За първи път филм от Армения успя да се нареди сред включените в краткия списък на претендентите за „Оскар“ в категорията „Най-добър чуждестранен игрален филм“. В номинацията попаднаха 15 кинотворби.
Впрочем този успех на арменската страна бе очакван, след като този път кампанията по презентирането на лентата бе поверена на компания, която има доказан имидж и сериозни успехи в сферата. Тазгодишното предложение на Армения стана игралния филм „Американец“ на режисьора Майкъл Гурджян.
Както вече писахме преди време, филмът разказва историята на младия арменец Чарли, който преживява като по чудо Геноцида през 1915 г. и успява да стигне до САЩ. След време обаче решава да се върне към корените си и отпътува за Армения, където съдбата не му поднася особена радост и той попада в затвора. Разказът започва от 1947 г., когато героят се сблъсква със суровата действителност на съветския комунизъм. Главната роля се изпълнява от самия режисьор.
В работата над „Америкаци“ участват неколцина известни арменци. Лидерът на рок-групата „Систем оф а даун“ Серж Танкян е изпълнителен продуцент на филма. В творбата се снима и звездата от испанския сериал "Хартиена къща" Ховик Кеучкерян. Партнират му още актьорите Михаил Трухин, Нели Уварова (Русия), Жан-Пиер Нишанян (САЩ). Продуценти са Арман Нишанян, Сол Трион, Патрик Малхасян и Ани Восканян. А зад реализацията на филма стои продуцентската компания People Of Ar Productions. „Филмът можеше да се окаже арменски само ако над него работеха арменци, които интуитивно разбират всичко, за което се говори в него“, отбелязва Майкъл Гюрджян. Подчертава още, че този негов подход до известна степен е свързан с идеята за репатрацията, която лежи в основата на кинотворбата: да бъдат събрани сънародници от различни краища на света на една снимачна площадка означава да им се даде шанс, поне като част от работата им, да се върнат в историческата си родина.
„Посветих този филм на моя дядо Манук Гюрджян: той оцеля след Геноцида над арменците. През 1915 г. турците го търсят, за да го убият, но негови съседи турци го скриват в сандък, а товарен кораб го отвежда в САЩ. Цялото му семейство загина, само той остава жив. Така се озоваваме в Америка”, разказва Гюрджян.
Филмът е частично заснет в Армения, преимуществено в Гюмри и региона, но процесът се оказва труден. Седмица след началото на снимките са въведени ограничения поради пандемията от коронавирус и всичко трябва да се отложи за около 2 месеца. Режисьорът е на мнение, че да се работи в Армения е по-лесно, защото има по-малко бюрократични забавяния и по-голяма свобода за филмовите екипи. Например, за една от сцените е било необходимо да се заснеме коза, което е направено без никакви проблеми, докато в САЩ за това се изисква специален лиценз. Така че Гюрджян съветва младите режисьори да отиват по-често в Армения, за да обменят опит и да снимат там. „Армения е вдъхновяващо място за снимане: вярно е, че тук например няма добър кран, но ако искате, можете да постигнете добър резултат“, твърди режисьорът.
В „Американец“ става дума за силата на духа на човек, който е способен да не изгуби мечтата си и в най-ужасните ситуации, да я следва, да се надява, че един ден светлината на прозореца ще светне и да вярва, че този, който върви, ще преодолее пътя. В един кадър, когато става земетресение и всичко наоколо се тресе, щъркелово яйце пада от гнездото си близо до стените на затвора и първото нещо, което Чарли прави, е да се втурне да спаси живота на затворниците в него. Тази алегория, свързана с детската песен на главния герой, носи едно от значенията на филма. „Замисляйки моя филм, разбрах, че се захващам с тема, която е малко рекламирана в киното, особено арменското. Режисьорите често се обръщат към темата за геноцида и продължават да я разглеждат и сега, но репатрирането на арменци – жертви на геноцида и, като следствие, сталинските репресии, практически не е представено в киното. В същото време историята на Чарли е разбираема и близка до хората по цялата планета. По този начин тя е ценна за мен като режисьор, защото става дума за свободата на човек, който не по своя вина се оказва в плен“, обяснява Майкъл Гюрджиян. И добавя: „За мен това стана и възможност да представя извън Армения част от арменската история, арменската култура, националните песни и танци, с които е наситен филмът“.
На въпрос какво означава да си арменец, творецът казва, че все още не е получил отговор за себе си: самоидентификацията е жив и сложен процес, смята той. Гюрджян добавя, че самият той не прилича на арменец и се чувства малко „фалшив“, „преструващ се“ на арменец.
Що се отнася до плановете за бъдещето, твърди, че те са много. Споделя, че може би ще направи филм в Армения, за да покаже, че в страната могат да се създават филми не само за нея. Освен това режисьорът обмисля и за снимането на кинотворба на арменски.
„Случи се безпрецедентно историческо събитие: за първи път арменски филм беше официално включен в краткия списък за „Оскар“, състоящ се от 15 филма, включително филми на Вим Вендерс, Аки Каурисмаки, Джонатан Глейзър и други. Остава една стъпка до това той да бъде номиниран. Но е важно да се разбере: каквото и да се случи, това вече е голяма победа“, написа артистичния директор на международния кинофестивал „Златна кайсия“ Карен Аветисян в социалната мрежа.
Майкъл Гюрджиян е писател, режисьор и актьор от арменски произход. Той е роден и израснал в района на Сан Франциско. Творецът получи награда „Еми“ за ролята си в телевизионния филм „Майката на Дейвид“. Най-известен стана с отличената със Златен глобус поредица „Петимата от нас“. През декември 2022 г. „Американец“ бе определен като „Най-добър чуждестранен филм“ в официалната конкурсна програма на международния кинофестивал в Салерно, Италия.
Трябва да допълним, че тази година има сериозно „арменско“ присъствие на „Оскарите“. В шорт-листа бяха включени и други филми на арменски кинодейци. Каролина Сиракян е режисьор по монтажа на „Вечна памет“, който се оказа в списъка на избраните в категорията „Най-добър документален филм“. Арменските предци на Сиракян по бащина линия се установяват в Чили от Йерусалим през 1910 година.
Както вече писахме, за „Оскар“ претендира и още един филм, в който едно от главните действащи лица е арменец. „Последната ремонтна работилница“ („The Last Repair Shop“) на режисьорите Бен Праудфут и Крис Бауърс влезе в късата листа в категорията „Най-добър късометражен документален филм“. В него се разказва за четирима майстори, които ремонтират и поддържат музикалните инструменти на ученици и студенти в Лос Анджелес. Мениджър на работилницата е Стив Баграмян, който е бил подложен на преследване в Азербайджан през 80-те години на миналия век. За да се спаси от гоненията, той напуска страната и се установява в Калифорния. Тази своя история той разказва във филма.
Всяка година отделните страни имат възможност да представят творби свое производство за наградата на Американската киноакадемия. От 1991 г., т.е. от обявяването на независимостта си, Армения е предлагала 13 пъти свои киноленти, два пъти е била дисквалифицирана заради несъответствие на изискванията.
Периодът на гласуването по номинациите ще бъде от 11 до 16 януари 2024 г., а официалните претенденти за „Оскар“ ще бъдат обявени на 23 януари 2024 г.