Това е историята на един необикновен човек, живял сред необичайни обстоятелства. Той се ражда в края на ХIХ век (през 1896 г.) в Планински Карабах, а развитието му в професионално отношение прилича на човека-оркестър, който има много качества и знае как да ги приложи. И макар че ще стане дума за кино, този човек е не само режисьор, или само сценарист, защото докато се образова, получава забележителен пакет от знания. През 1919 г. завършва търговско училище в Ташкент, после продължава с право в Ашхабат. Но има и продължение: Оханян е и юрист, и изобретател, и доктор на медицинските науки. Владее всички тези професии, но всъщност по-нататъшната му съдба и кариера се развиват твърде екзотично.
Ректорът на Всеруския държавен институт по кинематография (ВГИК) Владимир Малишев пише, че през 1921 г. арменецът неочаквано получава тайнствената длъжност на почетен консул на Персия в Сибир. Три години по-късно се озовава в Калкута (Индия), където става основател на (забележете!) първата индийска школа по актьорско майсторство и кинематография – "Motion Picture". Годината е 1924-а. Сред неговите първи випускници се нарежда впоследствие звездата на индийското кино – Радж Капур. А през 1935 г. се установява трайно в Персия (Иран).
Помежду всичко това е налице още едно биографично салто. През 1925 г. Оханян е назначен за посланик на Персия в Москва. Той встъпва в длъжност и в същото време започва да учи във ВГИК (през 20-те години на миналия век учебното заведение се нарича Държавен кинотехникум). Филмовата школа в Москва отваря врати през 20-те години и това е уникално време, когато по коридорите се разхождат живи филмови легенди. Там например може да се срещне Александър Хохлов, звездата на нямото кино Лев Кулешов, а Всеволод Пудовкин и Абрам Рум започват да набрат ученици за първата си режисьорска работилница. Биографите на бъдещия кинематогаф твърдят, че именно в "хранителната среда" на киноинститута у него се заражда идеята за създаване на кинематографично учебно заведение в Персия.
След като завършва филмовото училище през 1928 г., става член на Асоциацията на революционните кинематографисти (AРРK), а през 1928-1929 г. е пионер в създаването на игрални филми в Туркменистан, т.е. известно време работи в полза на туркменската кинематография. По това време Оханян пише сценария и става режисьор на първия туркменски филм "Гул и-Италмас", заснет през 1929 г. в Ашхабад.
Тази година през октомври ще се навършат 92 години от излизането на първия в историята на Иран пълнометражен ням игрален филм, сниман под режисурата на арменеца през 1930 г. – "Аби и Раби".
Животът на режисьора е забележителен сам по себе си и би могъл да бъде основа за приключенски роман. "Човек с изключителна съдба и невероятни постижения", казват съвременниците за него. Авторът на книгата "Арменското кино и ВГИК" Владимир Малишев искрено се възхищава на многостранните таланти на Оханян и нарича етапите от неговата биография "удивителни".
Когато след толкова пътувания и обучение през 1930 г. се установява в Техеран, той успява да осъществи идеята си да създаде киношкола. Нарича я Художествена школа по кинематография. Други източници сочат, че наименованието, което дава, е Център за образование на киноактьори. Но както и да именува своето "училище", Вл. Малишев отбелязва, че главният акцент в него е насочен към актьорската игра в киното и към усвояването на кинотехниката.
С изучаване на наследството на Оханян се заема и американската изследователка Емили Джейн О’Дел. В своята книга "Ирано-руските кинематографични стълкновения", която излиза през 2012 г. в Лондон под реакцията на Стефани Кронин, тя уточнява, че в киношколата на арменеца студентите биват обучавани "в западни танци и музика, което е смела стъпка за религиозното персийско общество".
За първия си курс Оханян подбира 16 студенти, но с времето техния брой се увеличава и стига до триста. А първата студентска група излиза през 1931 г. и тогава в кино "Маяк" в Техеран тържествено преминава премиерата на филма "Аби и Раби", поставен от Оханян и неговите ученици. Това е няма ситуационна комедия (ситком) за приключенията на двама приятели- единият висок, другият нисък. Режисьорът избира успешен сюжет за дружбата между двама противоположни герои, тъй като иранската общественост възприема положително популярните тогава филми с участието на датския комичен дует Карл Шьонстрьом и Харалд Мадсен "Оле и Аксел". Актьорите в него също са наричани "Дългият и късият".
Публиката в Иран възторжено посреща филма на Оханян, в който една от ролите изпълнява самият режисьор. За жалост днес няма как да се види тази лента, тъй като две години след като излиза на екран, в кино "Маяк" става голям пожар и тя изгаря. До средата на 60-те години на ХХ век 35 мм филми се произвеждат на нитрооснова (т.нар. "целулоидно фолио"). Тези филмови ленти са силно запалими и следователно изключително пожароопасни.
През 1932 г. майсторът получава статут на доктор по кинематография, а през 1933 г. снима друга своя комедия – "Хаджи-ага, киноактьор". Тази работи повдигна въпроса за призванието в човешкия живот. Според сюжета младите хора искат да работят в киното и се движат към мечтите си. Филмът обаче не получава признание. Оханян отново снима нямо кино, но докато лентата му излезе на екран, звукът вече навлиза в киното, така че персийската публика, както итаз и на целия свят, вече предпочита по-новото.
През целия си живот Оханян се занимава с творчество в най-широкия смисъл на думата – обича литературата, театъра. Майсторът не зацикля само върху едно нещо, той е човекът-оркестър и дава живот на много ярки проекти. Най-неочакваното е например откриването на първото иранско полицейско училище – това го прави Оханян. Медицината и изобретателството са още две страни от неговата многостранна личност.
След провала на втория му филм, Оханян не успява да намери подкрепа, за да продължи дейността си по-нататък и решава да преориентира кариерата си в научната сфера, установява се в Калкута. За жалост не успява да се задържи дълго и там, така че се връща в Иран. Животът на тази удивителен човек завършва твърде трагично. През 1960 г. Ованес Оханян е намерен убит в своя кабинет в Техеран. Някои източници сочат, че е починал от сърдечен удар. След него в историята остават филмите му, които режисира, сценариите, които пише, актьорските му изяви, продуцентската му дейност, театралните му постановки. Но не е само това. Талантливият арменец оставя в наследство и 64 литературни произведения и книги. Ще споменем само няколко от тях: театралната драма "Любов под крилото на дявола" (публикувана през 1917 г. в Ашхабад), "Съкровищницата на Тимур Ланг" (Техеран, 1932 г.), драмата "Държавен преврат" (из живота на Шах Реза, творбата е приета лично от Негово Императорско Величество през 1932 г.), "Долината на мечтите" (иранска легенда, публикувана в Париж през 1939 г.), "Пламтящото огнище" (посветено на Рабиндранат Тагор и публикувано в Бомбай през 1941 г.). Създава и ред други творби за индийския живот: "Скитащият професор", "Печатът на крал Ашок", "Индийският принц", "Изумруденият бог", "Красивата Луси", "Белият конник" и други.
Има и ред патенти и изобретения като специалния парашут за десант (1941), автоматичен апарат за управление на огъня (Калкута, 1953 г.), хеликоптер за повдигане на 500 пътника и такъв за повдигане на 1000 пътници (1955 г.). И още един акцент, допълващ забележителната фигура на Оханян – говори свободно седем езика.