От момента, когато арменският бизнесмен и благотворител Рубен Варданян бе задържан от бакинските силови органи и отведен в затвора, измина година и половина. За това време спрямо него и скалъпеното дело, което се организира, бяха извършени крупни нарушения. Неколкократно сме ги споменавали. Най-абсурдното е, че не му дава възможност да се срещне и разговаря със своите адвокати, ангажирани от семейството му, за да обезпечи адекватната си защита. През цялото това време на няколко пъти на представители на Международния Червен кръст, които бяха позиционирани в Баку, им бе позволено да посетят арменските затворници, за да се види при какви условия живеят и какво е здравословното им състояние. Сега те ще бъдат лишени и от тази възможност, след като Азербайджан реши да закрие офиса на хуманитарната структура и неговите служители напуснаха страната.
Откакто е в затвора Варданян имаше възможност на редки контакти с близките си по телефона и чрез тях на два или три пъти той отправи публични обръщения, които видяха бял свят. Преди няколко дни се появи отново неговият глас и поредното му послание, което бе разпространено от семейството му след телефонен разговор с него. Ето какво каза този човек (на арменски и руски езици) с изключително силен дух и вяра в доброто и справедливостта, макар в момента да не ги среща, обръщайки се и към Азербайджан, и към своите сънародници, и към близките си:
„Искам да ви кажа няколко думи като Рубен Варданян, какъвто съм аз: като арменец, който говори и мисли на руски. Като светски човек, който е щастливо женен, обича всеки, който се е посветил на самообразование и който живее с вяра в Бога.
Първо искам да благодаря на всички вас, че ме подкрепяте с вашите молитви, мисли, писма и просто че не сте безразлични към това, което се случва тук. Усещам всички тези мисли и желания и те ми дават голяма сила и енергия… В добра форма съм, чувствам се силен, здравето ми е наред и съм в пълен мир със себе си, с духа си силен, както винаги.
Искам да се извиня на моята любима жена, на семейството ми и на всички скъпи за мен хора, на които причиних толкова много болка и притеснение с решението си. Но всеки от нас има свой уникален път и аз съм избрал този път за себе си. Съдбата ни е предопределена от Господ, но ние сме тези, които избираме пътя, по който да поемем. Дори когато отказваме да направим избор, неизбежно някой друг ще го направи вместо нас.
Искам още веднъж да подчертая, че решението ми няма нищо общо с моето лично благополучие или условията ми в ареста, както беше и последния път, когато проведох 20 дни гладна стачка до полунощ на 24 април. Това е протест – срещу самото естество на самия процес, срещу начина, по който се развива този процес.
Знаех в какво се забърквам и бях подготвен – и все още съм подготвен – за още по-лоши условия. Не съм жертва и не искам да ме съжаляват, защото всичко това беше съзнателно решение.
Изискванията ми остават същите. Ако има желание да ме съдите – съдете ме професионално, публично, открито, в съответствие с азербайджанските закони и всички правни процедури, както и всички останали. В присъствието на международни журналисти и наблюдатели, ако все пак сте толкова сигурни в правотата си. Престанете да разделяте изкуствено случая ми. Защо ме посочихте, след като всичките обвинения се основават на твърдението, че съм бил част от организирана престъпна група от 1987 г.?
Не нарушавайте собствените си закони и процедури. Не фалшифицирайте документи, не манипулирайте доказателства и протоколи. Имате всичко – телефона ми и други лични вещи, документите ми, всички те са ви напълно достъпни. Не се подигравайте на съдебната система с този показен процес, игра на фарс и имитация. Ако ще съдите – съдете справедливо.
Искам да кажа на всички мои сънародници, мои любими: не само аз и още 15 души сме изправени пред съда – това са всички арменци по света. И ако не го разбирате, това е голяма трагедия, защото това не е краят на историята, не е краят на конфликта – само още един етап, за съжаление, за всички страни.
