Благодарение на усилията на Нуне Алексанян арменоговорящият читател ще може да се доближи до света и „съзвездието“ на Параджанов. Издателство „Вернатун“ публикува книгата „Сергей Параджанов: Вечно движение“, съставена от нея. Според Алексанян голямо място в подборката е отделено на онези материали, които все още не са публикувани на арменски. Посредством новото издание, такива важни текстове за разбирането на творчеството на Параджанов, като статията му „Вечно движение“, речта на режисьора към младежта на Беларус (1971 г.), интервюто от Париж и някои писма, най-накрая ще станат достъпни на арменски и ще влязат в научно обращение.
В частност, в програмната статия „Вечно движение“ Параджанов дава ключовете за разбиране на своите филмови произведения: „Винаги съм бил пристрастен към живописта и отдавна съм свикнал с факта, че възприемам кадъра като самостоятелно платно за рисуване. Знам, че моята насока лесно се разтваря в живописта и това е може би първата ѝ слабост и първата ѝ сила. В практиката си най-често се обръщам към живописно решение, но не и литературно“.
Не по-малък интерес представляват и интервютата с колеги и съвременници за Параджанов, някои от които са събрани ексклузивно за книгата на Алексанян. Сред нейните събеседници са режисьорите Атом Егоян, Роман Балаян и Серж Аветикян. Те не само говорят за възприятието си за творчеството на Майстора, но и споделят (А. Егоян е разбираемо изключение) невероятни епизоди от живота на твореца, защото той е живял ярко, талантливо и никога не е преставал да бъде режисьор в сивото ежедневие на съветския живот. Размишлявайки върху творческия подход на Параджанов, Александър Атанесян отбелязва: „Той беше творец, който използваше киното, за да изрази своите художествени образи“. Разбира се, не е пренебрегната и темата за духовното родство на режисьора с арменската култура.
Ако първата глава на книгата е посветена на художествената визия на режисьора, а втората включва есета и истории, разказани от съвременници, то в третата са намерили място ключови мемоари и статии от специалисти, както и архивни издания (повечето преведени от Алексанян). Книгата е илюстрирана с редки цветни и черно-бели фотографии. Но дори и без тях читателят няма да скучае: все пак чрез изданието ще продължава да открива дълбокия и скрит свят на гениалния творецо, неговите естетически и творчески принципи, нереализираните му идеи, сюжети и планове. Новото издание ще бъде полезно както за изследователите, така и за всички, които се интересуват от творчеството, киното и изкуството на Параджанов като цяло.