Изминаха 125 години от раждането на един гений (част втора)
Освен тези две жени – първата му съпруга Арпеник и втората Изабела, поетът има и своите младежки залитания.
Тя е по-възрастна от поета с девет години, била е омъжена, опитала се е да не се поддаде на страстта, на тръпката, на онова, което кара сърцето да бие учестено. Но така и не е устоява на неговия чар.
Неотдавна литературоведът и писателят Овик Чархчян изнесе „на светло“ един почти неизвестен епизод от живота на младия Чаренц. В своя биографичен роман за поета той разкри историята на любовта между него и поетесата Арменухи Тигранян. За нея винаги се е говорело, но някак си като за нещо мимолетно. Всъщност далеч не е било така. Самата поетеса в Армения е „забутана в килера“, никога нейни творби не са публикувани в родината й. Първата от общо двете публикувани нейни книги излиза през 1914 г. в Тифлис, а другата – в Бейрут, чак след смъртта й.
Тази любовта история започва на 18 октомври 1919 г. В залата на парламента на първата Република Армения има вечер на новото литературно общество на младата независима страна. В този ден литературоведът Никол Ахбалян, назначен за министър на просветата, чете доклад на тема: „Новият поет: Чаренц“. Повечето от присъстващите чуват за първи път необичайното име, но това не спира въодушевлението на докладчика, който се опитва да убеди слушателите си, че в арменските поетични среди се е появил нов, талантлив творец, заслужаващ внимание. След неговото изказване идва ред на размяната на мисли, които предимно са противоречиви, оценките са неясни. Но в единия ъгъл на залата стои една красива жена, която с интерес слуша оратора. Това е Арменухи Тигранян – сестра на известния композитор Армен Тигранян, съпруга на прокурора и члена на партия „Ташнагцутюн“ Вардгес Ахаронян, снаха на председателя на парламента на независима Армения Аведис Ахаронян.
След години в своите мемоари близката приятелка на Чаренц Карине Котанджян ще признае, че именно тя запознава поета с Арменухи. Още при първата им мимолетна среща елегантната светска дама разпалва въображението на 22-годишния младеж, който се влюбва безпаметно. Като зряла и разсъдителна жена с жизнен опит Арменухи се опитва отначало да заеме ролята на по-голяма грижлива сестра и сподвижница, но завладелите я чувства се оказват по-силни и разумът не успява да угаси искрата. „Може би това нейно двойствено отношение предизвиква разочарование у Чаренц и тревожно усещане на очакване, затова той намира почивка само зад бюрото си, останал насаме с преживяванията и мислите си“, пише Чархчян. Дори някои от стиховете, които пише в този период, планира да ги включи в новата си книга.След като Армения става съветска, Чаренц е назначен за началник на отдела за изкуства към Народния комитет за просвета. И той без да се замисля и колебае настанява бившата жена на „ташнага“ (т.е. вече враг) на работа в държавното учреждение. И Арменухи става секретар на издателския отдел.Има запазени немалко документи и писма, които разкриват дълбоката връзка и голямата любов, която съществува между двамата. Но на тази любов не й е съдено да има щастлив край – тя се оказва не само неподходяща, но и времената са такива, че няма как да има бъдеще. Арменухи напуска Съветска Армения и заминава при съпруга си. Той обаче не я приема, не може да й прости изневярата. Своите последни години красивата дама прекарва в самота и забвение.
„Две години след смъртта на Арменухи на летището в Ереван от самолета слиза солиден мъж на години. Това е Вардгес Ахаронян – редактор на излизащия в диаспората вестник „Хайреник“. Той пристига от Ню Йорк и стъпва на родна земя след почти 40-годишна пауза. В куфара, който носи, наред с другите вещи акуратно са подредени и пожълтели от времето страници. Това са ръкописи на Чаренц, негови неизвестни стихотворения, посветени на Арменухи. Ръкописите Ахаронян предава на Съюза на писателите. Постъпката му наистина е джентълменска, рицарска. Дори при причинената му дълбока болка и нанесеното му оскърбление, особено в онези консервативни години, той успява да направи жест пред великата поезия, големия талант и любовта“, пише още Чархчян. Литературоведът е убеден, че и днес в различни кътчета на света могат да се открият неизвестни досега негови произведения. Твърди, че има свидетелства за съществуването в Грузия на цяла тетрадка с творби на поета, просто някой трябва да отиде там и да се потруди да бъде намерена. Знае се, че ценната вещ се пази от една фамилия, която я предава от поколение на поколение. И това не е необичайно, след като немалка част от живота си Чаренц прекарва извън Армения. Така че поетични шедьоври на големия майстор може да стоят скрити някъде в Баку, или в Санкт Петербург, в Москва или Западна Армения.