От 7 до 14 юли арменската столица отново се превърна в киноарена с много познати имена от света на седмото изкуство и класни филми, някои от които са представяни на престижните кинофестивали в Кан, Берлин, Венеция и други места по света. XXI-ото издание на международния кинофестивал „Златна кайсия“ тази година е посветено на две от най-знаковите арменски имена, чийто 100-годишнини продължават да се отбелязват в различни краища на земното кълбо – легендарният Шарл Азнавур и гениалният Сергей Параджанов. Разбира се, и двамата бяха тясно свързани с киното – първият като артист и певец, вторият – като режисьор и сценарист. А почетен гост на събитието стана холивудската звезда и носител на „Оскар“ Кевин Спейси.
Вярно е, че съобщението за неговото присъствие на киносъбитието не бе посрещнато еднозначно от арменската публика, но за това малко по-нататък. Иначе специалното присъствие на актьор, отличен с две статуетки на Американската киноакадемия, си беше значимо явление. А и поведението на Спейси, който си позволи да се пошегува от сцената при откриването, беше посрещнато с усмивки. Тъй като датата 7 юли за арменците беше празнична – Вартавар, схващайки смисъла на празника, той каза: „Този ден съвпадна с празника на водата. Всички се обливат взаимно, но се радвам, че аз останах сух“.
Официалното откриване на кинофестивала се състоя в концертно-спортния комплекс „Карен Демирджян“ в шикозна атмосфера, както се полага на събитие от подобен ранг. С една разлика – червен килим нямаше! Всъщност имаше, но не такъв, какъвто сме привикнали да виждаме. Организаторите на „Златна кайсия“ този път решиха тази част от церемонията по-нестандартно и за гостите бяха постлани килими, изработени ръчно. За първи път бяха използвани изделия, изтъкани от местни майстори по ескизи на художника Давид Кочунц. Неотдавна той представи авторската си колекция от рисунки „Референтна точка“, вдъхновен от арменския юг и по-конкретно – от Сюник. Така се роди идеята за „обновяване“ на фестивалния килим и нарушаване на традицията.
„Традициите на кинофестивала са се спазвали с десетилетия. И нарушаването им не е лесно решение. Само че създаването на нова традиция придава повече сила“, смята директорът и художествен ръководител на събитието Карен Аветисян. „Килимите са тъкани от майсторки от южните райони на Армения и Арцах. Всеки килим, който виждате, представя културния код на определен регион и наред с това разкрива богатите традиции на арменското килимарство“, обясни пред репортери той. Добави още, че концепцията с килими символизира крехките региони на Арцах, а преминаването на гостите по тези изделия представлява преминаването през тези крехки региони, откъдето, наред с други неща, произхождат традициите на арменското тъкане на килими. В глобален план, както отбеляза Аветисян, подобна концепция е предизвикана, освен от всичко друго, „от традициите на нашето килимарство и наличието на талантливи съвременни художници“. „Може би всяка година ще има свой специфичен килим, както например всяка година сменяме фестивалния плакат и други атрибути. Искаме всеки един килим от всеки следващ фестивал да символизира днешния ден, да бъде в известен смисъл свързан с изискванията на времето, да е в духа на времето”, подчерта той.
По килимения път преминаха именити дейци на изкуството в Армения, политици, гости от чужбина, сред които и американският кинорежисьор, сценарист и продуцент Александър Пейн, който тази година оглави журито на конкурсната програма за игрално кино. Преди началото на фестивала на журналистически въпрос какви са очакванията му, той отбеляза: „Засега е рано да се говори за фестивала, но го очаквам с нетърпение. Познавам творчеството на Параджанов, Рубен Мамулян, Атом Егоян. Особено хубаво е да си в страна с толкова богата култура и особено на филмов фестивал. Щастлив съм да бъда сред журито“.
Фестивалът се откри с последния засега филм на канадския режисьор Атом Егоян – драмата „Седем воала“. Да припомним, че преди доста години, той засне лентата си „Арарат“ в който участва Шарл Азнавур. Като цяло в „Златна кайсия“ са включени над 30 филма в различни жанрове. Конкурсните номинации са три. В международния конкурс са представени девет филма, плод на усилията на над десет държави. 11 са работите, включени в „Регионална панорама“, дело както на творци от региона, така и съвместно съавторство. Номинацията „Костилка” ще покаже 10 късометражни филма на арменски режисьори. Председател на тази част от конкурсната програма е Атом Егоян, който през последните 12 години отсъстваше от кинофестивала.
