Всяка година на 24 януари светът отбелязва Международния ден на образованието, учреден на 3 декември 2018 г. с резолюция на Общото събрание на ООН. Правото на образование е залегнало в член 26 от Всеобщата декларация за правата на човека. От своя страна, Конвенцията за правата на детето, приета през 1989 г., съдържа разпоредба относно задължението на държавите да гарантират достъпност на висшето образование за всички.
Темата на Международния ден на образованието през 2023 г. бе „Инвестирайте в хората, дайте приоритет на образованието“. Събитието имаше за цел да стимулира усилията по целия свят около образователния процес и да „начертае път към превръщането на ангажиментите и глобалните инициативи в действия“. Но именно през 2023 г. Азербайджан лиши приблизително 30 000 деца от Планински Карабах, който беше поставен под пълна блокада (от 12 декември 2022 г. до края на септември 2023 г.), от основни права, включително правото на предучилищно и общо образование.
Днешният ден, посветен на образованието даде повод на арцахския правозащитник и обществено-политически деец Артак Бегларян да излезе с материал, хвърлящ светлина върху наложените от Баку ограничения над децата на Арцах и тяхното естествено право на образование. Представяме материала в превод без съкращения.
Арменската страна се обърна през 2023 г. към Комитета на ООН по правата на човека, представяйки многобройни факти за масовите нарушения на правата на карабахските деца от страна на Азербайджан, който държа в течение на месеци в блокада 120-хилядното население на републиката. В резултат на спирането на подаването на газ, ток и прекратяването на доставките на продоволствия децата на Арцах бяха лишени от възможността за нормално хранене, здравеопазване, образование, възможност да решават елементарни хуманитарни въпроси и да удовлетворяват най-необходимите им човешки потребности.
През тази студена зима всички учебни заведения в обсадената република бяха затворени, включително 117 училища, 41 детски градини, 56 предучилищни групи и 20 институции за удължена дневна грижа. 6828 малки деца нямаха възможност да посещават детски градини, предучилищни и училищни заведения, не получаваха адекватни грижи или необходимата им дневна дажба храна. „Настоящата ситуация оказа силно въздействие върху нормалната организация на образователния процес в Арцах: обучението във всички общообразователни институции на републиката е спряно поради липсата на отопление, което доведе до нарушаване на правото на образование на децата“, отбелязва тогава в доклада си защитникът на човешките права на Република Арцах Гехам Степанян.
По случай Международния ден на образованието омбудсманът изпрати писма в тази трагична за Арцах година до комисаря на Съвета на Европа по правата на човека, генералния директор на УНИЦЕФ и други международни организации, ангажирани със защитата на човешките права. Гехам Степанян призова международната общност да предприеме конкретни, целенасочени стъпки срещу организаторите на блокадата в съответствие с принципите на ООН за правата на детето. Въпреки това така наречената международна общност продължи упорито да пренебрегва „сълзата на бузата на едно невинно дете“, а диктаторът от Баку, който напълно загуби човешкия си облик, цинично се възползва от абсолютната си безнаказаност, продължи да лишава децата на Арцах от храна, лекарства и достъп до услуги, необходими за оцеляване и здравословен растеж.
Азербайджанските власти, като истински фашисти, тероризираха децата на Арцах по всякакъв възможен начин само защото са от арменска националност. Поради блокирането на „пътя на живота” – Лачинския хуманитарен коридор, стотици карабахски деца останаха разделени от семействата си и лишени от родителска грижа и любов.
Блокадата и гладът доведоха до смъртта на деца, включително и неродени, в утробата на майките им – поради хронично недохранване на бременните жени и липсата на необходимите условия за отглеждане и елементарни медицински грижи. Постоянният терор от страна на Азербайджан имаше пагубен ефект върху психическото състояние на всяко дете, което доведе, както алармираха експертите, до необратими психологически травми.
Днес, след две години, докато в света се отбелязва международният ден на образованието, а в първия ден на лятото ще се отпразнува Международният ден в защита на децата с произнасянето на традиционни дежурни фрази, прокудените от своите домове деца на Планински Карабах заедно с родителите си търпят многобройни лишения, свързани в частност с търсенето на повече или по-малко надеждно пристанище, оптимално учебно заведение, сблъскват се с други социално-битови и психологически проблеми.
Международната общност и по-специално членовете на Съвета за сигурност на ООН можеха да спрат тогава Азербайджан, като му попречат да превърне блокадата, която по същество е военна обсада, в инструмент за етническо прочистване и геноцид. Но, уви, освен думите на осъждане, нищо конкретно не беше направено срещу режима на Алиев и 120 000 арцахски арменци, включително над 30 000 деца, трябваше или да умрат от глад, или да се предадат на милостта на кръвожадния враг, или да напуснат своята хилядолетна родина.
Междувременно децата на Арцах мечтаеха за неща, които са естествени за всяко дете: да имат детство като другите деца на планетата, да растат под мирно небе в семейството си, да получат необходимото образование и да станат полезни на обществото хора. Но те никога не бяха чути. Те бяха оставени сами от възрастните по света, за да се изправят пред екзистенциални заплахи. Съвременният „цивилизован” свят показа своята неспособност и несъстоятелност да се противопостави на средновековните варвари, пещерните диваци и съвременните фашисти в лицето на военно-политическото ръководство на Азербайджан, неговите аскери и наемни терористи.
Трагедията на 30 000 деца от Карабах, прогонени от родината им, трябва да послужи като урок за целия свят. И затова трябва да говорим особено и на висок глас в дните, отбелязвани на международно ниво. И не само да говорим, но и да предприемаме конкретни действия за отстраняване на последиците от грубите нарушения на правата на децата и предотвратяване на подобни нехуманни престъпления в бъдеще.