Българските лекари от „Пирогов“ след близо два месеца битка успяха да спасят живота на тримата арцахци – Артур, Мъхер и Зори, които бяха доведени от Ереван в началото на октомври в изключително тежко състояние със самолета „Спартан“. Освен от трима свои близки (съпруги и брат), те бяха придружени от 6-членен медицински екип на Военномедицинска академия с ръководител полк. Мария Георгиева. Артур и Мъхер имаха около 65% изгаряния на кожата, а състоянието на Зори беше най-критично – с 85% изгаряне. Алина и Артур имат три деца. Зори, който е само на 34 години, има четири деца. Мъхер също има голямо семейство.
Тежките наранявания бяха получени след взрива в Степанакерт на резервоар с гориво в края на септември. Наши сънародници бяха оперирани неколкократно от екипа на проф. Мая Аргирова, завеждащ Клиниката по изгаряния. В разговор с близките на пострадалите те не спираха да изразяват своята огромна признателност за положените грижи и за изключителния им професионализъм, благодарение на който Артур и Мъхер бяха изписани преди няколко дни и днес се завърнаха в Армения заедно със съпругите си. Състоянието им е стабилно, въпреки че им предстои един доста дълъг период на рехабилиталиция, тъй като изгарянията по телата им трябва да продължават да се лекуват. Двете жени с усмивка и сълзи споделиха какъв огромен шанс са имали да бъдат изпратени в България и тук да срещнат толкова много отзивчиви и добри хора, които да ги подкрепят в толкова тежък момент, да бъдат край тях и да им бъдат опора.
Зори продължава да се лекува в „Пирогов“, но доколкото научихме от брат му Вруйр, той също се чувства по-добре, контактен е, дори вече може да се движи и да се храни. Разказът на Вруйр за случилото се на 25 септември край село Беркадзор, разположено на 6 км от Степанакерт, който чух, бе покъртителен. Без да влизам в подробности как хората са горели като живи факли, без да имат никакъв шанс да се спасят, как брат му с колата си е пропаднал при взрива в частта, където са били резервоарите, измъкнал се е едвам горящ и е тичал близо 300 метра, опитвайки се да си свали пламтящите дрехи. Истинско чудо е, че този мъж, за когото брат му казва, че е много силен и физически, и по дух, участвал в няколко войни, днес е жив. Пак според Вруйр, броят на загиналите в огнения кошмар е много по-голям от този, който се съобщава, тъй като на мястото е имало ужасно много коли. Той не приема за достоверна версията, че е хвърлена цигара, предизвикала взрива. Има свое виждане, което убедена съм, че е и на още мнозина други. Става дума за умишлени действия, като се вземе предвид, че горивото е било заредено в подземните резервоари ден преди това – или от азербайджанците, или от руснаците, и се е давало безплатно, за да могат арцахци да напуснат родината си. Вруйр твърди, че територията на склада и околностите са горели минимум два дена, без никой да има възможност да се доближи там. Едва на третия ден са изпратени спасителни отряди от Баку, за да овладеят положението.
Вартануш Топакбашян