В дните преди християнския празник Цветница Анталия (Турция) стана отново домакин на дипломатическия форум. За четвърти път министри на външните работи и дипломати от близо 140 държави се срещнаха, за да дискутират около водещата тема на срещата – „Завръщане към дипломацията в един фрагментиран свят“. Около 450-те участници обсъждаха както проблемите за установяването на диалог в съвременните условия, така и начините за разрешаване на конфликти в различни региони. Форумът премина от 11 до 13 април в конгресния център NEST на туристическия район Белек под патронажа на турския президент Реджеп Таип Ердоган при изключително засилени полицейски мерки.

На събитието присъства и арменският министър на външните работи Арарат Мирзоян, който проведе разговори с турския си колега Хакан Фидан и с азербайджанския първи дипломат Байрамов. В делегацията бе включен и основният преговарящ от арменска страна за установяването на дипломатически отношения с Турция Рубен Рубинян, който се срещна с турския представител по темата Сердар Кълъч. Двамата обсъдиха въпроси от двустранни дневен ред и развоя на водещите се от близо две години преговори относно отварянето на арменско-турската граница.
В рамките на дипломатическия форум се състоя и панелна дискусия с участието на външните министри на Армения, Азербайджан и Грузия. Последна предлага да играе ролята на посредник относно установяването на мир в региона на Южен Кавказ и за подписването на вече оформеното мирно споразумение между Ереван и Баку.
Коментирайки проведена среща с турския си колега Арарат Мирзоян посочи, че в арменско-турските преговори не става дума за установяване на минимални отношения и взаимна търпимост, а са налице перспективи за доста по-тясно сътрудничество. „Вече има няколко споразумения, които са реализирани. И такива, които все още не са. Например, ние смятаме, че въпросът за използване на въздушното пространство е решен в дадения момент. Освен това съвместно разгледахме състоянието на граничната инфраструктура Маргара-Алиджан“, поясни той в интервю на Civil.net.
Мирзоян напомни още, че на този граничен пост арменската страна е провела работа по модернизацията на инфраструктурата. „Ние извършихме изследвания за състоянието и оценка на ж.п. линията Гюмри-Карс, както и на друга инфраструктура. Имаме решение и буквално преди няколко дни специалисти от различни ведомства се срещнаха в рамките на реставрацията на историческия мост в Ани“, каза той.
Що се отнася до договореността да се открие границата между Армения и Турция за граждани от трети страни и граждани на двете съседни държави, които имат дипломатически паспорти, министърът отбеляза, че тя не е реализирана. „Но това е процес, някои неща се движат бързо, други бавно. Мога да кажа обаче, че има общо разбиране, че диалогът е насочен към пълно нормализиране на отношенията, установяване на дипломатически връзки и отваряне на границата“, уточни Мирзоян.

Според арменския дипломат и двете страни виждат възможност не само за установяване на минимални отношения, но и за много значими междудържавни търговски връзки, възможности за транзит и реализиране на съвместни енергийни проекти. „Трябва също да отбележа, че по някои въпроси от международната политика позициите ни не са толкова далечни, колкото може да изглежда. Напротив, понякога те са много близки по отношение на някои въпроси от дневния ред на близкоизточната политика“, отбеляза той в интервюто си.
Мирзоян допълни, че процесът на уреждане на арменско-азербайджанските отношения е част от арменско-турския, ако не и двустранен дневен ред. „Мога да кажа, че в контекста на арменско-турския диалог турската страна поема определени ограничения върху темповете на изпълнение на договореностите, дължащи се на арменско-азербайджанските отношения. Всъщност нашият подход е различен. Вярваме, че напредъкът в арменско-турското направление ще има положително въздействие върху арменско-азербайджанското урегулиране на взаимоотношенията“, подчерта Мирзоян пред Civil.net.