Състояха се прожекции, посветени на паметта и делото на Шарл Азнавур и Сергей Параджанов. В рамките на фестивала бяха включени и четири филма на тема Арцах: „1489” на Шохакат Варданян, „Черна градина” на Алексис Пазумян, „Случва се, никога не се случва” на Емили Мъкъртичян и „Мой сладък дом” на Сарин Хайрапетян. Фестивалът ще бъде закрит с прожекция на реставрирания арменски филм на режисьорите Нарине Мъкъртичян и Арсен Азатян „Бобо“ („The Boogeyman“), който разказва за последните дни от живота на световноизвестния режисьор Сергей Параджанов. Той включва материали от последната незавършена творба на Параджанов „Изповед“.
В рамките на една седмица ще бъдат показани над 100 филма, включително премиерни от фестивалите в Кан, Берлин и Венеция. Ереванските зрители ще могат да видят работите на Бертран Бонело „Звярът”, на Давид Боарето „Април във Франция”, на Алексис Пазумян „Черна градина”, на Катя Киракосян „Мисак и Мелин Манушян”. На 10 юли, като част от традиционното събитие „Ден на френското кино“, бе показан документалния филм „Дахомей“ на френско-сенегалската актриса и режисьор Мати Диоп, удостоен със „Златна мечка“ на Берлинския филмов фестивал. Международната и регионална програма включва филми на Ноаз Дешай – „Xovtex”, Фараз Фешараки – „Какво сънува снощи, Параджанов?” и на Нафис Фатолахзаде „Хабур”.
Както вече споменахме, журито на надпреварата за игрален филм се оглавява от носителя на две награди „Оскар“ Александър Пейн. Пред журналистите той призна, че отдавна е имал желание да присъства на арменския кинофестивал, но това така и не се е получавало поради изключителната му заетост. „Радвам се, че най-сетне успях да намеря време и да приема поканата“, сподели той. Председател на журито в конкурса „Регионална панорама“ е режисьорът и клипмейкърът Тарсем Сингх.
Говорейки за „Златна кайсия“ холивудската звезда Кевин Спейси отбеляза, че е изключително щастлив да се включи във фестивала: „Мисля, че филмови фестивали като този са много важни, защото обединяват хората, за да разказват истории, позволяват им да се учат един от друг, да се приветстват взаимно, да прекарват времето си заедно. Мисля, че е страхотно да се подкрепя киното чрез фестивали“, каза той пред журналисти. Именитият гост бе отличен за цялостния си принос в кинематографията с главната награда на киносъбитието „Талерът на Параджанов“. Тя му бе връчена след прожекцията на филма на Егоян от кмета на Ереван Тигран Авинян. Преди това видео показа хронологично най-ярките роли и образи, които актьорът е въплътил на екрана през дългата си кариера.
Излизайки на сцената, Спейси благодари за поканата и топлия прием. Той отбеляза, че за него е голяма чест да бъде в Армения заедно с толкова уважавани кинодейци. „За мен е чест, че решихте да ме приемете. Когато гледах откъси от моите филми, първо се замислих за тези, които са ги създали – режисьорите, сценаристите, актьорите, съотборниците. Изразявайки уважение към мен, вие почитате всички, които някога са снимали и създали тези филми и промениха коренно живота ми“, каза актьорът.
Същото отличие – „Параджанов талер“, бе връчено и на арменския режисьор от Канада от ръцете на учредителя на „Златна кайсия“ Харутюн Хачатрян. С приветствия към гостите по време на официалната церемония се обърнаха министърът на културата, науката, образованието и спорта Жанна Андреасян и ереванският градоначалник.
Стартът на фестивала беше даден от тримата му съучредители – Х. Хачатрян, Сусанна Харутюнян и Микаел Стамболцян. Към тях се включи и четвърти кинематографист – Атом Егоян след като документалистът Хачатрян настоя и той да се качи на сцената. Арменската „Златна кайсия“ се реализира с подкрепата на културното министерство и кметството на Ереван.
Накрая нека отново да се върнем към присъствието на Кевин Спейси на „Златна кайсия“. Както вече отбелязахме, новината за неговото гостуване като почетен гост не бе посрещната еднозначно. И причината е повече от очевидна, като се има предвид атаката, на която бе подложен актьорът заради отправените към него различни обвинения за поведението му и за сексуалните му посегателства към мъже. Макар че британският съд да го оправда миналата година, същото направи преди това и съдът в САЩ. Така или иначе обаче, кариерата на 65-годишният талантлив творец, известен с ролите си във филми като „Седем“, „Американски прелести“, „21“, „Обичайните заподозрени“, както и в сериала „Къща от карти“, претърпя сериозен трус. Да припомним, че през 1995 г. Спейси спечели „Оскар“ за най-добра мъжка поддържаща роля, а пет години по-късно – и за най-добър главен актьор.
