Късометражният анимационен филм „Падайки в небето“, разказващ за легендарния арменски военен пилот Нелсън Степанян, беше обявен за победител на Московския международен филмов фестивал. Филмовият екип е съставен само от арменци. Негов режисьор е Мариам Егорян, автор сценария е Левон Галстян, а художници са Ашот Шахбазян, Мери Бабуджян и Геворг Аракелян. Филмовият монтаж е дело на Ашот Шахбазян, музиката е написана от композитора Татос Акопян. Ролите в анимацията се озвучават от Арам Караханян, Арман Казарян и Карлен Матинян. Продуценти се явяват Арутюн Арутюнян и Армен Андреасян. „Падайки в небето“ е производство на „5+channel“.
Мариам Егорян е родена през 1995 г. в Ереван. През 2013 г. завършва Ереванския държавен колеж за поп и джаз изкуства. През 2018 г. завършва Ереванския държавен институт за театър и кинематография, където учи при Рубен Григорян. В момента работи едновременно в „Шохакат“ и Канал 5. От 2025 г. е главен режисьор на Канал 5. „Падайки в небето“ е нейният дебютен филм, сниман през 2025 г.
Анимацията разказва за подвизите и героичната смърт на легендарния военен пилот и герой от Великата отечествена война Нелсън Степанян. Той е известен като „Буревестника на Балтийско море“. Летецът е два пъти Герой на Съветския съюз – второто му е връчено посмъртно и се превръща в символ на мъжество и самоотверженост. Филмът представя героичното му поведение на бойното поле, дълбоката му преданост към Родината и за трагичната му, но величава гибел. С помощта на изразителна анимация пред зрителя се разкрива образа на един човек, който се превръща в част не само от националната памет, но и гордост, източник на вдъхновение.
По време на войната Нелсън Степанян извършва 220 бойни полета, участва в битките за Ленинград, Севастопол, Крим и Прибалтика. Загива на 14 декември 1944 г., когато самолетът му е ударен фатално. Въпреки че е ранен и самолетът му е повреден, летецът извършва последното си героично дело – насочва се към германски военен кораб и се врязва в него.
Прославеният летец е роден в град Шуши, в Карабах, през 1913 г. През 1936 г. завършва обединената школа за пилоти и авиотехници в Батайск, а от 1939 г. започва да работи като инструктор в курсове за висша летателна подготовка. Година по-късно получава летателен знак „За 300 000 км“ на Гражданския въздушен флот.
Когато започва Великата отечествена война, Степанян се озовава в щурмовата авиация на Черноморския флот. Воюва на Ил-2. Като пилот на 46-та щурмова ескадрила участва в кървавите битки за Полтава, Одеса, Николаев и Запорожие. До есента на 1942 г. вече е получил първата си Златна звезда и званието Герой на Съветския съюз.
Пилотът-арменец се превръща в страшилище за немците. Когато разбирали, че той лети в небето, в паника съобщавали: „Ахтунг, ахтунг! Нелсън е в небето“. И е имало защо да бъдат разтревожени. Над Ленинград Степанян извършва над 60 бойни полета и заедно с полетната си група унищожава или извежда из строя осем танка, близо 90 машини, над 60 зенитни оръдия и картечници, както и множество други превозни средства.
Бойната оценка на Нелсън Степанян, дадена му от командира на полка му през този период, гласи: „Командирът на полет на 57-ми ЩАП (8-ми БАБ, ВВС на Балтийския флот), младши лейтенант Степанян, до септември 1942 г. е извършил 58 бойни полета, нанасяйки тежки загуби на врага в жива сила и техника. Още от първите си бойни полети той се доказва като смел пилот с отлична техника на пилотиране. След месец боен опит е назначен за командир на полет. След като получава полетната си група, Степанян уверено води своите пилоти в битка, вдъхновявайки ги със своята смелост и храброст“.
На 14 декември 1944 г. Нелсън Степанян и няколко от неговите щурмови самолети излитат, за да бомбардират държаното от нацистите пристанище Лиепая. Те са атакувани от 30 германски изтребителя. Летецът и неговите другари приемат тази неравна битка. Като командир и лидер, той прикрива пилотите си, докато едновременно с това извършва атаки, нацистките изтребители обаче го прицелват.
Снаряд запалва резервоара за гориво на Степанян. Той може да се върне, но безстрашният щурмов пилот, гвардейският подполковник Нелсън Степанян, без колебание насочва горящия си самолет към вражеския военноморски кораб и го унищожава. Това е последната му битка. Целият флот оплаква смъртта на смелия командир на щурмовия полк.