сложна и неефективна структура, ориентирана към надценената роля на Азербайджан в евразийския транзит“, казва той. Създаденият около Азербайджан мит за неговото „възлово“ значение в направленията Русия-Индия и Китай-Европа се възпроизвежда със завидна последователност, но при сравнение с реалните данни става очевидно: вместо да опростява логистиката, Баку внася прекомерна сложност в нея, смята експертът. „Азербайджан не е стратегически мост, а точка на фрагментация“, твърди Давтян.
Вахе Давтян поднася и някои конкретни данни в потвърждение на своето виждане: „През 2024 г. през железопътната мрежа на Азербайджан са преминали само 7,3 милиона тона транзитни товари, което е по-малко от 40% от общия обем на превозите. Маршрутът Север-Юг е особено показателен, като през територията на Азербайджан преминават само 814 000 тона. Това е не повече от 11% от транзитния поток, което показва неговата маргинална роля в тази логистика. Същевременно съществуват географски проверени и търговски жизнеспособни алтернативи. Една от тях е маршрутът Астрахан/Каспийско море – иранското пристанище Анзели – след това през Иран до Бандар Абас или Чабахар. Той осигурява директна връзка без излишни задръствания, намалявайки както разходите за време, така и транспортните разходи с приблизително 25-30%.
Що се отнася до източния коридор – от Китай до Европа през Казахстан, Каспийско море и Баку, той представлява силно фрагментирана логистична верига: промяна на трасето на китайско-казахстанската граница, претоварване в пристанището Актау, морска доставка до Баку, ново претоварване и след това пак промяна на трасето на границата с Турция. Възможно е планираният коридор през Сюник също да бъде изграден с тесен габарит, което частично ще намали транспортните разходи. Като цяло обаче такъв маршрут не е в състояние да се конкурира с по-директни и гъвкави алтернативи, особено на фона на нарастващите транспортни разходи и инфраструктурни несъответствия.
Увеличението на обемите по „Средния коридор“ не бива да е подвеждащо: това е количествено увеличение на фона на предишната незначителна база, а не качествен пробив. От логистична гледна точка Азербайджан не опростява транспорта, а напротив, увеличава неговата уязвимост. По всички обективни критерии Азербайджан губи както като транзитен център между Русия и Индия, така и като връзка по маршрута от Китай към Европа.
Опитите да се принуди Армения да участва в тези неефективни структури – предимно заобикаляйки Русия и Иран, са насочени не към развитие на регионалната логистика, а към нейното геополитическо пренасочване. В тези условия Сюник се превръща не просто в коридор, а във военно-политически лост. С всички произтичащи от това екзистенциални заплахи за Армения“.