Тази година Музеят за изящни изкуства в Бостън получи 35 гравюри, офорти и други работи на американския художник Мартин Барушиян. Творецът става известен през 50-те-60-те години, но с времето неговата популярност започва да угасва и дори бива позабравен. Интересът към работите му се възобнови едва през 2020 г., така че придобивката на бостънския музей е също важна стъпка към „преоткриването“ му.
Мартин Барушиян (1929-2022) е потомък на спасили се от Геноцида арменци. Твори в най-различни техники – от миниатюрни офорти до платна с маслени бои, а работите му са в стила на сюрреализма и експресионизма, с детайли, характерни за изкуството на романтизма и ренесанса. В произведенията му прозира известна параноя с известен проблясък на надежда, отразяващи атмосферата на атомния ни век.
Музеят в
Бостън купува една от работите на Барушиян още през 1950 г., но новата колекция ще позволи да се проследят експериментите на художника с цветовете, да се видят и негови ескизи, което превръща това място за изящни изкуства в своеобразен център за изследване на неговото творчество.
Мартин Барушиян почина съвсем наскоро, на 25 януари 2022 г. Но за предстоящото придобиване на негови творби от колекцията на музея се разбра още през септември 2021 г., така че художникът успя да види преоткриването на своето творчество преди да завърши земния си път. „Мартин видя в това пълноценно завръщане у дома. Когато е бил момче и ученик, Музеят за изящни изкуства концентрира всичките му мечти и той фантазира, че един ден в него ще има голяма колекция от негови творби. Той дочака да види, че това ще се случи“, каза Майкъл Русо, куратор на Фонда за изкуства „Мартин Барушиян“.
Бъдещият художник и гравьор се ражда през 1929 г. в Челси, щата Масачузетс. Мартин е първото от три деца на арменци, преживели Геноцида и емигрирали в САЩ. Той проявява интерес към изкуството от детските си години и затова родителите му го записват в школата на Музея за изящни изкуства в Бостън (SMFA) при Карл Зерба, Тур Бенгц и Ричард К. Бартлет. На литография се учи в Париж при Гастон Дорфинант и Жан Поанс. Но най-голямо влияние за развитието му оказва времето, прекарано в началото на 50-те години със Стенли Уилям Хейтър в знаменитото му студио за гравиране „Ателие 17“ в Париж. Към дипломите, получени в SFMA, арменецът се сдобива и с диплома за бакалавър на педагогическите науки от университета Тафтса, има и магистърска степен по изкуства в областта на история на изкуството от Бостънския университет.Впрочем Барушиян много бързо стига до успеха след като е открит от забележителния американски гравьор Джон Армс. Това води директно до там, че Библиотеката на Конгреса придобива пълно портфолио от неговите дърворезби, когато даровитият творец е само на 22 години. Първата му самостоятелна изложба е в Childs Gallery в Бостън през 1951 г. По същото време е представен от тогавашната си приятелка Реба Стюард на художествената общност в Провинстаун (Масачузетс), където Мартин намира творческо родство през 50-те години на миналия век. В Провистаун той е представен в галерията на Джули Хелър.
Докато е в „Ателие 17“, арменецът се обучава в техники за ецване с цветен вискозитет, разработени от Хейтър и неговите колеги. До този момент в Париж графичната продукция на Барушиян се изразява предимно в дърворезби и литографии. Но с помощта на дълбокото гравиране той намира графичната среда, който най-добре му позволява да изрази личната си визия и която ще доминира в неговата гравюра за десетилетия напред.
Барушиян продължава да адаптира концепциите за ецване на вискозитета на цвета към собствените си нужди и това му помага да стане един от най-важните майстори в тази работа. За тези негови творби критикът Малкълм Престън пише: „Графките на Барушиян са уникални. Неговите силно гравирани повърхности, които създават смел релеф и силни текстурни зони, заедно с интересната употреба на цвят, са съвременни елементи, които, съчетани с миналото, карат Мартин Барушиан да се откроява като ясно индивидуален графичен художник“. През 1970 г. Музеят за изящни изкуства в Монреал организира голяма изложба от 45 цветни отпечатъка на твореца, като закупува три за своята постоянна колекция.
В течение на години арменецът служи като президент на Обществото на американските художници-графици и като вицепрезидент на американския комитет на Международната асоциация по изкуствата към ООН по въпросите на образованието, науката и културата, сиреч ЮНЕСКО. От началото на 60-те години той ръководи повече от 10 години ателието за графика за професионалисти в Центъра за графично изкуство в Института „Прата“ в Манхатън. През този период Pratt Workshop е новаторско място за обучение и иновации. Там арменецът има възможност да работи с много от водещите абстрактни експресионисти, творящи през този период.
Барушиян става известен със способността си да вплита художествено-исторически влияния с елементи на модернизъм и съвременна чувствителност в гоблен. Работата му често се основава на линиите на сюрреализма и експресионизма, присъстват също елементи на поп и оп-арта, включително аспекти на примитивното, романтичното и ренесансовото изкуство. Той работи в различни среди, от миниатюрни офорти до големи маслени платна. Сред тях има дърворезби, литографии, офорти и гравюри с акватинта и мек грунд, монотипии, гваш и акварел, маслени бои. Той също така е известен със своите технически умения и иновации.
Художникът е неуморен новатор, чиято работа преминава през много периоди с различни стилове и преходи. Но самият Барушиян се определя като биоморфен абстрактен сюрреалист след първия си личен артистичен пробив и зрелия си стил. Кейт Маккуейд, арт критик за The Boston Globe, нарече биоморфния му сюрреалистичен стил на графика „Пабло Пикасо среща Стан Лий“, признавайки смесицата на модерното със съвременното. Освен това, тя изрази виждането си, че художникът твърдо се е придържал към артистичната си визия и „не е бил фен на модата“, „винаги е определял собствения си стил..., въпреки структурата на арт-сцената“.
„Ясно е, че Барушиян посвещава живота си на създаването на изкуство и е бил изцяло въвлечен в ежедневния творчески процес. Ясно е също, че е бил художник с широк кръгозор, чиито влияния и интереси са били многобройни, резултатите му са били колосални, а ентусиазмът му, въображението и художествената му привързаност са били безгранични“ – това е мнението на зам. директора и куратора на галерията за американски изкуство „Адисън“ Сюзан Фиксън.
Арменецът участва в стотици изложби из цял свят, включително има и повече от 50 персонални експозиции. Негови работи се съхраняват в постоянните колекции на много престижни музеи по света – музей „Метрополитен“, Музея за съвременно изкуство и този на изящни изкуства в Бостън, Националната галерия за изкуства и Галерията за американски изкуство „Адисън“. Художникът е носител на няколко награди, сред които са стипендията на Алберт Уитън, премията за печат от националната академия за дизайн и тази, носеща името на Дороти Латроп от клуба за печат в Олбани.