„Най-упоритият човек, когото познавам! Приятели сме от толкова много години, че не мога да ги изброя, а и не искам. Арменец е. От един квартал сме. Спомените са много. Започват от безасфалтовото време, когато улицата беше празна през лятото, а през зимата летният прах се превръщаше в кал. Ходехме на училище, играехме на воля и бяхме безкрайно щастливи.
Най-хубаво ни беше в едно Клубче на железничаря, намиращо се в една вече несъществуваща дървена двуетажна постройка. Първата жп гара в родното ми градче, от времето на Барон Хирш – построена около 1874 г. Там на долния етаж имаше голямо помещение с една тенис маса – спортно пособие, което беляза живота на моя приятел…
… Той – съседчето, стоеше с часове след училище в тенис залата, помагаше на този, който отговаряше за реда и събираше таксите. Метеше, почистваше, носеше вода. Стана дясната ръка на байчото, в замяна на което, когато нямаше клиенти, му се разрешаваше да играе. Тогава канеше някои от нас, приятелите, да му бъдем партньори. Беше невероятно упорит и безумно влюбен в играта.“
И досега е така. Продължава да е упорит и да е влюбен, отдаден на играта на тениса на маса. Повече от половин век този спорт е неизменна част от живота му. Той е единственият действащ заслужил треньор у нас, дългогодишен ръководител на националните ни отбори по тенис на маса, самият той шампион и създал десетки шампиони у нас през годините. Затова и започнах този материал с един разказ, посветен на треньора Гаро Агопян, озаглавен „Шампионът, създател на шампиони“. Негов автор е проф. д-р Ангел Бакърджиев – специалист по лицево-челюстна хирургия, който продължава да помага на хората. А книжката си с разкази, която ми подари, носи знаковото заглавие „Доброто е до нас!“. Запознанството ми с него и общуването с Гаро го потвърждават. Да, доброто е до нас, стига да го търсим, да го почувстваме и да го връщаме щедро на хората. А пътищата за това са много и различни…
Макар като журналист да бяха слушала за Гаро Агопян, с него се запознах години по-късно, на едно тържество, организирано по повод на награждаването на друг изявен наш спортист – Пюзант Касабян, когото с любов наричаме Пижо. Тогава си разменихме няколко думи, публикувах разговора си с него… Срещнахме се отново през септември 2022 г. вече в града, където живее от десетилетия – град Септември. Поводът бе знаменателен: поставянето на паметна плоча на първия началник-гара Каспар Беширян. Зад организирането на това тържество, намирането на подробности за живота на този изключителен арменец и неговото забележително дело, стоеше постоянството, упоритостта и устрема на Гаро. Разбира се, и безусловната помощ и подкрепа на проф. Бакърджиев, който е не по-малко впечатляваща фигура, родом от Септември, с когото имах честта да се запозная в деня на празника.
И ето че обстоятелствата отново ме срещнаха с тези двама предани приятели, свързани не само от многогодишната си дружба, но и от една важна за тях кауза – да извадят от праха на забвението образа на Каспар Беширян, да възкресят неговото значимо присъствие и роля за развитието на гаровото дело в България и на град Септември. За тези техни неуморни усилия ще имаме тепърва повод да пишем, така че тези редове са само прелюдия към нещо предстоящо.
Гаро Агопян и проф. Бакърджиев решиха предварително да ни въведат в това „предстоящо“ и ни поканиха с композитора Хайгашод Агасян и бизнесмена от Пазарджик Нишан Бъздикян, който ръководи делата и на Църковното настоятелство в своя град, да гостуваме на Септември. Програмата беше стройна, стриктно организирана от нашия любезен домакин и лично за мен – интересна. Посетихме спортната зала, в която треньорът е прекарал голяма част от живота си в подготовката на спортисти, в превръщането на мнозина от тях в шампиони. Лицата им ни гледаха от стените на салона, а надписите показваха постиженията им. В този момент човек трябваше да види Гаро Агопян и погледа му, изпълнен с любов, с грижа, с енергия, с живителна енергия. Виждаше се, че залата и тенис масата го зареждат, че обичта му към спорта е чиста, искрена и всеотдайна. Това мое усещане се потвърди буквално след минути, когато той и Хайго Агасян взеха в ръце по една хилка, застанаха от двете страни на тенис-масата и започнаха да играят. От тях струеше такъв спортен хъс, сякаш наистина се състезаваха – приятелски… А после мястото на Гаро се зае от проф. Бакърджиев, после и от г-н Бъздикян. Всички те са верни почитатели на тениса на маса и досега, когато им се отдаде възможност, явно не пропускат да поиграят.
