Арменският патриархат в Йерусалим ще строи нова църква на брега на река Йордан. Това ще даде възможност на арменските поклонници, посещаващи Светите земи, да участват в ритуали на това сакрално място и да извършват там обред за кръщение.
Новината бе съобщена от архимандрита на Арменския патриархат в Йерусалим йерей Горюн Бахдасарян. Той разказа, че тази територия неотдавна е била разминирана и на всички християнски общности ще бъдат отделени терени за строителство на храмове там. Сега се води активна работа за търсене на благодетели, за да се издигне духовна обител край реката, която се смята за една от най-важните светини, тъй като там е кръстен самият Спасител. Духовникът смята, че строителството на църквата ще активизира духовния и културен живот на арменската общност в Йерусалим.
Йереят допълни, че неотдавна в Арменския квартал в Светия град заработи музея „Елен и Едуард Мардикян“, който не действаше 10 години. Той бе официално открит на 23 октомври, а за посетители – от 15 ноември. В него е представен целия период на арменско присъствие в тази част на света през различните времена и владичества – римско, византийско, арабско, кръстоносци, мамелюци, османци, британци, йорданско и израелско.
Архимандрит Горюн посочи, че в музея предимно да представени постиженията на Патриаршията и арменците при различните правителства и богатото наследство, което те са създавали по Светата земя. Специален раздел показва указите и възванията, издавани от различните духовни лидери на духовната институция и в които ясно се вижда признаването на правата на Арменската църква върху светини и имоти по тези земи.
Отделно се представя Геноцидът над арменците, където особено внимание се отделя на историята на приюта „Арарадян“. Показана е и историята на първата печатница, открита през 1833 г. от Арменския патриархат в Йерусалим. Могат да се видят първата печатна машина, първата напечаната на нея книга и видовете шрифтове, използвани навремето.
Музеят съдържа и богата колекция керамика, изработена от арменците по Светите земи. Представени са изделия на първите трима керамици – Нъшан Балян, Мъгърдич Каракашян и Давид Ованисян, както и предмети на техните последователи и ученици. „Благодарение на тяхното изкуство керамиката става своеобразната визитна картичка на арменския народ в Йерусалим“, уточнява духовникът. Обръща внимание и върху друг един артефакт – първият паметник, увековечаващ паметта на Неизвестния воин на Светата земя. Става дума за арменска мозайка от шести век с размери 4.4х7.15 метра.
Що се отнася до предстоящите планове, йереят отбелязва, че Арменската патриаршия понастоящем работи активно за превръщането на сградата на училището, намираща се до музея, да се превърне в картинна галерия, където ще бъдат експонирани работи на арменски художници.
В Арменския квартал на Йерусалим живеят около 3000 арменци, техният брой по Светите земи (включвайки и Палестина) днес е около 8-10 000. След като се установяват по тези места, три столетия по-късно – през 638 г. арменците основават своята патриаршия. Говорейки за проблемите на нашите сънародници там с днешна дата, отец Горюн сочи, че те най-вече са свързани със сигурността. Заради арабско-израелския конфликт в Израел често биват извършвани терористични актове, убийства, случват се безредици, които се отразяват негативно върху ежедневието, работата и деловата активност на местната арменска общност. Тъй като това дава отражение върху икономиката на страната като цяло, духовникът споделя, че мнозина сънародници напускат Светите земи и търсят по-сигурно място в други държави по света. До 1948 г., т.е. до войната, по тези места са пребивавали около 25 000 арменци. През 1920 г. в северните части на страната дори бива основано арменско селище, наречено Атлит.