„Сребърен гълъб” за най-добър филм на най-стария фестивал на документалното кино, провеждащ се в Лайпциг, получи арменският режисьор Ованес Ишханян. „Красавицата и адвокатът“ е първата пълнометражна работа на твореца, копродукция на Армения и Франция, разказваща за необичайна съпружеска двойка. Хасмиг е адвокат, хетеросексуална, защитаващата правата на хората с нетрадиционна сексуална ориентация (ЛГБТИ), а съпругът ѝ Гарик е известен като драг артиста Карабина (мъж, който се облича като жена с артистична цел), занимава се със секс-работа и играе в театъра. Във филма режисьорът показва как техният личен и изключително конвенционален живот (сватба, раждане на син, строеж на къща) се пресича с активизма и борбата за правата на ЛГБТИ+ в Армения.
Ишханян продължително време следи живота на своите главни герои и в стилистиката на домашното видео неговата документална камера проследява основни етапи от живота им по почти идиличен начин, докато сегменти от автобиографичното драг шоу на Карабина разказват за трагичния опит да се оцелее в хомофобска реалност.
С този свой първи пълнометражен документален филм Ишханян участва на конкурса в Лайпциг и се завърна оттам с високо признание. „Преди пет години, през 2018 г., когато изглеждаше, че има някакви зачатъци на демокрация и защита на човешките права в Армения, започнах работа за организацията Pink Armenia. Там срещнах Хасмик и Гарик (Карабина). Те също бяха активисти. Ние се ангажирахме със защитата на правата на уязвимите групи. Хасмик и Гарик в един момент започнаха да изграждат връзка и това беше доста неочаквано за всички нас, защото те не отговаряха на нито едно определение за връзка, което имахме в главите си. Тогава смятахме, че има само две системи: хетеронормативна и еднополова“, разказва режисьорът. След време Хасмиг отива в офиса му и му казва, че планират да се оженят с Гарик. Тогава той я пита дали може да снима филм за тях. И така започват да се трупат кадър след кадър. „Още преди сватбата имах някакви материали, когато снимах драг-шоуто на Гарик, но после се заех да запечатвам техния съвместен живот. За мен тогава имаше три варианта за развитието на събитията: първият – те просто да напуснат Армения, вторият – да се разделят, защото помежду им възникнаха конфликти заради това, че Гарик има сексуални отношения с мъже, макар да обича Хасмиг и третият беше те да продължат да живеят заедно в родината си.
Наблюдавах как се развива тяхната история, но не знаех кога ще приключа да снимам. И когато те си купиха земя, за да започнат да си строят дом, разбрах, че краят на филма ще бъде когато къщата им бъде завършена“, споделя Ишханян за пътя по работата си над лентата.
Филмът е изцяло автентичен, като всяка една документална работа, която се придържа към действителността. В него се вижда колко противоречива личност е Гарик, как той се лута между своята ориентация и представата за хетеронормативното семейство, бащинството и т.н. За страна, в която традиционното семейство и ценности са норма, подобен филм е огромно предизвикателство. „Като режисьор аз имах своя хипотеза и наблюдавайки отношенията на своите герои, се опитвах да намеря отговор на своите въпроси. За мен документалния филм е начин за търсене на отговори. Но наблюдавайки Хасмиг и Гарик, осъзнах, че единственият начин, който има значение, е любовта. Няма значение към коя система принадлежите – консервативна, либерална или неолиберална. Ние – постсъветското поколение, сме първото, израснало в независима държава, в която индивидуалната свобода стана част от системата на ценностите. Нашето поколение разчупи всички модели, които идваха от нашите баби, дядовци или родители. Но ние не изградихме нищо ново. Когато влизаме в някакви отношения, не знаем какво да очакваме от тях, просто ги започваме заради развлечението, а после си тръгваме с множество депресии.
Ако една двойка има цел, любовта им става по-силна. Всички мои приятели и хора около мен минаха през това. Направих друг филм преди този, наречен „Хроника на бившите“. Снимах го с моя колежка, жена режисьор. Просто отидохме при нашите бивши и се опитахме да разберем причината, поради която нашето поколение не знае какво да прави с връзките. Когато Хасмик и Карабина се влюбиха, за мен връзката им беше едновременно извън традиционната система и извън ЛГБТ. Беше ми интересно как ще се развият нещата при тях. Гледайки ги, разбрах, че ако една двойка има цел, ако има сътрудничество за постигането на тази цел, любовта им става все по-силна и по-силна“, разсъждава на глас авторът на филма.
