Опасенията за бъдещето на арменската църква „Сурп Ованес Мъгърдич“ („Свети Йоан Кръстител“) в карабахския град Шуши, се превърнаха в реалност. От момента, в който градът премина под контрола на Азербайджан, властите в Арцах и Армения, най-вече омбудсманите, както и ред обществени организации, алармираха, че храмът е изправен пред риска да бъде напълно унищожен. Основания за това имаше и днес фактът е налице – черквата, известна повече с името „Ганач жам“, се "реставрира". В момента тече уж ремонт, целта вероятно е обителта да се превърне в православна църква – една отколешна практика на Азербайджан. Ако не може да се обяви за албанска (т.е. на кавказките албанци, бел. ред.), църквата се преобразява в руска православна и така се демонстрира толерантност към различните религии, след което азербайджанските власти се бият в гърдите с гордото твърдение, че опазват реликвите не само на мюсюлманското, но и на христтиянското вероизповедание.
Вчера Държавната служба за опазване на историческата среда в Република Арцах алармира за съдбата на „Ганач жам“. „Сред паметниците в Шуши църквата „Сурп Ованес Мъгърдич“ представлява особен интерес. Тя получава названието „Ганач жам“ (зелен параклис) заради това, че навремето куполът й е бил зелен. В горната част на църковната камбанария е вписана датата на строителството. Там се чете надпис: „Бабаян, Степанос Ованес. В памет на загиналия брат, 1847“, се съобща в заявлението, разпространено от институцията.
Неотдавна един ентусиазиран ползвател на социалните мрежи, някой си Елнур Аллахвердиев, се заема с агитирането на делото за русифициране на храма. Както посочихме, тази тенденция далеч не е нова. Навремето политологът Фуад Ахунов напълно неоснователно започва да лансира виждането, че храмът принадлежи на руската православна църква.
През 1960 г. в Баку решават да разрушат арменската част на Шуши, за да се разшири „жилищната територия“ за преселилите се азербайджанци и разбира се, да се сложи черта на арменското наследство. По това време са разрушени три арменски и една руска църкви, унищожени са няколко арменски гробища с уникални хачкари (каменни кръстове) и надгробни паметници. А църквата „Ганач жам“ е превърната в картинна галерия.
Каква е предисторията на „Свети Йоан Кръстител“?
Има запазено свидетелство, което сочи, че през 1840 г. със специално разпореждане на властите, в бъдещия Верин тах (Горния квартал) са преместени всички арменци, които са живели в мюсюлманска среда в Долната махала – 56 семейства. В Неркин тах те са имали каменна църква с дървен покрив, носеща името на Пресвета Богородица, което е свидетелство за значителната численост в арменците в квартала. В документа се казва, че са били тормозени от мюсюлманите, което води до тяхното преместване. Пак от него става ясно, че след преселването им във Верин тах, на новото място се построява нова дървена църква, която оцелява до 1848 г., след което на нейно място се издига вече каменната „Сурп Ованес Мъгърдич“. Интересното е, че дълго време храмът се нарича „Сурп Аствадзадзин“, така, както е било името на обителта в старата им Долна махала.
В долната част на града, някъде около днешния закрит пазар в града, е имало построена в руски класически архитектурен стил православна църква, с мотиви от византийската орнаментика. Тя е служила на нуждите на руските чиновници и гарнизона, но не е запазена.
Що се отнася до изцепките на Елнур за купола на „Ганач жам“, от Държавната служба на Арцах за охрана на наследството обясняват, че той наподобява на православен храм, тъй като това е просто следствие от влиянието на тогавашния архитектурен стил. Той обаче не оцелява, понеже църквата е разрушена по време на първата Арцахска война и по-късно е възстановена изцяло. А днес съдбата й вече е предопределена!