Една от улиците в Ереван в административния район Шенгавит ще носи вече името на благодетеля Левон Хайрапетян (1949-2017). Решението бе взето от Съвета на старейшините на арменската столица на 27 юни.
Кой беше този човек и каква следа остави?
Видният бизнесмен е родом от село Ванк в Планински Карабах. Завършва философския факултет на Московския държавен университет и се заема с журналистическа дейност, работи във в. „Комсомолская правда“, сп. „Огоньок“ и в. „Събеседник“. След като решава в началото на 90-те години да започне предприемаческа дейност, постига сериозни успехи, най-вече от продажбата на нефт. Разбира се, спектърът на бизнеса му бе мащабен и приживе се нареждаше сред най-богатите арменци в диаспората.
Голяма част от приходите си Хайрабедян инвестираше в родното си село и в самия Карабах. Сред приоритетните за него каузи бе и признаването на Геноцида над арменците. Но най-много усилия той положи за развитието на Арцах, където реализира впечатляващи с мащабите си проекти. Той финансира възстановяването на храмове и на инфраструктурата в родината си, построи мебелна фабрика в родното си село, финансира изграждането на военно училище в село Ванк. С право може да се твърди, че благодетелят бе най-крупният инвеститор в съвременната история на републиката. През 2000-2002 г. с негови средства бе реконструиран известният манастир от XIII век Канцасар. Той вложи немалко средства в развитието на инфраструктурата в родното си село, където построи съвременен дървообработващ завод, класен ресторант с китайска кухня, зони за отдих и училище. Пое върху себе си разходите по строителството на участъка от магистралата „Север-Юг“, която минава край Канцасарския манастир.
През 2007 г. Левон Хайрапетян финансира строителството на водохранилище на река Хачен в Мардакертски район с капацитет до 2,5 милиона кубически метра вода. Изграждането само на една стена с височина 26 метра, струва на филантропа 7 милиона долара. Около водохранилището се предвиждаше изграждане на туристическа инфраструктура и зона за отдих. „Ние ще можем да решим няколко задачи едновременно – да получим огромни запаси от прясна вода, да произвеждаме електричество, да осигурим работа на жителите на всички близки села и да насърчим туризма“, разказваше тогава за плановете си той пред кореспондент на едно руско издание.
През същата година организира посещение в Армения и Карабах на представители на казаците от Русия, Украйна, Беларус, Приднестровието, Южна Осетия и Абхазия като част от честването на 225-ата годишнина от рождението на генерал-лейтенанта от руската армия и участник във войните с Персия, Турция и Отечествената война от 1812 г. княз Валериан Мадатов.
През 2008 г. стана инициатор и спонсор на безпрецедентна церемония, която остана в историята като „Голямата арцахска сватба“. В тържеството участваха 700 новобрачни двойки, всяка от които получи от бизнесмена 2000 долара и крава. За осъществяването на това крупно начинание фонд „Левон Хайрапетян“ финансира основния ремонт на стълбищата и на пространството, водещи от централния площад „Възраждане“ до централния стадион на Степанакерт. Тогава той сподели, че целта му е да се стимулира демографското развитие на Карабах, защото смята, че населението в републиката трябва да достигне минимум цифрата 300 000 души. И за да подкрепи това свое виждане намери спонсори, които да станат кръстници на младоженците, поемайки ангажимента за раждането на първо дете да бъдат дадени 2000 долара, за второ – 3000, за трето – 5000, за четвърто – 10 000, за шесто и седмо – по 50 000 и 100 000 долара.
Много може да се пише за неговата благотворителна дейност в Карабах. И вероятно щеше да осъществи още ред други свои проекти, ако през 2014 г. не бе нарочен от руските служби, арестуван и изправен пред съда. Без да се спираме детайлно върху този печален епизод, само ще припомним, че сътрудниците на руските спецслужби го задържаха на летище „Домодедово“ при кацането му от Ница с обвинение в разхищение и пране на пари, придобити по престъпен път. На обиск бяха подложени домът му, един от елегантните московски хотели, в който бе съсобственик, наложен бе арест и върху пакета му от акции на „Башнефт“. Опитите на адвокатите му да бъде освободен от ареста се оказаха безуспешни. Малко по-късно следователите заявиха, че Хайрапетян е заподозрян в присвояването на 700 000 долара от майката на бившия сенатор на Башкирия Игор Изместев, с когото бе в бизнес-отношения.
В резултат на влошеното здравословно състояние на арестувания му бе приложена мярката „домашен арест“. През декември 2014 г. арменецът бе опериран, но няколко месеца по-късно делата срещу него продължиха. И макар че той не призна вината си, а адвокатът му заяви пред съда, че делото носи „чисто поръчков характер“, обвинението в кражбата на въпросните 700 000 долара остана и му бе определена присъда от седем години лишаване от свобода в затвор с общ режим. След обжалване тя бе намалена на четири години и бизнесменът бе преместен в затвора в Бутирка. Междувременно здравословното му състояние все повече се влошаваше. Въпреки доказаното онкологично заболяване (рак на пикочния мехур), потвърдените диагнози за тежък диабет и хипертония, прекаран инфаркт, както и ред други болести, той не получи адекватна лекарска помощ. През нощта на 18 октомври 2017 г. Левон Хайрапетян почина.
Съдбата му не бе лека, пътят бе осеян с възходи и падения, но той остави забележителна следа. Днес може да се каже, че му бе спестено да види една нова реалност – загубата на Арцах, за който бизнесменът и благодетелят направи толкова много, влагайки в проектите си не само милиони долари, но и душата и сърцето си.