В края на януари в Центъра за изкуства „Нарегаци“ бяха показани два документални филма – „Кутанйерк“ („Песен на орача“) и „Постфактум. Миналото определя бъдещето“. И двата са свързани с едно от великите лица в арменската история – вартабед Гомидас, като се отнасят до различни страници от неговия живот и творчество. Първият акцентира върху изследването, което видният музиковед и фолклорист прави на една от широко известните арменски народни песни. Вторият пък насочва вниманието към едно разпространено мнение, че докато се обучава в Германия Гомидас защитава дисертация на тема кюрдски народни песни и към доказването, че това всъщност е една фалшификация. Режисьор на първата лента е Гагик Харутюнян, а на „Постфактум…“ той е продуцент и оператор. Творецът споделя, че темата за Вартабеда винаги му е била близка, а неговият живот, творчество и образ са го увличали от студентските му години. Това го е подтикнало да изучава биографията му, неговата дейност, в резултат на което се ражда идеята да снима филм за необичайно обемния му труд, посветен на един от вариантите на „Песен на овчаря“, известна още като „Хоровел“.
„Кутанйерк“ е трудова народна песен или поне така се характеризира във фолклористиката. Подобни творби се появяват сред населението от различните региони на Армения, като в случая става дума за западните й части. На тази песен Гомидас посвещава проучване в 39 страници, което превежда и на френски език, за да се популяризира в Европа. Но има конкретна причина, която насочва режисьора именно към „Песен на овчаря“. Веднъж Гарик Харутюнян отива в Ереванската консерватория, за да търси информация за Крикор Нарегаци. И там един педагог му дава книга с писма и статии на Гомидас, съветвайки го да ги изучи подробно. „Отворих статия, която започва с темата „Лорийският Кутанйерк в стила на село Вартапълур“, която напълно ме завладя. Работата е там, че бях участник в първата Карабахска война, която снимах много с група колеги. След войната започнахме да изследваме темата за производствения потенциал на Армения, тъй като искахме да допринесем за възраждането на нашата родина. И в „Кутанйерк“ изведнъж усетих идеологията, към която се стремяхме в този момент от нашата история, въпреки че Гомидас ни подари тази песен преди век“, разказва режисьорът.
Гагик Харутюнян признава, че за него тази песен е за арменците, които работят върху земята, знаят нейната стойност и осъзнават своя дълг към нея, притежават система от национални ценности и се борят за нейното запазване. Това го привлича в този бисер на народното песенно творчество. В своя 20-минутен филм творецът се опитва да разбере защо точно „Песен на овчаря“ привлича Гомидас, кое го кара да напише цял изследователски трактат на тази тема и да я избере сред стотици други арменски народни песни като образец, превежда я на френски за представяне в международните културни среди.
Въпреки, че френската версия на песента така и не е издадена, самото творчество на музиковеда и композитора става част от мисията на живота му да съхранява и популяризира арменските песни и мелодии, които имат свои собствени характеристики, отличават се със своята оригиналност и не приличат на песенното изкуство на други източни народи. Освен това са запазени архивни документи, които съдържат информация, че Гомидас изпълнява избраната от него „Песен на овчаря“ два пъти във Франция, за което пише френската преса от онова време.
Зад идеята да се снима „Постфактум…“ отново стои Харутюнян, но режисьор е Мовсес Каспарян. Гагик Харутюнян случайно попада на книгата на Манук Мурадян „Усуб Бек“, посветена на лидера на езидите Усуб Бек Темурян, бивш депутат в парламента на Първата република Армения, известен политически, национален и военен деец. Докато я чете, открива информация, че езидът е бил приятел на Гомидас и дори е учил с него. Освен това в нея има и друг факт, който не е потвърден от достоверни източници, но преди няколко години нашумя в обществено-политическите и научните среди. Става дума за това, че уж през годините на обучение в Германия Вартабеда защитава дисертацията си не на арменска тема, а избира кюрдските народни песни като свое изследване. Именно на тези данни, които нямат никаква обосновка и по същество са фалшификация на важни фрагменти от живота и творчеството му, е посветен филмът „Постфактум...“.
Мовсес Каспарян и Гагик Харутюнян решават да разплетат това кълбо от породени въпроси и поемат по следата на информацията в архивите, включвайки в работата над филма както специалисти, занимаващи се с биографията и творчеството на Гомидас, така и изкуствоведи, сътрудници в музеи, архивари от Армения и Германия. И в кинолентата се появяват документи, опровергаващи не само каквото и да било близко познанство на Гомидас с Усуб Бек, но и наличието на „кюрдска тема“ в дисертацията му. Знае се, че той не е бил просто студент, а специалист, който слуша лекции по свой избор и дори сам изнася такива, както и доклади в берлинския университет „Хумболт“.
Във филма изкуствоведът и научният сътрудник в Музея за изкуство и литература „Е. Чаренц“ Марине Мушехян отбелязва, че „съставяйки двутомник върху изследванията на Гомидас, след като проучихме целия му ръкописен архив, ние не открихме в този обем от материали дори ред за кюрдската музика, която той уж е взел като тема на дисертацията си“. В архивите на Берлинския университет подобна информация също не е открита, освен това немски експерти отбелязват, че защитата на дисертационния труд на фолклориста се основава изключително на арменския музикален материал. Да, Гомидас е бил отличен познавач както на родната арменска, така и на кюрдската, арабската, турската народна музика, дори издава брошура с 13 кюрдски народни песни, но не ги използва като научна тема в Берлинския университет.
Експертите, участвали във филма, обясняват неадекватната информация, появила се в обращение, с факта, че първият биограф на Вартабеда – филолога, редактора и общественика Торос Азатян, който живее в Османската империя, допуска умишлена грешка в една от своите статии за него, отбелязвайки неговата „страст“ към кюрдската музика. Според Гагик Харутюнян, след като се завръща от Берлин и пътува до Константинопол през 1910 г., Гомидас е подложен на атаки: упрекван е в национализъм и Азатян, искайки да смекчи ситуацията, се опитва да покаже многонационалността на интересите му чрез статия в пресата.
По време на филма „Постфактум...“, който се снима в продължение на осем месеца, има приведени много неопровержими доказателства за манипулиране на биографичните данни от живота на Гомидас, а експертите, участвали в него, съветват всички, които се захващат с темата за фолклориста, да бъдат внимателни в представянето на всеки факт и да работят с изследователи на живота и делото му, с архивари, така че подобни грешки да не стават повод за спекулации.