Обвиняват ме за всичко, което се случи от 1987 г. насам. Няма проблем – готов съм да понеса най-тежкото наказание за каквото и да е, само и само да донесе мир и стабилност. Но е илюзия да мислим, че след като този процес приключи, ще останете сами, че ще можете да продължите живота си и да се наслаждавате на прости удоволствия, без да мислите за тези проблеми. Предизвикателствата предстоят пред всички ни.
Знаех какво правя, когато се преместих в Арцах. Всеки човек в живота си взема решения за себе си и накрая ще застане сам пред Бог и ще отговаря за своите мисли, думи и действия. Знам, че това е истина. Дори когато някой се жертва за родината си, за семейството си или за определени принципи – това е само негово решение и негова отговорност. И в този смисъл бях напълно наясно с избора си.
Не знам дали ще имам друга възможност да говоря с вас и затова искам да помоля за прошка всички, които някога съм наранил – с думи, действия или невнимание. Моля, простете ми! Никога не съм правил нищо от злоба, завист, гордост или отмъщение. Никога не съм искал да причиня болка на някого.
Отделно искам да кажа нещо за един човек, пред когото за съжаление изпитвам най-голяма мъка и болка. Скъпи Алвард, (това е съпругата на Давид Манукян, с когото Рубен напуска Арцах с кола, бел. ред.), ако не бях в твоята кола, ако не бяхме заедно с твоя съпруг, той сега щеше да е с теб. Моля те, прости ми За мен това е най-тежкото наказание – че заради мен страда друг човек.
Отделно искам да се извиня и на всички деца, които са загубили родината си, че не направих всичко възможно, всичко, което трябваше, за да предотвратя това. Направих толкова, колкото чувствах, че имам моралното право, защото бях с теб. Но аз бях с теб сам, без семейството си. И все пак се радвам, че успях да предотвратя някои неща, които според мен можеха да ни сринат тотално като нация. Успях да спра това и да променя малко хода на историята.
Бях щастлив да бъда с вас, хората на Арцах, в този труден момент – винаги да чувствам вашата любов, топлина, благодарност и доверие. Гордея се с вас – истински, земни и скъпи хора, и всички ви обичам искрено.
Аз съм много щастлив човек. Бог ми даде прекрасно семейство и приятели. Успях да реализирам безброй проекти с уникални партньори. Видях толкова много от света. Но едни от най-хубавите дни в живота ми бяха онези, когато въпреки всички трудности – блокадата, несигурността за бъдещето, трудните условия, заедно възстановихме манастира Акобаванк, заедно разчупихме хляб и танцувахме нашите танци.
Щастлив съм, че заедно с много приятели и партньори успяхме да реализираме десетки проекти в Арцах. Искам специално да благодаря на моя приятел мюсюлманин (няма да го назовавам, за да не му създавам проблеми) за възможността да възстановим заедно джамията в Шуши.
Запомнете: на злото никога не трябва да се отговаря със зло – защото тогава то само расте и укрепва. И след Сумгаит идва Ходжали и този цикъл продължава безкрайно. Този път никога не е бил приемлив за мен, защото той няма бъдеще – това е задънена улица, от която, за съжаление, няма добър изход.
Искам също да благодаря на много азербайджанци, които срещнах тук, за това, че остават верни на основните човешки ценности, въпреки че ме възприемат като враг и имат своите оплаквания и недоверие. Въпреки това, което може да чувстват, много от тях са показали своята човечност към мен. А за тези, които не го направиха – искрено ги съжалявам и им прощавам, както прощавам и на арменците, които се държат по същия начин с мен и семейството ми в Армения.
Оптимист съм и вярвам, че въпреки всичко ще преодолеем всички предизвикателства и трудности пред нас. Отново ще живеем в родината си, в мир със съседа си, уважавайки се един друг и преодолявайки взаимната омраза и недоволство, натрупани през годините – точно както някои други нации успяха да направят.
