мина

Британската компания започна да разработва природните ресурси на Арцах, добива мед и молибден

29 Jul 2025 in
мина

Винаги, когато стане дума за Азербайджан и неговите интереси, човек трябва да се огледа и ще види британска следа. А публична истина е, че британците и Обединеното кралство винаги стоят зад своите интереси. Случаят с Планински Карабах не прави изключение. И агресията на Баку в голяма степен е резултат не от любов към родна земя, а от апетити към природните ресурси на тази земя.

Къде е обаче британското участие? Винаги налице!

Регистрираната във Великобритания компания Anglo Asian Mining, която се занимава с добива на злато, сребро и мед в Азербайджан, започна търговски добив на мед и молибден в находището Кашен в окупирания Арцах. До 2020 г. там оперираше арменската компания Base Metals. Според договора с Азербайджан, публикуван на уебсайта на компанията, Anglo Asian Mining може да получава до 87,75% от печалбата от добива, а останалата част отива за Азербайджан. През 2025 г. се планира добив на 4000 тона мед, през 2026 г. - до 15 000 тона.

Арцах

Британската компания получи правата върху находището още преди началото на блокадата на Лачинския коридор – през юли 2022 г., когато някои от предадените участъци не бяха все още под контрола на Баку по това време. Впрочем, важно е да припомним, че Anglo Asian Mining е регистрирана в Азербайджан пет месеца преди началото на блокадата – на 5 юли 2022 г. Дали е случайност или…? А пет месеца след като Азербайджан прехвърли три нови минни обекта на въпросната минна компания – включително Кашен (наречен „Демирли“), през декември 2022 г. на пътя Горис-Степанакерт се появиха така наречените азербайджански „екологични активисти“. Те блокираха магистралата близо до село Карин-так, настоявайки за достъп до находището Кашен за предполагаем екологичен мониторинг. Дали и това бе спонтанна инициатива или…? Всъщност акцията беше организирана с прякото участие на азербайджанските власти.

Арцах
Мохамед Реза Вазири

Тези събития станаха пролог към пълната блокада на Арцах, която завърши с етническо прочистване през септември 2023 г. И още през втората половина на 2024 г. Anglo Asian получи достъп до Кашен и започна производство в находището, чиято инфраструктура беше създадена от арменска страна през 2010-те години. Основният собственик на компанията е ирано-американският бизнесмен Мохамед Реза Вазири, който е тясно свързан с американския и азербайджанския елит. Сред акционерите на компанията са бившият ръководител на администрацията на Джордж Буш-старши Джон Сунуну и синът му.

Ето още някои детайли: според официалния уебсайт на компанията, през август 1997 г. Anglo Asian получава шест минни района (договорни зони) от азербайджанското правителство. Договорът обаче не е сключен от самата британска компания, регистрирана в Лондон едва през 2004 г., а от американската фирма RV Investment Group Services. И двете структури принадлежат на един и същ собственик – иранецът по произход Мохамед Реза Вазири. Американската компания, между другото, е кръстена на неговите инициали. Регистрирана е през 1996 г. в щата Делауеър – един от най-популярните „данъчни убежища“ в САЩ.

Така, при управлението на Гейдар Алиев американската компания получава следните договорни участъка: Гедабай (историческият арменски Гетабак), Гош, Ордубад (в Нахичеван), Союдлу (арменският Сотк), Гъзълбулаг и Вейнали. Последните три са под контрола на Планински Карабах след Първата карабахска война. Част от находището Сотк се намира в района на Гехаркуник в Армения, останалата част е в историческия Карвачар, който беше контролиран от арменската страна до ноември 2020 г. Територията на Гъзълбулаг обхваща част от района на Мартакерт в Арцах (южно от язовир Сарсанг) и част от района на Аскеран, като основният ресурс тук е находището Дромбон. Вейнали се намира в историческия Ковсакан (Зангелан). Сиреч през 1997 г. азербайджанското правителство предава шест обекта на британската минна компания, три от които – Сотк, Гъзълбулаг и Вейнали, са извън неговия контрол по онова време. Е, сега вече, след като Пашинян предаде Арцах на Баку, нещата си отиват на мястото и всичко вече е в ръцете на британската компания. А в нея има преплетени доста интереси – не само английски, на и американски, и азерски.