Именно тази печална слава на Спейси стана повод за разнородните реакции в Армения. Това наложи на 3 юли директорът на кинофестивала „Златна кайсия“ Аветисян на пресконференция да подчертае, че визитата на звездата е обусловена от неговия безспорен професионализъм, а не от личностната му характеристика като човек. Каза също, че организаторите на киносъбитието се придържат към този подход по отношение на всички именити гости. „И тази плоскост – човешката, не е предмет на нашето обсъждане“, заяви той с категоричен тон. Каза, че организаторите се отнасят с уважение към различните движения и лица, които са против насилието, определи като неуместни обвиненията, че с поканата на Спейси кинофестивалът поощрява насилието. Аветисян напомни за оправдателните присъди, дадени от съдебните инстанции в Лондон и САЩ. Припомни и факта, че самият Спейси се е разкаял публично, но от етични съображения, а не заради престъпленията, в които бе обвинен. Допълни, че знаменитостта е била посрещната с 6-минутни овации в Оксфордския университет от станалата на крака зала. Подчерта още, че ред известни актьори, включително Шарън Стоун, Шайа Лабьоф и Лиъм Нийсън, написаха отворени писма с искане Спейси да бъде върнат в Холивуд, както и че носителят на „Оскар“ режисьорът Пол Шрейдър обмисля Кевин Спейси да поеме главната роля в новия му автобиографичен филм за Франк Синатра. „Тук ние не се занимаваме със самозаблуди, това е дискурс за широки дискусии и е важно, че ние също не останахме встрани, че Армения не е държава на островната логика, отдалечена от целия свят, където хората не са знаели какво се случва“, каза той.
В същото време Аветисян нарече несправедливи обвиненията към „Златна кайсия“, че иска да се рекламира на всяка цена, включително като прибягва до черен пиар, канейки Спейси. Ако филмовият фестивал се провежда за първи път, тогава подобни обвинения, биха били легитимни, отбеляза артистичният директор, но имайки зад гърба си „пантеон“ от звездни имена, които са посетили събитието в продължение на 20 години, просто артистът е следващ гост в този контекст.
Трябва да отбележим, че в рамките на кинофестивала имаше прожекция на филма „Животът на Дейвид Гейл“ (реж. Алън Паркър, 2003) с участието на Кевин Спейси, където героят му се изправя пред съда. Аветисян отбеляза, че в случая реалният контекст се римува с лентата. Говорейки за решението този филм да бъде показан на „Златна кайсия“, той подчерта: „Имаме право да го направим. Това е художествено решение, а не правно или морално“.
Въпреки всички тези обяснения, все пак проблем възникна по време на престоя на Спейси в Ереван. На 9 юли бе планирана среща с него в Американския университет, но домакините я отказаха в последния момент. И все пак почитателите на актьора се видяха на живо с него, но в Дома на киното.
Наред със споменатите „Оскари“, Спейси е носител и на наградата „Лоренс Оливие“ за най-добра театрална роля. Впрочем кариерата му стартира от театралната сцена, през 1995 г. получава позитивния отзвук на критиката за ролята си на Джон Доу в „Седем“. През последните 40 години се е снимал с такива звездни имена като Брад Пит, Ал Пачино, Ким Бейсингър, Гуинет Полтроу, Джеф Бриджис, Джак Лемън, Анет Бенинг. Работил е с най-добрите британски и американски режисьори, сред които се нареждат Дейвид Финчър, Алън Паркър, Сам Мендес, Едгар Райт, Къртис Хансън, Джон Ласитър, Дънкан Джоунс, Майк Никълс, Браян Сингър и др.
И ако отново се върнем към фестивала, трябва да допълним, че по време на фестивалните дни се провеждат различни прояви, посветени на Параджанов и Азнавур като перформънси, изложби и други.
Тази година постер на кинофестивала стана колажът на Тигран Амалбашян, който си кореспондира с параджановото колажно изкуство. В тази връзка Карен Аведисян поясни, че тъй като е сложно да бъдат съпоставени двамата велики арменски творци, а самият жанр на колажа допуска съпоставяне на сложно съпоставими неща и явления, подобен постер няма как по-добре да отрази случващото се на „Златна кайсия“. „Амалбашян като изкуствовед, работещ в сферата на колажа, в крайна сметка съедини Параджанов и Азнавур – не само в исторически и символичен план, но и визуално“, смята директорът на феста.
За провеждането на „Златна кайсия“ подкрепа е оказана още от посолството на Франция в Армения, от Френския институт, от посолството на Кралство Нидерландия в Армения, както и от Институт Гьоте.