Макар днес да стана известно за гласуваната оставка на председателя на Народното събрание Росен Желязков и той вече да не заема високия пост, това, което се случи в българския парламент вчера, на 24 април – Международния ден за отбелязване на Геноцида над арменците, остави дълбока горчилка у арменците в страната. Или поне в по-голяма част от тях.
Поведението на Желязков, оставането му на стола, след като останалите присъстващи на заседанието депутати, станаха на крака за минута мълчание, бе повече от неуважително. Това негово отношение нарани чувствата ни, оскърби паметта на предците ни, станали жертва – НЕВИННА, на една варварска политика, упражнена срещу едно християнско население.
Изтъкнатите аргументи, че предложената от депутата от „БСП за България“ Атанас Зафиров минута мълчание е „прищявка“, че е желание да се покаже кой е „по-пръв“, а най-вече, че годишнината от Геноцида не е кръгла, звучат абсурдно. Тук не става дума нито за „юбилейно честване“, нито за „рожден ден", за да се търсят поводи за отбелязване на кръгли годишнини. Става дума за доказан, потвърден исторически факт, признат от десетки цивилизовани държави. Смятаме, че България е такава и като член на Европейския съюз, като страна, имаща свои представители в Европейския парламент, трябва да е наясно как именно Европа приема това мрачно минало в човешата история и го осъжда.
И ако един председател на парламент в една демократична държава не го знае, той няма място в центъра на парламентарната трибуна. Негово място е другаде, където следва да научи повече що са това демократични ценности, какво означава морален кодекс и как се пази историческа и народностна памет.
Позорно е, когато депутатите стават на крака в парламентарната зала, дори да се допусне, че е в нарушение на правилници и правила, за да изразят едно морално поведение, а техният председател остава седнал – бездушен, несъпричастен и неспособен да прояви дори минимално съчувствие към една трагедия в историята на човечеството.
Няма да пишем за това как бе осакатен текстът на решението на Народното събрание, гласувано на 24 април 2015 г., как се извърши некрасива замяна на понятия и термини. Но там, в това решение, ясно се казва, че 24 април се отбелязва като Ден в памет на жертвите от т.нар. „масово изтребление“. И никъде не се посочва, че този Ден трябва да се почита само на кръгла годишнина. Подобно поведение от страна на един председател на Народно събрание, избран и с гласовете на българските граждани от арменски произход да ги представлява, може да се охарактеризира само по един начин – като арогантно и непочтително към гибелта на милион и половина арменци.
Възмутени, обидени и накърнени от демонстративното поведение на Росен Желязков, рано сутринта на 25 април – ден след отбелязването на Деня в памет на жертвите от Геноцида над арменците, асоциация „Арменска общност-България“, след като обсъди ситуацията, реши да изпрати писмо до него с искането той да се извини на българските граждани от арменски произход публично. Буквално час или два след това, бе внесено искане за оставката му от всички парламентарно представени партии, без „ГЕРБ-СДС“ и ДПС то бе гласувано.
Дали все пак ще има някакво извинение, не можем да гадаем. Макар вече да не оглавява парламента, личното ми мнение е, че г-н Желязков дължи извинение, защото никога няма да приемем, че гибелта на нашите предци може да бъде предмет на някакви обсъждания и дискусии, нито да зависи от правилници. А и доколкото сме запознати, парламентарният правилник не обвързва отбелязването на подобни международно приети дати с кръгли и некръгли годишнини.
Ето и текста на изпратеното до Желязков и до групите в парламента писмо:
До председателя
на 49-то Народно събрание
г-н Росен Желязков
Г-н Председател,
Ръководството на Асоциация “Арменска общност - България”, допускайки, че не осъзнавате значението на извършения от Вас акт на неуважение към паметта на милион и половината невинни жертви на Геноцида над арменския народ и към живеещите с тази болка арменци по света, ние, гражданите на Република България от арменски произход очакваме:
- Да осмислите поведението си, с което ни оскърбихте и огорчихте;
- В случай, че сте осмислили поведението си, настояваме писмено да поднесете извинение към арменците в страната чрез Асоциация „Арменска общност - България“;
- От същото място, откъдето, седейки равнодушен и безучастен към паметта на милион и половина жертви, да се изправите и да поднесете публично искрените си извинения към общността ни.
В очакване на Вашата навременна реакция
Управителен съвет на ААО в България
Вартануш Топакбашян