Картината на Леонардо да Винчи „Дамата с хермелина“, която се съхранява в колекцията на музея на князете Чарториски в Краков, често е наричана най-ценното произведение на изкуството в Полша. Това е единствената творба на великия художник, съхранявана в страната. Тя е донесена от княз Адам Йежи Чарториски, който я купува около 1798 г. и я подарява на майка си – княгиня Изабела Чарториски.
Първоначално изследователите на творчеството на гения, и по-конкретно на тази картина, са на мнение, че е изобразена непозната жена, а княгинята, след като получава платното, смята, че това е „Красивата Ферониера“ на да Винчи. Вероятно затова надписът „LA BELLE FERONIERE / LEONARD D'AWINCI“, оцелял до днес, се появява в горния десен ъгъл на платното с правописна грешка в името „da Vinci“: използвана е буквата „W“, а името на автора му е написано без „о“ в края. Предполага се, че по същото време фонът от сиво-гълъбов е променен на черен. С черно са подчертани и някои елементи от роклята на модела. Има предположение, че намесата би могла да бъде на Еожен Дьолакруа.
Въпреки факта, че рентгеновото изследване на картината показ
ва, че произведението е пипано и силно променено, по-специално в оригиналното изображение главата на жената е украсена с прозрачен воал, който е ретуширан с коса, променени са носът и линията на косата, позицията на двата долни пръста на дясната ръка също е прерисувани и те изглеждат по-малко естествени от другите, както и надписът върху платното, за който споменахме, през 1900 г. за първи път в изкуствоведската критика полският арменец Ян Болоз-Антоневич идентифицира картината „Дамата с хермелина“ като портрет на Сесилия Галерани. Тя е известна като любовницата на Людовико Сфорца, наричан Ил Моро, херцог на Милано. Според една версия той лично е познавал великия Леонардо да Винчи.
Преди изследването на професора по история на изкуството в Лвовския университет и пълноправен член на Краковската академия на науките Ян Болоз-Антоневич, изследователите на творчеството на Леонардо пишат: „...от този прославен от поетите портрет не остана нищо повече от няколко спорни копия и сонета на Белинчони. Твърди се, че оригиналният портрет на красивата Сесилия през XVIII век е бил притежание на маркиз Бурсан в Милано“.
Полският учен с арменски корени се опира на сонет от XV век, от който се знае, че Леонардо е нарисувал портрет на Галерани. Автор на поетичната творба е придворният поет Бернардао Белинчони. Ян Болоз-Антоневич стига до този извод, изхождайки и от запазило се писмо на херцогиня Изабелла д’Есте до самата Сисилия от 29 април 1489 г., в което тя моли да й бъде изпратен портретът, за да го сравни с работа на Джовани Белини. „Припомняйки, че Леонардо е нарисувал Вашия портрет, Ви молим да бъдете така любезна и да ни го изпратите, за да можем не само да сравним платната на тези двама художници, но и също да имаме удоволствието отново да лицезрем вашето лице“, се казва в него. В отговор Сисилия пише, че портретът вече не прилича на оригинала, тъй като е рисуван, когато е била много млада и образът й оттогава досега напълно се е променил.
Освен това Ян Болоз-Антоневич открива, че гръцкото име за хермелин – „ gale“ съответства на първите две срички от фамилията Галерани. Хенрик Оченковски по-късно също се опира на хипотезата на Антоневич, като обръща внимание на факта, че хермелинът може да символизира и самия херцог Сфорца, който понякога е наричан „ermellino“ – „хермелин“, тъй като принадлежи към членовете на Ордена на Ермин Фердинанд I от Неапол. По този начин хермелинът в ръцете на дамата уж символизира, че Сесилия държи в ръцете си херцога, владетеля на Милано.
Идентифицирането на образа на Сесилия в известното платно от полския арменец предизвиква фактически революция в изкуствознанието и в изучаването на творчеството на гениалния да Винчи. Благодарение на щателното проучване на Антоневич светът за първи път през 1900 г. получава научна характеристика на една от най-добрите картини на Леонардо.
Трябва да се отбележи, че разпознаването на портрета на Сесилия Галерани не е единственото достижение в изкуствознанието на видния полски учен. През 1904 г. той съдейства за откриването на катедра по арменски език в Лвовския университет. Проучва и посвещава ред свои трудове на архитектурата на полските арменци, пише и за живописците, скулпторите и други творци, които произхождат от средите на арменците в Полша. Хвърля много сили и време за изучаването на древноарменската култура и изкуството на галицките арменци. В един от мащабните си трудове – „Галиция“, посветен на историята и културата в тази част на света, той озаглавява отделен раздел „Арменци“, който е посветен на историята, традициите, обредите и литературата на галицките арменци.
Ян Болоз-Антоневич е международно признат специалист по италианско изкуство от XIV-XVI век, по-специално се занимава с работи на Тициан и Леонардо да Винчи. Съставя каталог на полското изкуство през 1764-1886 г., който по-късно става основа за по-нататъшни изследвания в тази област и е прекрасен справочник по история на полската живопис. Той е един от първите историци на изкуството, които запознават Западна Европа с изкуството на Западна Украйна. Ученият е автор на 135 научни труда и ценни монографии по изкуствознание.