Парламентът на Карабах внесе поправки в Конституцията на непризната република, които дават възможност за удължаване на пълномощията на нейното Народно събрание и на президента. Макар че властите в Армения търсят повод да закрият представителството на тази малка и окупирана от Баку страна. На практика бившите лидери на Арцах от есента на 2023 г. фактически не контролират ситуацията в тази територия. А след като жителите ѝ бяха принудени да я напуснат и се наложи президентът на страната да подпише указ за прекратяването на нейното съществуване, държавните служители бяха уволнени. Нямаше какво да ръководят и чии нареждания да изпълняват. Само че висшият ешелон продължи да действа, но вече от Ереван. На 2 септември 2024 г. – деня на провъзгласяването на независимия Карабах, последния му президент Самвел Шахраманян заяви, че подписването на указа за разпускането на му е било принудително. На 13 февруари т.г. президентът на Планински Карабах удължи срока на пълномощията на арцахския парламент, отчитайки извънредната ситуация, в която се оказа малката република.
На извънредна сесия на Народното събрание на Арцах на 15 април депутатите разгледаха въпроса за изменение на Конституцията на републиката, за да се осигури приемственост на функциите на държавните институции, по-специално на държавния глава и Народното събрание. Проектът за поправките бе приет на първо четене, след което бе изпратен във Върховния съд на страната, който изпълнява функциите и като Конституционен съд в правителствената структура на непризнатата република. След като разгледа законодателната инициатива, съдът установи, че тя е в съответствие с Конституцията на Карабах.
От 33 души карабахски парламентаристи в заседанието участваха 30 депутати, които гласуваха единодушно за промените. Според приетите поправки се гарантира приемственост на държавните институции, сиреч на президента и Народното събрание. Според народния представител Метаксе Акопян „проектът позволява да се обезпечи дейността на държавните структури при всяка форс-мажорна ситуация“. Тя заяви, че „измененията не са направени с цел да се даде повече власт на президента, а за да се запазят правомощията и легитимността на Народното събрание и президента на Република Арцах“.
Мандатът на държавния глава на Планински Карабах изтича на 21 май 2025 г. Последните президентски и парламентарни избори се проведоха в страната през пролетта на 2020 г.: първият тур се състоя на 31 март, а вторият (само за президент) – на 15 април. На 1 септември 2023 г. президентът Араик Арутюнян подаде оставка и на 9 септември Народното събрание избра Самвел Шахраманян за президент, който скоро подписа указ за ликвидиране на републиката.
Осигуряването на приемственост на държавните институции на Планински Карабах „въобще не означава, че Самвел Шахраманян трябва да продължи да остава президент“, е мнението на общественика Арамаис Ахабекян. „Според мен единственият правилен вариант би бил да се организират нови избори, дори и онлайн. Съществуват технически решения за това, но няма политическа воля да се върви по този път. След депортацията представителството на Арцах никога не се е отличавало с много политическа воля, така че сега се превърна в мишена на арменските власти. В този случай единственият изход е да се промени Конституцията. Измененията ще ни позволят също така да изберем по-политически активен президент вместо Самвел Шахраманян, който ще защитава максимално правата на народа на Арцах“, отбеляза той.
Бившият омбудсман на Армения Лариса Алахвердян отбеляза на среща с карабахски активисти, че днес е възможно да се говори с международната общност за правата на карабахските арменци само чрез „останалите легитимни власти на Арцах, независимо дали са работили добре или зле“. „Трябва да има концепция за противодействие на заплахата от повторение след 21 май на ситуацията, еквивалентна на 19 септември 2023 г. Този път заплахата няма да дойде от азербайджанска страна, а от арменското правителство – те ще се стремят да затворят представителствата в Арцах след 21 май“, подчерта правозащитникът.