Гостуването ни в Септември продължи с кратка разходка из обновения център на града, след което поехме към дома на Каспар Беширян. Той отдавна е продаден на някакво семейство, но стои почти непроменен. Портата все още е увенчана с двата лъва, които първият началник на гарата поръчва, когато построява къщата си. Стои и по-малката, в която е живял, преди да се премести със съпругата си Парашкева и дъщерите си в нея. По-късно скромната къщичка започва да приютява работниците, които той наема за градините, които създава и в които отглежда различни зеленчуци и плодни дръвчета. Жалко е, че настоящите собственици не са дали позволение да се постави върху този дом плоча, бележеща кой го е построил и живял в него преди повече от столетие.
също са на стената в залата в град Септември
Последната спирка от гостуването ни бе домът на Гаро Агопян, който ни приюти гостоприемно, за да продължим нашето пътуване назад във времето, когато Барон Хирш започва да строи известната Хиршова железница, а гара Септември – тогава Саранбей, започва да придобива важно значение. Все още България е в пределите на Османската империя и от Цариград изпращат подготвен специалист, който да ръководите делата на жп гарата. Така животът на Каспар Беширян се свързва с България до края на дните му.
Всъщност основният повод за посещението ни в град Септември бе именно това – възкресяването на паметта за личността на арменеца, оставил трайна следа в историята на селището и България, по-специално – в тази на железницата. Проф. Ангел Бакърджиев е положил огромен, бих казала дори колосален труд, за да събере материали, документи и снимки за Каспар Беширян и да ги подреди в книга. Както той самият каза при презентацията, която направи пред нас, това проучване е като една трета дисертационен труд. И съм убедена, че е така, като видях източниците и литературата, която е използвал. Да не говорим за опитите да стигне до още някаква информация от турските или австрийските архиви. Наистина впечатляващо усилие, за да се подготви едно изследване от близо 120 страници, за да „се роди“ отново, за нас, днешните арменци и българи, споменът за човека, не само дал живот на гара Саранбей, но и поминък на много хора, положил усилия и в градинарството, пръв въвел продажбата на плодове и зеленчуци на гарата, докато влакът спира на нея… Така за 45 минути се потопихме в света на Каспар Беширян. „Ние се срещнахме с един много скромен и много работлив човек, дошъл отдалеч, от Анадола, поживял в Истанбул, изградил се като човек и професионалист и изпратен в гара Саранбей, където остава до края на живота си“ – ето така бяхме въведени в миналото, представено обективно и с детайли, доколкото са намерени такива.
Няма да се спирам в подробности върху интересния разказ, който ни поднесе проф. Бакърджиев, защото се надявам, че нашите сънародници ще си купят и прочетат книгата „ПЪРВОПРОХОДЕЦЪТ - Каспар Беширян, първи началник жп гара Саранбей“. Само ще си позволя да кажа, че бъдещото издание заслужава внимание, тъй като името на Каспар Беширян заслужено трябва да се нареди до имената на други двама забележителни арменци от миналото – Ованес Съваджиян и Еранос Ераносян. Той не спасява градове като на тях от опожаряване в годините на османското владичество (става дума за Пазарджик и Каварна), но проправя пътека, която открива широк път за бъдещето на днешния град Септември.
Авторите на книгата проф. Бакърджиев и Гаро Агопян са вложили в своята книга не просто огромен труд в проучване и търсене на факти. Те са инвестирали в нея отдаденост, вяра в необходимостта да я напишат и любов към едно минало, което има значение, има своето отражение днес. И заслужават за това си усилие не просто уважение, но и подкрепа. А от нас зависи да им я дадем, като протегнам ръка, за да може проучването им да види бял свят.
Ако смятате, че имате възможност да помогнете за отпечатването на това изследване, може да го направите, изпращайки дарение на следната сметка: Църковно настоятелство при храм "Сурп Степанос"-Пазарджик; BG94UNCR700001523884189; основание - дарение за книга.
Вартануш ТОПАКБАШЯН