Героят му Гарик все така продължава да прави своето драг-шоу, да се бори за правата на хората с различна сексуална идентичност, но е направил избор – да има деца и жена. По този повод Ишханян си припомня следното: „Преди доста време видях книгата на арменския фотограф Назик Арменакян за арменските кросдресъри (хора, които обличат дрехи, нетипични за техния пол, бел. ред.) и транссексуални, и Гарик беше там, той беше на 16 години. И си спомням, че до снимката имаше текст: „Аз съм транс, аз съм секс работник, но съм сигурен, че един ден ще имам деца, ще имам семейство“. Той винаги е искал семейство“.
Когато прочетох за филма „Красавицата и адвоката“, за това какво съдържание носи, за мен бе интересно да науча повече за темата, която се третира в него. Безспорно е, че Армения е доста консервативна и нагласите на повече от 90% от арменците са против ЛГБТ+ обществото. Затова и мнозина от тях не разкриват публично своята ориентация, знаейки за враждебното отношение към техния избор. Но при последното си посещение в републиката (през октомври тази година), съвсем случайно влезнахме с приятели в един бар в центъра на Ереван. Едва ли можете да си представите колко огромна беше изненадата ми, когато още в първите минути осъзнах, че сме попаднали на място, където почти всички бяха млади хора именно с нетрадиционна ориентация. Задържахме се около час за по едно питие. И това ми даде възможност да ги наблюдавам. Видях едни позитивни, освободени, елегантно облечени момичета и момчета, които открито показваха своята различна, нестандартна същност. За мен този „сблъсък“ беше наистина изключително неочакван.
„Има две конкуриращи се системи: ЛГБТ-системата, която наистина не обича да говори за традиционните ценности, и традиционната система, която не уважава ЛГБТ хората. Те винаги се борят помежду си. Струва ми се, че арменското общество има нужда от солидарност. С моя филм, надявам се, доказвам, че диалогът е възможен. Изграждам мост, който свързва тези две системи.
Сега арменското общество е силно поляризирано – не само поради проблемите на ЛГБТ, но и поради политиката - и, разбира се, има субективни и обективни причини за това. За мен, като арменец, живеещ в Армения и обичащ арменците и малцинствата, целта е да стимулирам уважението един към друг и солидарността в обществото“, твърди Ованес Ишханян.
Според режисьора Хасмиг е приела да участва в снимките на филма, защото за нея като адвокат това е част от каузата ѝ – борбата за правата на ЛГБТ-обществото, за съпруга ѝ Гарик активизмът в тази посока също е част от живота му.
Интересен момент във филма е ключовата сцена, когато Гарик завършва ремонта на къщата си, докато слуша музика. Той прави това под звуците на песента на Шарл Азнавур – един вид гей химн от 70-те „Comme ils disent“, но в нейната английска версия – „What makes a man“. В нея се разказва историята на самотен хомосексуален мъж, който живее с майка си, а през нощта участва в драг шоута и се среща с любовници. Ишханян твърди, че изборът не е бил случаен: „Азнавур беше в неговия плейлист, говорихме за това. И когато Гарик строеше къща, той слушаше много музика – както Азнавур, така и Едит Пиаф (има номер, в който пее Едит Пиаф). Но за мен беше важно, че Азнавур беше във филма, защото той е много уважавана фигура в Армения и се бореше за правата на арменците и за правата на малцинствата. Той беше велик човек и артист. В разговорите с арменци той помагаше за изграждането на този мост на взаимно разбирателство чрез своята история и своята песен. Известно е, че той е написал тази своя песен през 70-те години на миналия век, когато ситуацията с правата на малцинствата във Франция не е била много розова и заради нея е атакуван от консерваторите“. На въпрос на журналист защо във филма използва не френския оригинал, а английския вариант, режисьорът отговаря: „Защото в английската версия песента не се нарича „Както казват те“, а „Какво прави човекът (или мъжът)“. Това е директно съобщение и мисля, че английската версия работи по-добре в този случай, дава контекст и го прави наистина мощен“.
Подготви: В. Топакбашян