Но ако наистина искаме това, имаме нужда от истински, стабилен, дългосрочен мир – не само на лист хартия, а мир, който е устойчив и се спазва от всички хора ежедневно. Трябва да разберем, че никой не ни е длъжен. Трайни споразумения могат да се постигнат само от силните, с държава, която има почтен и достоен елит. Истинските елити не се определят от богатство, връзки, власт или дори интелект, а от разбирането, че тези, на които е дадено повече в живота, държат на по-висок стандарт. Истинските елити поставят своя дълг към обществото и отговорността за бъдещето на нацията над всички лични интереси и желания.
И накрая, в памет на всички паднали и пострадали в този ужасен конфликт – аз дълбоко вярвам, че някои неща са по-важни от живота на един човек. Това са вярата в доброто, в светлината, в любовта, в ценностите, в светините – духовните основи, които отличават хората от машините. Без тях светът отново ще потъне в хаос или ще загине в наводнение или други бедствия. Човек не трябва да става роб на златния телец... Всичко това вече се е случвало в човешката история. Нека не допускаме това да се повтори и да направим всичко по силите си, за да го предотвратим, защото вярата в ценностите е в основата на нашето бъдеще.
Ето защо, в името на запазването на тези основни ценности, аз съм готов да отида до самия край, в мир със себе си, абсолютно щастлив. Защото щастието започва и свършва във вас, когато сте в мир със себе си. Можете да бъдете щастливи в луксозен дворец и можете да бъдете щастливи в най-лошата затворническа килия – ако сте в мир със себе си.
Радвам се, че мога да служа на моя народ и на принципите, които смятам за по-важни не само за нашата нация, но и за цялото човечество.
... Тук разбрах, че никога не трябва да се поддавате на отчаянието или безразличието и разбрах защо това е най-ужасният от седемте гряха. Мислех, че е гордост или завист. Но отчаянието означава, че божествената искра във вас е угаснала, че сте спрели да вярвате в каквото и да било, че просто сте вдигнали ръце и сте се отказали. Никога – призовавам ви… Бих искал никога да не губим вяра във всичко и никога да не се предаваме на отчаянието. Моля ви! Това е основата на нашето бъдеще и затова ви обичам всички и дълбоко ценя шанса, който ми беше даден. Ще направя всичко по силите си и ще продължа да го правя.
Обичам ви всички. Сигурен съм, че всичко ще бъде наред. Винаги съм бил, съм и ще бъда с вас. Аз съм човек, който иска да живее, който иска да обича и който иска да продължи работата си. Но вярвам, че това, което правя, е правилното, защото е единственият начин да ви събудя от безразличието, в което се намирате.
Всичко ще е наред! Благодарен съм ви, че ми дадохте радостта да бъда арменец и да обичам родината си”.
В арменската история такава, каквато я познаваме, сме имали не един или два случая, които остават във вечната памет на народа ни. Поводите са били различни, но винаги свързани със съдбините на арменеца, дори когато е изгубил родината си, но не и вярата си. Помним думите на пълководеца Вартан Мамигонян, който се обръща към войската преди Аварайрската битка. Помним писмата на Хримян хайриг, страдащ от огромната болка на нашия народ в годините на Геноцида. Помним думите на нашия герой Карекин Нъждех към младите арменци, към народа ни в едни от най-тежките мигове, когато се решава съдбата на Армения. Може още да се изброяват светли имена, които ще останат в народната памет с техния патриотизъм и героизъм.
Нямам намерение да сравнявам Рубен Варданян с изброените колоси в нашата история. Не го познавам лично, виждала съм го само отдалеч, но от години следя проектите и действията му и съм сигурна, че и той не би искал да бъде поставян до тези велики фигури. И все пак, това негово много лично, много силно преживяно и съкровено обръщение, мисля че ще остане също трайно в съзнанието на арменците, които се родеят с корените си и са горди, че имат правото и привилегията да се наричат арменци.
Варти Топакбашян