В Лос Анджелес премина премиерата на документалния филм „Чаша на спасението“ (Cup of Salvation) на режисьора Дейсън Уайз. Той разказва за 6000-годишната история на арменското винарство и как то променя света. Лентата поднася на зрителите диалог между основателя и изпълнителния директор на WineWorks (Ереван) Вахе Кьошгерян и дъщеря му Еми. В нея се проследява не само ролята на напитката в идентичността на Армения, но и на Иран. Кинотворбата е четвъртата от серията „Somm“ на режисьора, като се отличава доста от предходните му работи.
Армения се смята за едно от местата, където се ражда преди векове винопроизводството. Според Кьошгерян виното е било неотменна част от арменската култура далеч преди страната да попадне под владичеството на Османската и Руската империи, а по-късно и под управлението на Съветския съюз.
Онези, които са опитвали вкуса на арменското вино, със сигурност познават названията „Карас“, „Катаро“, „Зора“, „Киош“, „Зулал“, „Ошин“. Част от тях се приготвят от сортове, които се отглеждат най-вече в Армения и са стари. „Старите лозя са останали, разказва във филма Еми Кьошгерян. Те остават практически недокоснати в течение на 120 години. Сега ние правим вино със своя идентичност“. Баща ѝ допълва: „Съветският съюз казал: „Момчета, правете бренди, а не вино“. Съветите принудиха лозарите да изоставят своите планински лозя и старите сортове, които са използвали за производство на вино. Новите лозя са засадени в равнините, където селското стопанство може да бъде индустриализирано, с грозде, предпочитано от Съветите за бренди“.
Фамилията решава да възроди старите лозя и се заема да изучава древните сортове грозде, сред които е и Арени – един от най-старите известни винени сортове грозде, който се превръща в нещо като символ на възраждането на винопроизводството в Армения.
По време на снимките на „Чаша на спасението“ през 2020 г. избухва войната между Армения и Азербайджан. Ключовото лозе се намира точно на огневата линия, по време, когато наближава събирането на реколтата. И Кьошгерян трябва да решат дали да рискуват с гроздобера или да стоят далеч от лозето и да загубят реколтата, което би било както икономически, така и културен удар. Накрая, облечени в бронежилетки, те оценяват ситуацията и продължават да работят, за щастие няма жертви. Всичко това се вижда в документалната лента.
Кьошгерян споделя и за плановете си да закупи грозде от Иран: „Беше ми любопитно да узная за сортовете там и как са свързани с по-стари познати сортове грозде“. И така във филма той се отправя на пътешествие към северните части на съседната страна заедно със снимачната група, полутайно търсейки стари лозя с необичайни сортове. В отдалечените хълмове на провинция Керманшах, на около 300 мили западно от Техеран, той открива това, което търси: лъскаво лилаво грозде, което специалистът идентифицира като сорта „Раше“.
Вахе се договаря за закупуването на 22 тона, които поемат към неговото предприятие WineWorks, където той произвежда както червено, така и пенливо розе. Някои от тези бутилки ще се продават законно в Съединените щати под марката Molana, препратка към прякора на Руми – персийския поет и учен от XIII век. На бутилките ще има надпис „Вино от Иран, произведено в Армения“.
„Това е историята на една древна страна с древна винена култура“, казва глас зад кадър в трейлъра, преди Кьошгерян да добави: „За един винопроизводител това е Светият Граал“. Семейството пътува през суровия, белязан от битки пейзаж на Кавказките планини, покрай военни бази и скрити лозя дълбоко в иранската провинция и през цялото това време е налице заплахата от арест.
„Баща ми иска да построи бункер-мазе, а аз го питам: ще ни бъде ли нужен“, говори Еми във филма. „На виното му се налага да се бори. На хората също“, допълва баща ѝ в трейлъра. На кръстопътя между Армения и Иран, това семейство вдъхва живот на постсъветската инфраструктура на своята страна, като бере грозде във военно време и продава виното си по целия свят. Филмът е история за едно семейство, което съживява древното грозде в родината си и това не е просто сърцераздирателно пътуване за изучаване на културата, семената и земята в името на виното. Това е и поглед към произхода на напитката и как тя продължава да оформя тъканта на човешкото съществуване.
Освен Кьошгерян, в документалната творба участват още Дъстин Уилсън, Карол Мередит, Армен Саркисян, Пол Хобс, Борис Каспарян, Армен Хачатурян, Джонатан Алпейри, Стив Матиасон, Мо Момтази, Назим Момтази, Стивън Спъриър, Андрес Розеберг, Лонг Проктър и Сабато Сагария. Филмът включва и разказ на режисьора Уайз и неговата колежка Кристина, музиката е дело на Алекс Мансур. Лената е продуцирана от Wise's, Джаксън Майер и Ерик Ислаелян. Изпълнителен продуцент е Даяна Карпентър.
„Чаша на спасението“ ще има ограничени премиери в кината, започвайки от 6 октомври в САЩ.
