Фондът за развитие и подкрепа на арменоведческите изследвания „Анив“ съвместно с Националния исторически архив на Беларус подготвиха и издадоха монографията „Маджарски: арменският род в историята на Беларус“ (автори Д. В. Лисейчиков, Е. С. Глински). Книгата е посветена на семейната историяна арменските майстори тъкачи баща и син Ян и Леон Маджарски, които създават националния белоруски символ – знаменитите „слуцки колани“.
Над проучването започва да се работи от 2018 г. и в основата му лежат документални материали от беларуски и полски архиви, в които се разглежда историята на рода Маджарски, както и тази на създаването и развитието на фабриката в Слуцк. Трудът е съставен от две части. Първата разглежда историята на арменското присъствие в земите на Великото литовско княжество през XVI-XVIII век. и произхода на рода Маджарянц. Особено внимание се обръща на записките на арменски език. Всички известни такива са прочетени и преведени, което дава много нова ценна информация. През целия си живот Ян Маджарски използва само арменската азбука. Леон, след като усвоява говоримо и писмено полски език, продължава да води записки „за себе си“ с арменската азбука.
Във втората част на книгата са публикувани документи за историята на семейството, открити в архивите на Беларус и Полша – описи на имоти, сертификати, договори, постановления от дворянски събрания, извлечения от регистрационни книги на църкви, лични писма на Ян и Леон Маджарски до представители на дворянския рода Радзивил. Що се отнася до визуалните материали, придружаващи книгата, там са събрани повече от 100 досега неизвестни и малко известни илюстрации, идентифицирани в архивите и музеите на Беларус, Полша, Франция, Италия, Холандия, Литва, Русия, Украйна, Великобритания, както и в частни колекции.
Историята на семейство Маджарски се разглежда в публикуваната монография като ярък пример за беларуско-арменските културни връзки през XVIII век. Трудът ще позволи по новому да се осмисли приносът на Ян и Леон към беларуската култура и ще свърже тясно имената им с една от най-известните ѝ национални ценности. Материалът, събран по време на работата по книгата, отваря и цял набор от изследователски теми за по-нататъшни търсения върху историята на арменското присъствие в беларуските земи и мястото на арменците в историята на Беларус.
Ян Маджарски (починал през 1800 или 1801 г., Слуцк) е майстор на златна бродерия и предприемач, който стои в основата на създаването на манифактура (фабрика) за производство на слуцки колани. Дълго време върху тях е изписано неговото име и марка, а след това синът му продължава тази традиция. По-късно вместо имената на майсторите върху изделията започва да се изписва "изработено в Слуцк".
Ованес Маджарянц се ражда в Истанбул в началото на XVIII век и там получава образование като художник-текстилец. През 50-те години на века се запознава с тъкачите от Несвиж Томаш Чайецки и Ян Годовски, които са изпратени специално, за да изучат тъкаческия занаят в Истанбул. Това довежда до там, че през 1758 г. Михаил Казимир Радзивил „Рибонка“ кани талантливия арменец в Несвиж да оглави местната фабрика. Арменецът сменя не само местожителството си, но и името си на съвсем беларуско – Ян Маджарски. Между партньорите се подписва споразумение, според което майсторът се задължава да произвежда „всякакви материали“ (предимно кунтушови колани) по собствените си скици, а също така се задължава да научи майсторите на Радзивил на тайните на ориенталското тъкачество.
За разлика от украинската работилница на Доминик Мисиорович, където се развиват и съхраняват традициите на истанбулските арменски майстори, Маджарянц отива на смели експерименти в Несвиж. Нарушавайки каноните на източното тъкане на коприна, той използва в орнамента мотиви от западноевропейските стилове барок, рококо, класицизъм, както и елементи от беларуската народна художествена култура. Ян Маджарски започва да произвежда 4-лицеви пояси (всяка лицева страна има два независими дизайна). Такъв пояс може да се носи с четири различни дрехи за различни поводи – тържествени, ежедневни или траурни. Изобщо иновативният му подход за времето си води до появата на впечатляващи изделия, които могат да се носят и от дворяните, и от обикновените хора, разбира се за едните цената и качеството, наред с използваните материали, съществено се различават от поясите, употребявани от простолюдието.
През май 1761 г. Маджарски решава тайно да напуске манифактурата и се опитва да избяга, за да се върне в родината си. Задържан по заповед на Радзивил в Броуди, той обяснява бягството си с копнеж по семейството си. Затова господарят решава да доведе близките му в Несвиж. Така синът на Ян, Леон Маджарски (около 1740–1811), идва в беларуските земи. Именно на него през 1777 г. баща му ще прехвърли позицията си и отговорностите.
Семейството на Ян Маджарски доста бързо и органично се приобщава към дворянското общество на новата си родина. Това се потвърждава от факта, че правнучката на известната тъкачка Елизавета е майка на известния композитор и диригент Станислав Монюшко. Ето защо не е изненадващо, че нейният дядо Леон Маджарски, след като поема управлението на фабриката в Слуцк от баща си, продължава да вплита местните реалии в орнаментите на коланите.
Синът на основателя на Слуцката манифактура още по време на съществуването на Реч посполита е издигнат в благородническо достойнство (1790 г.) и е награден с благородническия герб „Дар“ (1791 г.). Освен това през 1790 г. за патриотичната позиция, изразена от Леон Маджарски в сейма, кралят му отпуска 500 дуката.
До 1790 г. Леон постепенно поема управлението на фабриката от възрастния си баща. Към този момент тя разполага с 28 машини от различен тип и 60 работници. Слуцките колани обаче започват да излизат от мода и обемите на производство бързо намаляват. Така с течение на времето Леон е принуден да затвори вратите на производството някъде между 1792 и 1807 година.
След закриването на фабриката Леон Маджарски остава да живее в Слуцк, в околностите на който притежава имение, дарено му от Радзивил. Женен е два пъти – за представители на дребната слуцка шляхта и е баща на няколко деца. Умира през 1811 г. Много от събитията, свързани с живота му остават неизвестни, макар че някои моменти за първи път са поднесени в новоиздадената монография.