А сега да разкажем кой е Вахе Кьошгерян, който е роден в Сирия. Жизненият му път наистина е като за филм. От родната си страна той заминава за Ливан, оттам – в Италия, а после – в Америка. Крайната му спирка обаче се оказва Армения. Макар да расте в арменско семейство, за него Армения някак си се оказва нещо неопределено до момента, в който за първи път стъпва в страната. И никога не пожелава да я напусне. „Не знаех какво представлява, докато не пристигнах в Армения. Да, в мислите ни бяха Арарат, арменската музика, учили сме, чели сме за всичко това, но нямаше истинска връзка с културата и нашата земя. Пристигаш в Армения, излизаш да се разхождаш рано сутрин из Ереван, гледаш към Арарат и се удивляваш“, разказва той за първите си усещания, когато решава да се установи в републиката.
Още като младеж Вахе се интересува от света на виното. Дългогодишният му опит и знания в областта на производството на напитката скоро ще му послужат в родината и той ще се включи във възраждането на винарството в Армения. „Докато бях в Сан Франциско, започнах да внасям италиански и френски вина в Калифорния. След четири години реших да замина за Италия и да се заема там с винопроизводство. Намерих градина, фабрика и започнах да правя вино. В Армения за първи път пристигнах през 1997 г. и веднага се влюбих в нея. Беше буквално като някакъв вирус, който остана в мен. Купих земя, посадих лозя“, разказва Кьошгерян. Установява се в страната с много идеи в главата, заема се с реализирането на разни проекти – един успешен, друг не. Но винаги с безграничен оптимизъм продължава с усилията и основава WineWorks. Годината е 2011-а. „Работата не беше само в трудностите, колкото в риска. Добре помня този ден. С жена ми и нашите 11-месечни близнаци пристигнахме в Италия. Децата още не можеха да ходят. Имахме две кучета, една котка и 10 куфара. Казах на съпругата си, че трябва да забравим за този ден, тъй като беше много тежко. Но подобни моменти се забравят бързо, когато силно вярваш в мечтата си“, споделя още винарят.
Вахе Кьошгерян се заема в Армения със създаването на различни проекти за винопроизводство. Но паралелно с това участва и в ред други: списанието „EVN Report“, Impact Hub, Yerevan Wine Academy. Но пред бизнесмена стои и една друга важна мисия: предстои му да участва в реализирането на ред програми за развитие в качеството му на съветник на президента на Арцах. „От една страна бяха разните организации, които искат да правят инвестиции, дарения, благотворителност, а от друга – хората в разните села и населени места в Арцах, които имаха различни нужди. Моята работа бе да обединя всичко това“, връща лентата назад Вахе.
Говорейки за развитието на своя бизнес, предприемачът разказва, че основава експериментален завод за вино, в който работят професионалисти и където има най-съвременно оборудване, с което се дава тласък на винопроизводството. Ако в началото, през 2009 г. в Армения няма нови винени заводи, то днес те вече са доста. Заводът „Карас“ е разположен в Армавирска област и там се обработват както международни, така и местни сортове грозде: Шардоне, Вионие, Кангун — за бяло, и Малбек, Сира, Мерло, Каберне – за червено вино. Своето производство бизнесменът експортира из цял свят – Северна Америка, Русия, САЩ, Чехия, България, Прибалтика, Германия, Холандия, Канада, Ливан… За ценителите на напитката той създава и своя „Кеш“ от автохронните сортове Воскехат и Хатун. Това е пенливо вино, което се произвежда по традиционния за шампанско метод.
„Много е важно да се знае, че виното притежава внушителен списък с полезни свойства, повишава тонуса, придава бодрост. Бялото например спомага за работата на стомашно-чревния тракт, а червеното предпазва от сърдечни заболявания и пречиства кръвта. Смята се, че човек трябва да пие поне две чаши вино на ден“, препоръчва винопроизводителят.
През 2015 г. заедно с компанията ICARE Кьошгерян основава ереванската винена академия. В нея в рамките на 18-месечен курс учащите се имат възможност да изучат тънкостите на виненото производство, посещават семинари и тренинги, провеждат стаж във винени предприятия не само в Армения, но и в чужбина – Германия, Франция, Италия и Грузия.
Вахе признава, че избира Армения за своя бизнес, не само защото тя за него е историческа родина, но и защото в страната има всички условия за развитие на винопроизводството. „Тук има няколко области, където природата е създала всички благоприятни условия за отглеждане на хубаво грозде. Това са Араратската долина, Вайоц Цор, Тавуш, Мехри и Арцах. Там преобладават и климатът, и слънчевата светлина, и наличието на постоянна вода“, разказва Вахе.
Споменаваме изгубеният вече за арменците Арцах, защото бизнесменът инвестира немалко средства там, засажда и отглежда лозя. Открива предприятие за винопроизводство – „Катаро“. По негова инициатива в страната започва да се провежда фестивал на виното, бе създаден Съюз на лозарите и винарите, чиято задача бе да се подпомага развитието на тази сфера. Дори преди да започне блокадата на страната той планира да се установи в Степанакерт, оставяйки бизнеса в Армения в ръцете на своите дъщеря и син. Само че тази негова идея угасна заради последните събития.
Подготви: В. Топакбашян